"Night of fading stars and a legacy of clouds"

Мира е Богиня! Или поне максимално близо до представата ми за божествено създание. Ако Ladytron наистина подгряват Depeche Mode в София вероятността да изляза жива от концерта почти се изпарява. Но поне ще умра щастлива жена.

Аман

Проклети празници. Почвиката е чудесна, само ако не се налагаше да се празнува, за да се почива. Пфу.

Замислянки

Внезапно забелязах, че българската дума "кошер" звучи точно като английското прознасяне на думата за правилно приготвена еврейска храна "kosher" (на български тази дума се произнася с "а", кАшер, не знам кое е по-вярно).
Странно ми се стори, понеже напоследък се натъквам на всякакви такива дребни и уж незначителни съвпадения и ми е все по-трудно да реша, кое е съвпадение и кое си има нещо общо, някаква свързваща нишка.
Интересен пример за глупавите дребни съвпадения е, когато например слушам Blackout на The Whip и внезапно токът спре в целия квартал. Или, когато си купя от книжарницата "Книга на въображаемите същества" на Борхес и един калейдоскоп, а като отворя книгата, в предговора й авторът говори, как се надява хората да възприемат книгата му, като един вид калейдоскоп на въображаемото.
Нали ви казвам, дребности такива някакви.

The Underground King

По-точно кралят се е разположил в подлеза срещу Централна гара в Русе. Трябва да призная, че е доста впечатляващ. А ако е късно, тъмно и си сам, може направо да ти изкара акъла.
Съжалявам, че не мога да посоча автора, но е свършил страхотна работа.

Орлово гнездо

Желаещи да си осиновят орел? ;)

Саботаж!

Е не. Ееееееее НЕ!
Когато човек се опитва да се събуди и концентрира рано сутрин, това е последното нещо, което му трябва.

И тъкмо, като си мислите, че не би могло да е по-лошо, се оказва, че е ШЕСТ ПЪТИ по-лошо!!!!
Боже, колко флъф има по тоя свят, Боже!!!!!!!!!!!!

Duma Key

"God punishes us for what we cannot imagine."

Това пише в последната (засега) книга на Кинг, която прочетох.
Бог ни е дал въображението, силата да мечтаем и свободата да следваме мечтите си. Той Е милостив и търпелив бог, понесъл Е унижения, страдания и безкрайна болка за спасението на човеците. Но дори и Той не може да прости на хората, които пренебрегват даровете Му. Откажете се от мечтите си и ще познаете божия гняв. Отречете възможното щастие и ще усетите силата Му. Затворете се за света, който е създаден да бъде ваша люлка, и вие се отказвате от бога си. За което ще бъдете наказани.

Стивън Кинг има въображене за 10има. Бог може да отнеме светлината на очите му, но как само го компенсира! Понякога си мисля, че оста на световете израства директно от гръбнака на този невзрачен на вид човечец. Понякога почти я виждам.

Поредна книга. Пореден свят. Хубаво е.

Въпроси без отговор

Ще ми се да намеря някаква сериозна, логична, научно обоснована и проверена на практика теория ЗАЩО, когато човек стане от мястото си, котка му незабавно се намества точно там, където е седял човекът. Както и защо винаги успява да си избере да легне точно на мястото, където най-много ще пречи (върху книга или листи хартия, с които работите в момента), ще нанесе най-много вреда (върху купчина току що изгладени чисти дрехи, които още не са успели да си стигнат по местата в гардероба) или просто, където най-много ще ви вбеси (на работния ви плот точно между вас и екрана на компютъра). Искам да знам, това някакъв котешки ритуал ли е? Дали за тях е въпрос на чест да се постарят максимално да пречат на човеците си да свършат каквато и да било работа, или просто е начин да кажат "споко, пич, изпусни малко парата, не се стягай, виж аз каква съм спокойна свежарка".
Някой сериозно трябва да проучи въпроса.

Билетът!!!

Да ми е честит!

Одитория

Добре че имаме одит веднъж годишно, че да си поподредя бюрото. Е, после нищо не намирам с дни, но пък е толкова хубаво докато е разчистено.
В момента шефката се занимава с одиторите и по някое време сигурно ще ходят да се хранят, та на мен ще ми дойде ред да ги забавлявам следобед. Да видим колко сладка, очарователна и тежко компетентна ще се проявя тази година. Пупу, да не чува дяволът.

Предупреждение

Предполагам на всички ви е известен изразът "држан на въже". Красива част от красивия ни български език. Убедена съм, че ви е ясен смисълът на тази фраза, но ако искате с очите си да видите какво означава тя, на 13.10 /понеделник/ си изберете стратегическо място срещу касите на НДК /или което и да е друго по-голямо място където се продават билетите от Тикетпро/ и гледайте внимателно. Само имайте предвид, че:
- За да заемете подобно стратегическо място, ще трябва да станете мноооооооого рано сутринта или директно да замръкнете там в неделя вечер;
- Ако не искате това да е последната сутрин в живота ви, постарайте се докато наблюдавате феномена "държани на въже" да се намирате на безопасно разстояние от наблюдаваните обекти.

А какво ще предизвика гореописаното сборище? О, вие не сте чули? Вие вероятно току що пристигате от Марс? Или сте се застояли твърде дълго на някой от пръстените на Сатурн. Ако е така, нека ви осветля:

НА 13 ОКТОМВРИ ПУСКАТ В ПРОДАЖБА
БИЛЕТИТЕ ЗА ВТОРИЯ КОНЦЕРТ
НА ДЕПЕШ В БЪЛГАРИЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Това е. Считайте се предупредени да не планирате никаква сериозна работа за 18 май 2009 ако в изпълнението на работата, по какъвто и да било начин е замесен депешар. Нема да стане.*

____________________________
*Тези две изречения са безсрамно заимствани от Крис Рок и леко видоизменени. Ето, признах си.

Чревоугодно

По някаква причина русенският Хлебозавод прави най-неповторимите и най-изкусително великолепни захарни целувки в познатата вселена:
- първо, те са големи, колкото дланта ми;
- второ винаги са пресни, защото пекат малко бройки и ги продават със свръхзвукова скорост;
- понеже са винаги пресни, не са натикани в опаковки, а се продават на бройка, като гевреците да речем;
- следващо, за разлика от масово разпространяваните "целувки", които имат вкус и консистенция на тебешир, тези са хрупкави отвън, но вътршността им е мека, като дъвчащ бонбон.
- цената им също е доста приемлива - 0.25 лв на бройка, като не съм забелязала да са я променяли (цената) в последните няколко години. Целувките също си остават непроменени откак се помня. Единственото спасение от тях е, да не минавам покрай щанда на хлебозавода. Иначе обезателно скачат в торбата.

P.S. Няко ден ще посветя отделна студия на масленките на Хлебозавода. Ако ги сложа в един и същи пост, може да си докарам хиперглекимична криза, а дори не съм диабетичка.

Най обичам, най обичам....

Нещата, които ми се явяват основни поводи за радост тези дни:

- слънцето се върна, макар и само за няколко дни;
- Duma Key, макар че вече съм я прочела до половината и скоро и тя ще остане в миналото;
- House M.D., макар че трябва да чакам цяла седмица за нова серия и ми е ясно, че ще има голяма пауза в излъчването около края на годината;
- Пресконференцията на Depeche Mode, която ще се излъчва онлайн на 6ти Октомври. Ето за това събитие обмислям да си 'зема шапката и да си ходя дома. Така или иначе не виждам каква полза ще има от мен на работа следващия понеделник - следобеда ще го прекарам залепена за екрана, а предиобеда ще го прекарам в очакване на следобеда.

Като цяло, не са лоши настоящите дни. Сега ако мога да измисля какъв подарък да купя на Петя и на Деляна за рождените дни. А да, и бебчето на Деляна трябва да се роди скоро, и за него подаръче... Уха! Ще има да се пазарува. Гуууууууд.

Best of British...

Best of British ...

... is Made in China.

House rules

Обичам Хю Лори. Искам да кажа !ОБИЧАМ! Хю Лори!!!!

Пети сезон на Хаус започна и вече втора седмица едва успявам да си държа мисълта далеч от него или да се сдържам да не точа лиги по негов повод. Това което се случва с Хю в последните пет години е знаменателно. Не знам кой е геният прозрял, че от този непретенциозен, леко смахнат, много притеснителен, по принцип комичен актьор става драматичен образ, но геният му е безспорен. Сякаш всички смешни глуповати ролички на Хю досега - не ме разбирайте погрешно, аз обичам Бърти Устър и ще строша ръцете на всеки, който се опита да ми отнеме 3ти и 4ти сезон на Black Adder - са му пречели да покаже пълния си потенциал. Затова е разбираемо, че той все благодари за възможността, която му е дадена. Защото той наистина израстна в сериозна, драматична, и не-е-истина-колко секси фигура.

Вижте сами, нима сте в състояние да останете безучастни пред такава гледка?

Хю може да не е бил най-добрият гребец на света, но гребането очевидно е направило чудесни неща с тялото му, които са очевидни и днес, толкова години по-късно. Аз лично не бих имала нищо против да се запозная с тялото му по отблизо. Но докато мечтите ми се вихрят необуздани, реалността ме слага на място. Така че единственото което ми остава е да продължа да попивам всяка секунда от Хаус с нямо обожание.
Обичам Хю Лори. Въздъх.

История в картинки

Трите почивни дни бяха великолепни! Пътуването до Лондон беше размазващо. Самолетните полети не бяха дори на половина толкова ужасни, колкото се притеснявах, че ще бъдат. Видях поне половината от всички най-известни забележителности на Лондон, които съм виждала само по телевизия или в учебниците ми преди време и, които винаги съм си мечтала да видя от близо. Времето беше ясно и топло, компанията приятна, концертът зареждащ с енергия и всичко беше красиво. Снимки и обяснение към снимките - тук.

Докато си пътешествах, Костенурката все напомняше за себе си. Първо, клубът, където беше концертът се казваше Лилавата Костенурка и беше пълен със стилизирани костенурски лампи и картинки. На доковете св. Катерина имаше красив голям каменен блок с гравирана в него костенурка (снимката присъства в албума), чието предназначение така и не ми стана ясно, а на връщане в самолета човекът пред мен си беше пуснал компютъра и на десктопа му имаше водна костенурка.

На всичкото отгоре на летището на всяка крачка имаше витрини пълни с една единствена книга - "Duma Key". Това се явяваше т.н. сделка на седмицата, където ти предлагат дадена книга на половин цена. Купих си книгата в оригинал за 4 лири, което със сигурност е по-малко от цената й тук. А на български изобщо я нямам.... иииии да си призная, дори не знам дали е излизала на български.

Така че пътуването се оказа ползотворно приятно и полезно. И кратко. Въздъх. Лондон е прекрасен. Ако някой ден наистина се случи да отида там на концерт на Депеш Мод НА УЕМБЛИ!!!!! след това спокойно мога и да си умра. От щастие.

Има време, ще видим.

Котешки страсти

По някаква причина котките си умират за маслини. Моят звяр не прави изключение.

Известно време обмислях възможността да обработя файла. После се сетих, че нито знам как се обработват такива файлове, нито имам нужната програма. А ако я имам, не го знам. Затова качих клипа в пълния му неподправен чар... ще рече с качество под всякаква критика. Но това е идеята на любителските клипове, нали. Както и да е, котката компенсира за лошото качество. Той е родена звезда, миличкия ми. Хлип, хлип... ето сега ще се разплача от умиление......

Българската следа

Миналият ми пост беше посветен на великолепния нов проект на Стивън Кинг. В края на всеки епизод от прекрасния видеокомикс пише "Art by Alex Maleev". Алекс Малеев е българин. Очевидно талантлив и креативен българин, който се изявява в САЩ. Комиксът сам по себе си е вълнуващ, но това че в създаването му директно участва българин ме кара да го чувсвам още по-близък и ценен. Прехвърлих набързо сайта на господин Малеев. Явно ще се наложи да му се отдели повече внимание. Изглежда повече от обещаващ. Препоръчвам и на вас. Ще ми благодарите по-късно.

N.

Защо отново Стивън Кинг? Защото човекът има нещо ново за показване. Точно така - не просто за прочитане, а за показване. На 11 ноември тази година ще излезе нов сборник с разкази на Кинг - "Just After Sunset". Една от историите в книгата, наречена просто "N." е превърната във видеокомикс от Marvel и очевидно е предвидено заедно с книгата да се продава DVD съдържащо този кратък филм. Повече информация за това начинание дава самият господин Кинг в ексклузивно интервю за Myspace.

А самият комикс... самият комикс, момичета и момчета, мъже и жени, е приказка. Мрачна, страховита, притеснителна приказка. Но ако си мислите че имате шанс да спрете да гледате, жестоко се лъжете. Убедете се сами.

Нямам представа дали и на българския пазар книгата ще се разпространява по подобен начин, но това е страхотен маркетингов ход и дано българските издатели го проумеят. Защото аз лично много ще съжалявам ако не получа пълния комплект.

Готвачът, крадецът, жена му и нейният любовник

- When you make out a menu, how do you price each dish?

- I charge a lot for anything black. Grapes, olives, blackcurrants. People like to remind themselves of death, eating black food is like consuming death, like saying, "Death, I'm eating you." Black truffles are the most expensive. And caviar.
Death and birth.
The end and the beginning.

Трудносмилаем филм е този. На никого не го препоръчвам. Ще ви ужаси, отврати, развали апетита за седмици вероятно... ако сте повърхностни, бездушни, буквалистични слепци.
Но ако имате очи, ще видите, ако душата ви не е окончателно прашасала, ще усетите - безкрайната тъга, огромната безнадеждна липса на любов и нежност. Смъртта е най-скъпото ястие. Но любовта е най-трудното за приготвяне.

О, а музиката, естествено е незаменима.
И Хелън Мирън е неповторима.

* * *

Неверници!
Вие презряхте дъжда
и смело посегнахте
към свободата.
Момичета,
има бодли по върха.
Момчетата
всичко видяха.

Съдбовници,
нежно търсете смеха.
Ранени са изворите
на съдбата.
Момичета,
има в звездите живот.
Мъжете ви всичко видяха.

септемвРи

Лятото свърши. Знам, че реално продължава до 22ри септември, но народът си го е казал - влезе ли "Р" в името на месеца, лятото излиза.
И на мен съответво ми идва да ревна, та да не спра. Човешките щения са сложно и глупаво нещо. Има моменти, в които зимата ми липсва толкова много, че дъх не ми остава. Вероятно защото винаги я свързвам с красиви изживявания като да излезеш навън съвсем рано, след като цяла нощ е валял сняг, изтрил е света и, което е по странно, заглушил е всички звуци. Според мен, човек, който не е оставял първи стъпките си в току що навалял сняг може да смята това за също толкова голяма загуба, както ако не е заравял краката си във влажния пясък, докато наоколо му гърмят вълни и чайки се опитват да му отмъкнат обяда.
Изобщо опитвам се да кажа, че нямам проблем с никой сезон. Имам светли и приятни спомени от всеки от тях, мога да открия по нещо красиво у всеки. Но прехода между тях ме съсипва. Промяната е моето голямо проклятие. Всеки път, когато нещо приключва... ми идва да ревна, та да не спра. И сега така. Дано този път ми се размине с по-малко циврене.
И дано след три седмици времето да е все още читаво. Защото пътуване до Лондон през есента може да се окаже една доста ... хладна идея.

Отвъд и дори още по нататък

Малко вдъхновени от Кинг размисли.

Прочетох 1408. Не бях го чела преди да гледам филма, което е доста необичайно за мен - активната застъпничка на всичко печатно пред каквито и да било филмирани версии. Но просто така се случи. Разказът ми попадна едва след като гледах филма. Но не това е важното. Важното в случая е, че възелът, Възелът, приятели и съседи, се затяга. Стая 1408 ми напомни едновременно на Черната къща-портал от възрастното приключение на Джак Сойър и злобният хотел-вампир от детското приключение на Дани Торънс. Сега ми хрумна че не бих имала нищо против да прочета някоя история за това какво се е случило с порасналия Дани. Но да не се отклонявам.
Думата ми беше, че колкото повче чета Кинг, толкова повече писанията му се оплитат едно в друго. Всичко, ВСИЧКО изглежда може да бъде свързано с всичко друго. Нищо от това което казвам не е ново, вече дори хората, които имат само най-обща представа за творчеството на Кинг са наясно с тези неща. Ето го новото.

Тия дни четох Кастанеда. Всъщност откак се сдобих с 9 негови книги, май постоянно го чета - върви трудно и постоянно си намирам нещо друго, което да прочета междувременно. Но тия дни се задълбочих в "Сказания за силата" - четвъртата книга от поредицата, и вижте моля ви се на какво пасажче попаднах там:

"Всеки от нас, съществата от светлина, има свой двойник. Всеки! Само че воинът осъзнава неговото съществуване. Това е всичко. Бариерите, които пречат за това осъзнаване, са привидно непреодолими".

Ако вие, които четете, изобщо не сте чували за Териториите, Двойниците и изобщо за Тъмната кула, най-добре си вървете по пътя. Не се наемам да ви обяснявам нещо толкова колосално тук в два реда.
Ако обаче вие сте нагазили достатъчно дълбоко в света на Кинг, при прочитането на горното изречение челюстта ви би трябвало да е увиснала. Моята за малко да се откачи. Защото нали разбирате, момичета и момчета, мъже и жени, Кинг може да е автор на художествена литература, но Кастанеда е антрополог, а книгите му не са художествени. Те са документални! И въпреки това един романист и един учен, пишат ЕДНИ И СЪЩИ НЕЩА!!

Не знам, наистина не знам какво да мисля. Но дори да е само съвпадение, пак е адски странно.

Ин да Хаус

ЙЕСССССССССССС!!!!

Имаме дата за излъчване на първата серия от новия сезон на Хаус!!!!!
Крайно време беше. А сега ако пак ми излъчат две серии в рамките на 3 месеца и оставят останалото за след Нова година, ще викам не е истина колко много. Което едва ли ще помогне особено, та верятно трябва да разработя и план Б, който да включва заплахи, изнудване и терор приложени върху хората, отговарящи за излъчването на сериала. Това е положението - искам си Хаус и си го искам сега!!
Кой е с мен !?!?!!

Дъжд

Миризма, каквато се надига,
когато побесняла буря
скоростно изсипва дъжд
върху слънчево препечен бял цимент
в края на ожарен летен ден
е несравнима.
Тя надхвърля всяка мисъл за възхвала,
която би могла да се завъди
в моя хладък женски ум.

Миризмата на градското лято
е толкова поетична,
колкото аз не съм.

Състезания

При ежедневната проверка на публикуваните обявления за обществени поръчки се натъкнах на интересен израз, който явно цели да замени едновременно думите "тръг" и "дебат": "Състезателен диалог".
Интересно ми е само дали това е официално въведена нова терминология или община Пловдив, в чието обявление забелязах израза, го е използвала самоинициативно. Все пак диалогът включва само две страни, а подобни обявления предполагат поне няколко кандидата и водят не толкова до диалог, колкото до дискусия.
Освен това, като знам по принцип колко е жестока надпреварата при повечето такива търгове, използването на такъв един израз ми звучи по-скоро като евфемизъм. Все пак е интересно. Ще видим дали ще се намери и друг някой да го използва.

Джак на края на пътя

Снощи дочетох "Black House". Стивън Кинг, разбира се, е изумителен разказвач, а господин Строб, слава богу, не е успял особено много да развали обичайния стил на Кинг, с който съм свикнала.
Книгата е великолепна, сюжетът е добър и всичко е безукорно вплетено в историята за Кулата - споменати са Стрелеца и неговият нов Ка-тет, Блейн Моно, господин Бротиган и неговите многобройни опити да избяга от Пурпурния крал и най-важното от всичко - Сестричките от Елурия. Тази история по нищо не отстъпва от всяко друго произведение на Кинг, но тъй като е публикувана отделно, в сборник с допечатки на различни автори, досега някак не можех да я свържа с Цялото. За щастие, на господин Кинг винаги може да се разчита да довърши започнатото. И ето че в "Черният дом" Сестричките са окончателно вписани в историята.
Сега, както винаги, ме гони носталгията, която изпитвам след като довърша някоя книга и знам, че никога повече няма да мога да я прочета за първи път. Все пак, доволна съм, че с Джак се засякохме отново и, независимо от всичко, краят на историята лично мен не ми се струва доста приятен.
Сбогом, Пътешественико! След всичките ти подвизи, почивката е съвсем заслужена.

Манджа с грозде

Добре хора, никой да не мърда, никой да не шава - имаме нов любим анимационен сериал и той е максимално откачен. Дори като за стандартите на Cartoon Network, които трайно прогресират от "откачено" към "where's my head at????!!"

"CHOWDER"

Дори няма да се опитам да го превеждам. Явно, че въпреки значението на думата, тя е използвана като собствено име на главния герой - един дребосък, чирак в най-сбърканата възможна готварница във вселената. Героите са напълно невъзможни за описание, трябва да се видят, а ситуациите и сюжета са безподобно забавни. Именно този сериал преди време ми беше създал Валутно-историческата рисувана главоблъсканица. След като задълбочено изгледах същата серия отново установих, че съвсем правилно съм забелязала. На екрана наистина се появява стара българска банкнота. Качеството на долното изображение е безобразно лошо, но който е свикнал с лика на Другаря Чичко Димитров по старите български пари няма да има проблем да го разпознае в долния десен ъгъл.


Все още не съм се запасила с достатъчно количество цитати от този изобилен източник, но все пак ето няколко за отскок:

Шницел, помощник-готвачът на Мауг Даал, главния готвач, влиза в кухнята със замечтана физиономия и танцова стъпка. Мауг се изненадва:
- Вече петък ли е? Колко бързо лети времето.

Чаудър се интересува:
- Шницел защо е толкова щастлива в петък? Това да не му е денят, в който ака?
- Не, Чаудър. Виж, ти си чирак и работиш за мен само заради знанията, които ще получиш. Но на възрастните това не им минава и се налага да им се плаща. В петък Шницел си получава заплатата.

*********
Жената на Мауг, Трюфълс, му е бясна, защото той не изпълнява навреме поръчките на клиентите. Докато тя фучи наоколо Чаудър учудено пита Мауг защо жена му е в такова настроение. Мауг обяснява:
- Ами виж, Чаудър, проблемът е, че в женските организми се срещат едни неща наречени ..."очаквания". Когато очакванията на жените са твърде високи и те отказват да ги поснижат, неизменно се стига до там, че жените се разочароват и обвиняват мъжете си за всичко.
- Хм, ама тя Трюфълс е доста стара. На нейните години колко високо може да си е вдигнала очакванията?

*********
Едно девойче е метнало око на Чаудър. Постоянно се влачи след него, опитва се да му стане гадже, а веднъж дори го целува по бузата. Ужасен Чаудър пита продавачът на зарзават какво да прави сега. Продавачът, който е имал опит с цяла една жена, преди майка му да му свие сърмите и да го откаже от по нататъшен опит, вещо коментира:
- А, щом си я целунал, сега ще трябва да направиш почтена жена от нея.
- Че защо, тя сега непочтена ли е?

*********
Мауг, Шницел и Чаудър тръгват на плаж. Трюфълс ги предупреждава, че този път няма да ги измъква от полицията, каквото и да се случи. Мауг я успокоява:
- Не се тревожи, жено, няма да има размирици, няма да има ексцесии. Защото този път не съм забравил да си сложа банския.

*********
*********


Съвсевм скоро смятам да публикувам събраните бисери от първи сезон. Засега и тези стигат. Филмчето е размазващо. Хората, в чиито глави щъкат подобни идеи са вероятно един от най-продуктивните луди хора, познати на човечеството. Господ здраве да им дава. Поне физическо, щото откъм ментално явно ги е орязал.

Един врабец лети... ъъъъм, почти

Днес денят ми започна оглушително - в 6.30 се събудих от адски писъци на терасата на стаята ми. Писъците бяха пилешки и се изтръгваха от един невръстен врабчо, който явно беше се изсипал от гнездото преди да се е научил да лети и беше попаднал в полезрението на котарака. Марти, разбира се, каквато ми е милозлива душа котешка, беше решил да отърве врабешкия недорасляк от мъките му. Веднъж завинаги. И точно това причиняваше писъците, които ме събудиха. За щастие успях да плонжирам от леглото със свръхзвукова скорост и да извлека от терасата котарака-спасител преди да си беше довършил благородното дело. След това бързо и вещо цвъркалото беше натикано обратно в гнездото, от което се беше изсипало.
Това е нещо, което научих едва тази година - зимно време, в отсъствието на лястовиците, понякога врабчетата им реквизират празните гнезда. Така от трите лястовичи гнезда по нашите прозорци, явно едното тази година се обитава от врабци. Съответно през пролетта, когато оригиналните собственици се завърнат, настава луда олелия докато се разберат, кой чие жилище е задигнал, но гледам, че към момента вече успяват да съжителсват относително мирно.
Тъй като врабешката спасителна операция се състоя около половин час преди да ми звънне будилника известно време се чудех дали да не започна направо да се обличам и приготвям за работа. След това, разбира се, дойдох на себе си и се върнах да си доспя. Ми така де, може да е само половин час, ама кой ти го дава.
Така, към днешната равносметка имаме вписан "един спасен врабец". От което съм много щастлива. А ТИ - кого спаси днес?!

Няма по-хубаво място от дома... бил той и черен

Преди години, когато излезе "Черният дом" по някаква причина не можах да си я купя. Тя е сред малкото неща, които ми липсват на Кинг (каквото и да правя не мога да мисля за тази книга като за произведение на Кинг/Строб - това е Глава от Тъмната кула все пак, на Кинг е и толкоз!). Винаги съм считала това огромен пропуск и съм съжалявала. А ето че сега за пореден път виждам доказателство за мисълта, която иначе редовно натрапвам на всички останали - няма нищо случайно, за всичко има причина!

Сега си намерих книгата и я чета, при това в оригинал. И това е безкрайно прекрасно по две причини:

Първо, когато прочетох последните редове от последната официална книга за Кулата, в сърцето ми се спусна неописуема мъка - налагаше се да се разделя с дългогодишни приятели, с един свят, който дълбоко бях обикнала. Но ето, че като чета "Черният дом" чак сега, това се превръща в мое лично благоговейно завръщане, като поклонение в свети земи.

Второ - благодарение на всички тези години, които се натрупаха от прочита на "Талисманът" насам, за мен е толкова по-лесно да съпреживея описанието на възмъжалия Джак, който се завръща в Териториите. Книгата сякаш специално е изчаквала и се е бавила да попадне в ръцете ми, така че да ми даде достатъчно време, когато се срещнем истински да усетя разликата, изминалото време, възрастта, подтиснатите спомени - така самата аз заедно с Джак бавно и постепенно започвам да си припомням подробности от онези сякаш древни времена.

Не съм сигурна колко пъти съм го повтаряла, но никога няма да ми омръзне да казвам пак и пак - обичам Стивън Кинг. Никой друг не умее да ме връща у дома като него.

Причинно-следствени връзки

По какво се разбира, че из дома ви са вилняли племенници (поне двама):

- под масата се търкалят крайници на разчленена кукла;
- автобусът играчка (достатъчно голям, за да събере няколко хипофизни джуджета) е завършил земния си път като се е забил челно в изпречила се насреща му стена;
- котаракът, смъртно изплашен и дълбоко шокиран, се е наврял, колкото може по навътре под леглото и отказва за излезе дори, за да яде;
- от казана с варена царевица, който сте оставили на излизане от дома сутринта, до обяд е оцелял половин хаотично нагризан кочан;
- майка ви гледа с влажен поглед снимки на децата и въздишайки промърморва: "Ей на, тръгнаха си и ми опустя къщата."

Ако сте наблюдавали подобни ефекти в дома си и сте оцелели, за да разкажете, честито, имате всички основания да се наречете късметлия.

Очевидности

Аксиома на Минчева за кифличките с плънка

"При приготвянето на кифлички с плънка, когато човек вече два пъти е проверил и е убеден, че е сложил плънка във всички кифлички, със сигурност е пропуснал поне една."

Приложение на Аксиомата за кифличките с плънка относно идиотите

"При попадане сред непозната група хора, когато човек вече е убеден, че е идентифицирал най-големия идиот на групата, непременно се оказва, че има поне един по-голям, който да се смее на шегите на първия."

"Romance is for the weak-minded"

След като изгледах три сезона на "Мрачните приключения на Били и Манди", станаха ясни няколко неща - първо, не беше ми се случило да гледам само три серии; второ, това явно не са всичките серии, защото имам отчетлив спомен, че съм гледала епизод, на който не попаднах в тези три сезона, трето Манди владее! Yeah!

Следват пространни цитати:

Училищния хулиган тормози децата като рязко издърпва бельото им нагоре и го вклинява болезнено в най-чувствителната област. След като и Ъруин отнася един такъв чудовищен клин, Били плахо надзърта в панталоните си, а после отчаяно възкликва:

- Защо точно днес реших да си обуя гащи!?

********

От съседната стая се чува силен вик. Манди мимоходом коментира:

- Това прозвуча като Били. Трябва пак да си е заклещил задника в буркана с бисквити.

********

Били се опитва да накара Манди да си поиграе с него. Но тя му се тросва:

- Сега съм заета. Върви се помотай сред уличното движение.

********

Били играе на електронна игра с абсурдното заглавие "Неотровна, ядлива, зелена помия". В играта героите се борят с тази настъпваща помия като я ядат. В този момент из къщата се започват да се търкалят локви зелена гнус подобна на тази в играта, които се оказва, че са сополите на Грим. Били обаче въторжено се втурва в опит да си похапне, а Манди го възпира с думите:

- Какво ти става? Да не би пак да си пил вода от тоалетната чиния?

********

Ирида, богинята на раздора, на която е забранено да ползва собствената си магическа ябълка, се опитва да накара Били да твори хаос от нейно име. Като описва ужасите, които двамата могат да създадат, тя изброява, наводнения, урагани, земетресения и...:

- Въздушно нападанеие от леприкони, яздещи в небето бебета с боброви опашки!

********

Били си намира върколак, но е убеден, че това е куче. Води го вкъщи и пита майка си дали може да го запази.

- Били, кучетата са противни мръсни създания, които разпространяват зарази и вонят.
- Ама, мамо, аз воня, а ти още не си ме изхвърлила.

********

Нъргол, чудовището от Центъра на земята, предлага сърцето си на Леля Сестра (лелята на Били), в която е влюбен. Тя обаче го отрязва:

- О я си дръж органите за себе си, ако обичаш.

********

Били рови в сандъка на Грим без разрешение. От там изскача гигантски паяк и Били се разкрещява уплашено. Когато Грим го пита какво става, за да не се издаде, че е бъркал в съндъка, Били казва:

- А, нищо, чопля си носа.
- А защо крещиш?
- Закачих си мозъка с нокът.

********

Манди се изправя в двубой срещу учулищния хулиган Спърг. Тоя я предизвиква:

- Е, да имаш да ми кажеш нещо?!
- Майка ти има почтена работа и е достоен член на обществото.

Спърг почервенява.
- Никой не може да говори така за майка ми!!

********
Били се прибира увесил нос и заявява, че трябва да учи за контролно по математика, защото е пълен математически некадърник. Манди бегло споменава:
- Били, ти по принцип си некадърник.
- О, Манди, не се опитвай да ме разведряваш.

********
Маскенбал. Били не е доволен от костюма си. Грим го снабдява с великолепния "Прокълнат костюм на Черния рицар". Манди пита защо е прокълнат. В този момент Били почва да сипе яростни проклятия, защото се оказва, че не може да свали костюма, дори, за да отиде до тоалетна и ще се пръсне. Манди отбелязва за себе си:
- Аха, значи заради това.

********
В приказния свят, Манди изгубва Били и тръгва да го търси. Тя е в ролята на Хензел. В един момент попада в къщата на бабата на Червената шапчица. Вълкът е вече в леглото и се опитва да я накара да му зададе прословутите въпроси за очите и зъбите, но Манди въздъхва тежко и вместо това му казва:

- Тая шапка да ти изглежда червена?

Вълкът-баба видимо се разстройва:
- Ама... аз съм далтонистка. Как може да не знаеш, че собствената ти баба е далтонистка?!

********
През нощта Торбалан се опитва да стресне някакъв тийнейджър. Когато го поглежда в лицето обаче той се стряска - момъкът е целия пъпчасал и с неизброимо количество пиърсинги.
- Ааааааа, момче, какво ти е на лицето?
- Пич, аз съм на петнайсе', ние така си изглеждаме.
- А защо не те е страх от мен?
- Ми, не вярвам в теб.

И младежът се връща да спи, а торбалан нещастно се провиква:

- В днешно време е толкова трудно да се стреснат децата. За това са виновни елекронните игри, анимационните филми и телевизията!

********
Били се опитва да събере ентусиасти за пикник. Грим го възпира:

- Не, Били, никакъв пикник. Не помниш ли какво стана миналия път? Отвлече те горила?!
- Да, това си беше напрегнато. Искаш ли да ми видиш емоционалните белези?

********
Били все пак отива сам на глупавия пикник, където е заловен от джуджета и изстрелян с катапулт към укрепленията на елфите, с които се очаква да се бие.

По това време Грим и Манди се чудят как ли върви пикникът на Били. Точно в този момент той прелита над главите им. Грим въздъхва:

- Това отговаря на един въпрос, но повдига толкова други.

Кое е общото между Емил Димитров, Петър Дънов и сатирата?

Кое наистина? Макар да съм убедена, че усърдният изследовател би открил маса свързващи ги точки, аз тук съм се концентрирала върху една. Voila!


Не съм сигурна кое ме изненадва повече:
- фактът, че бонбони Амфора са оцелели (с почти непроменен вид и вкус) до днес;
- фактът, че са си организирали книжна промоция;
- фактът, че не мога да открия никакъв признак, по който да са подбрани посочените книги..., освен дето са на едно и също издателство.

Всъщност, в интерес на истината, нещо не ми става ясно - дали става въпрос за 1000 бройки на тези три книги или са 1000 отделни, съвсем различни книги, от които тук са представени като извадка три? Това вече би било интересно. Почти се изкушавам да си купя още две кутии и да се метна главоломно у примоцията... Ама май ще успея да устоя на това конкретно изкушение.

* * *

Момче катерица

На улицата на Анди и Родни има един престарял регулировчик на пешеходна пътека - Елмър, който спира движението, за да пресичат хората. Анди си спомня, че някога, той спасил живота на баща му.

- Не помниш ли татко, беше ми раказвал, че ти и другите първобитни момчета сте си играли пред пещерата, ти си се затичал на улицата без да се огледаш и точно тогава те връхлетяла карета, теглена от разбеснели се динозаври....
- Ей, чакай, ти колко възрастен мислиш че съм аз?! - изумява се бащата.
- Е, колко - към милион?
- Ами - намесва се авторитетно Родни - поне два милиона. Само му преброй бръчките.


***************
Елмър решава да се пенсионира и организира конкурс, за да си избере заместник. Анди се кандидатира. Едно от изпитанията е да се преведат пешеходци докато по пътеката тече електрически ток - Елмър смята, че регулировчикът трябва да е подготвен за всичко.
Бащата на Анди е притеснен:
- Не знам, синко, ако те убие ток, майка ти няма да спре да ми пили на главата.

Тогава на Родни му хрумва да катапултира пешеходците на другия тротоар и ведро заявява:
- Всичко ще е наред Г-н Джонсън! Аз имам план!!!.... ииии, комплект за първа помощ, ако планът се окаже лош.

***************
Анди и Родни построяват в предния двор на къщата каменна грамада, приличаща на статуите от остров Рапануи. Родни гордо възкликва:
- Някой ден учените доста ще се поизпотят докато разберат защо сме го построили това.

Анди се интересува:
- А ние защо все пак го построихме?
- Е, аз да ти приличам на учен?

Валутно-историческа рисувана главоблъсканица

По Cartoon Network върви някакво ново подобаващо изтрещяло шоу. Тая сутрин го хванах за първи път и серията беше разбиваща, но бисерите бяха такива, че не можеха да се отделят от контекста, затова засега ги пропускам. А за съжаление, така и не разбрах името на сериалчето. Но ще се оглеждам.
Та причината да го споменавам, освен дето много добре ми подейства от сутринта, е че ми се стори че видях нещо, дето ама хич не му беше там мястото. Двама от героите бяха попаднали в банка, където единият от тях да си депозира чека със заплатата. Нали се сещате как понякога при смяна на кадъра в такива рисувани филмчета, смяната става като екрана се запълни за момент изцяло с тематични за филмчето фигури. Е та в случая, тематичните фигури бяха банкноти. Които много бързо покриха целия екран и още по-бързо изчезнаха. Наистина, наистина бързо стана. А аз не се бях съвсем събудила. И може да съм халюцинирала просто... Но съм почти готова да се закълна, че една от банкнотите, появили се на екрана, беше с изображение на Георги Димитров на нея...... Сиреч беше си чиста проба стара българска 20толевка.
Както става ясно, от сега нататък ще е моя мисия и свещена цел да следя за това филмче (само да му науча името веднъж), за да установя побърквам ли се или авторите наистина са ровили за разнообразни стари световни банкноти.

Engrish dot com

Весело местенце, събрало не толкова мъдрите страни на източния свят. Вярно, че западните и източни езици се различават безкрайно и грешките са разбираеми, но това не ги прави по-малко смешни.
Ето само няколко примера, от които става ясно, че Елмо е заразен, Бог е разфасован и сервиран на филенца, а чантите са изключително любезни и възпитани.
Малко разтуха за следобеда ;)

.

Котешки дробинета

Кварталната котка е завъдила челяд - пъргава игрива и безкрайно гушкава. Техниката, с която реших да запечатам безгрижното им детство, не е точно най-качествената, но който разбира, ще ме разбере.

Онази котка отново

Айде и трети епизод. Тая котка уверено напредва към статуса на "Най-досаден домашен мъркалник". Ето как.

Thursday's child

Родена съм в четвъртък. При това рождената ми дата е променяна три пъти, преди да се случи точно тази, която се е случила. Думата ми обаче не е за датата, а за четвъртъка. Казват, че по принцип на човек му върви най-много в този ден от седмицата, в който се е родил. Не вярвам, някой да е събрал сериозни статистически данни по въпроса, но поне за себе си мога да кажа, че четвъртъкът винаги е бил добър към мен. Още от училище помня, че това ми беше най-приятният ден. Или програмата тогава ми се случваше най-лека или неприятните моменти някак преминаваха, без да ме засегнат сериозно. И досега мисълта за деня четвъртък винаги ми носи едно такова топло чувство - дори си го представям в червен цвят (какво сега, да не ми кажете, че вие не свързвате всеки ден от седмицата с различен цвят?! - понеделник е жълт, вторник зелен, сряда синя, четвъртък червен, петък сивкав, събота кафява, а неделя черна.... с едни такива.... искрящи точки.... както и да е).

Така стана и днес - бях се приготвила за наистина кошмарен ден. Бях готова да стискам зъби и да понасям фирмено-служебните несгоди с достойнство и по възможност без да мрънкам... много. А се оказа, че нещата минаха по мед и масло, напрежението се отече като тих поток, вместо да ме отнесе като лавина. Такива работи. Чудно, дали и други хора имат такива наблюдения.

Разговорки

Разговор между девойчета, до мен на басейна:

— И, кво, той сега с някакъв мъж бил? Сериозно ли бе??
— Ми да, абсолютно - мъж с мъж, то си е чист хемосексуализъм. Направо на онзи панаир да бяха ходили."

Скромно предположих, че става дума за гей двойка, която девойчетата намираха уместно да се яви на неотдавнашния софийски парад. Леко ме втресе и за пореден път си напомних, защо на тяхната възраст бях самотница без почти никакви приятелки. Уви, някои неща не се променят. Хъх.

* * *

"Имам съученик маймуна"
(доста свободен превод на "My gym partner is a monkey")

Джейк е задигнала скутера на директора Пигсифрог. Адам му обяснява, че това е лудост. Джейк го успокоява:
"Хайде сега, Адам, директорът знае, че толкова яко возило трябва да се пораздвижи. Няма да има нищо против. А сега да изчезваме, преди да ни види и да ни убие."

***************

Джейк и Адам се разхождат из училището и попадат на кафене, където се хранят нощните животни. В менюто им са включени странни, зеленикави, светещи в тъмното гъби. Адам първо ги гледа с подозрение, после ги опитва, а след това с удоволствие налапва цяла шепа. Джейк го предупреждава да внимава, защото понякога от гъбите се получава странна реакция, но е късно - Адам е вече яркозелен и флуоресциращ. Джейк коментира:
"Спокойно, няма страшно, това минава бързо... или ... как беше .... минава все някога. Какво беше онова глупаво правило за полуразпада на радиоактивните вещества?"
При думата "радиоактивни" на Адам му се изправя косата, а Джейк весело отбелязва:
"Каква глупава дума, нали - радиоактивност - няма нищо общо нито с радиото, нито с активността."

Равносметката за днес

2ри басейн за годината

----------------------
3 максимално свежи дрешки. По-точно освежени в едно русенско студио за апликации. Двете с щампи, трета с бродерия.






----------------------
8 нахранени котки
----------------------
9 - ако броим и моята собствена
----------------------
1 пусната пералня с бяло пране
----------------------
1 изяден гигантически безумно вкусен сладолед
----------------------
Установяване на факта, че има дни, в които каквото и да правиш, не може да си нещастен.
----------------------
Усмихната събота се получи. Дано и за вас така.

* * *

Джунипър Лий

Джун разказва на баба си как е минал денят на малкия Рей-Рей в училище:
- А в часа по рисуване той решил, че ще е страхотно да се съблече гол и да се боядиса розов. Всички останали деца последвали примера му, а учителката решила, че й е време да се пенсионира незабавно. Въпреки че е само на 26.
- Ха! Рей-Рей на колко учители видя сметката този месец?
- Трима, ако броим и учителя по музика, който му позволи да свири на барабани. Е, той поне си върна слуха след две седмици.

**********

Поради тотално магическо омесване един ден Рей-Рей се оказва прехвърлен в тялото на Джун, а Монро в тялото на Рей-Рей. За да не заподозре никой нищо, двамата трябва да отидат на училище нормално, както винаги, но цял ден се държат доста странно. Особено Монро, който на мястото на Рей-Рей отговаря на всички поставени от учителката въпроси и тотално я изумява. Вечерта, когато си тръгват Рей-Рей е възмутен:
- Монро, глупак такъв, сега заради теб ще ме смятат за тотален зубър. Ще ми отнеме седмици взривяване на тоалетни, за да си върна репутацията.

Girl Power

Вие все още живеете със заблудата, че Cartoon Network се прави за деца?
Вие все още наричате анимационните филмчета "детското"?
Вие не сте на себе си!

Имате нужда да прогледнете и да се просветлите. За целта, намеретe си някак и гледайте серията "Meet the Beat-Alls" на Power Puff Girls (Трети Сезон, 12та серия). А след това, ако не сте сигурни, че сте хванали всички директни цитати, препратки, каламбури и тънки намеци или ако сте сигурни, че не сте ги хванали, прочетете тук какво сте пропуснали. Голяма е веселба. Честно.

Телеграф

У дома - с мама заформихме чудна симбиоза - тя неутрализира евентуалните скакалци влезли в моята стая, аз депортирам черните буболечки-житари нахлули незаконно в нейната. Още не е установено коя от двете ни пищи по-силно при среща с описаните нарушители.

* * *

На село - имаме си кайсии ударнички. Очертава се аграрен уикенд с елементи на кулинарно-консервни подвизи... и стомашно-чревни предизвикателства.

* * *

В Нови Искър - крехкото братско-сестринско равновесие, постигнато с цената на много шоколад и покупки тип "от всичко по две, ама съвсем еднакви" бива нарушено от спонтанни изблици на хвърчащи коси заради неправомерно отнети играчки и буйни агресивни протести при опит да се ограничи достъпът до детския басейн. Бавно, но необратимо властта преминава в ръцете на невръстните узурпатори. Всеки момент ще режем лентата на семейната диктатура... ако децата не я отмъкнат преди това.

Зов

Ела сега!
Далече са мъглите
и тежките изпити небеса.
Ела -
в земята има пътища протрити
и свята топлина.

Ела.
Аз имам да ти дам сърце,
което още пази всички болки.
И, колкото и да не вярваш днес,
за теб са повечето мои песни.

Сега ела - аз имам светлина
и плахо тръпнеща утеха.
У мен живее Вечността
и славата нелека.

Днес

Първи басейн за годината. Водата - отблъскваща. Цимента - неудобен. Слънцето силно. В резултат ярко червенея, но учудващо не боля. Утре пак.

* * *
На връщане от басейна ме застигна микрофонния глас на водещ на игри за деца организирани от Билла, не знам по какъв повод. Описанието на игрите абсурдно - впрочем, както винаги. Втрещяващо различното - децата бяха разделени в отбори Краставица и Домат! Какво стана стана Ягодка и Черешка?!?

* * *
Крафтверк, които припяват "Мееееетроооооополис" и Ваня Костова, която вкарва душа и сърце в "Добър вечер, мамо" ама никак не вървят.

* * *
Две години от първия концерт на Депеш в България. Този го пропуснах. Следващия....
Само да сме живи.

* * *

Откъсвам се.
Излитам.
Свобода.
В небето няма
знаци, кръстопъти.
Оглеждам се.
Измислям си дъга
и всеки цвят
наново пренаписвам.
Край мен се носят
шепнещи крила.
Усещам се
оловно натежала.
Крилата ме понасят
като свещ
и гледат как
от вятъра догарям.

Изгубени са старите следи.
По тялото си пиша нови карти,
а после следвам ги докато всеки стих
открие своята безсмъртна мантра.

_________________________

..... и ако не се събудя утре, кой ще вземе млякото, кой ще го свари и закваси, кой ще нахрани котката, кой ще раздаде житото за умрелите, кой ще ми провери пощата....

"толкова зает, че да нямаш време да умреш" - току виж се оказало, че няма такова нещо.

Прозрение

Limitless credit card is like a bottomless pit - not that there isn't and end, it just takes longer to reach it and it hurts a great deal more once you do.
If you survive the impact that is.

Изстрадана мъдрост

Из шоплука имат една чудесна максима:

"Кога некой ми рече, че некоя работа е много спешна, яз легам и спим.
Кога стана, ако верно е била толко спешна, некой вече я е свършил. Ако па не я е свършил, начи не е била па чак толкоз спешна."

Безпрекословна народна мъдрост - вече дни наред живея с мисълта да зарежа всичко и да отида да поспя.

Черешови ядове

Независимо в кой край на не особено обширния ни апартамент се намира, животното винаги безпогрешно разпознава звука на котешки гранули, които се изсипват в котешката му паничка точно върху котешкото му килимче, тъкмо до котешката му вазичка с винаги прясна трева... нужна за разни котешки цели. Дори понякога, ако не мога да го открия къде е, изсипвам няколко гранули и той моментално цъфва. Даже само кутията им да разклатя той вече е подал нос.
До тук добре, обаче наскоро се натъкнахме на беда. Оказа се, че звукът на костилки от череши, които се изсипват в боклука, е доста подобен като подръкване и структура на описаните котешки гранули. Този факт установихме една вечер докато аз изхвърлях купчина костилки от череши. При звука им животното незабавно дотърча с типичен жив ентусиазъм като едва взе завоя между коридора и кухнята. И, разбира се, остана дълбоко измамено и видимо разочаровано като установи горчивата истина.
За съжаление можем да обобщим, че от онзи първи момент нататък, черешовият сезон се оказа истинско мъчение за звяра. По погледа му разбирам, че, когато не спи, обмисля планове за поголовно усмъртяване на черешовата популация. А когато спи, сънува плановете си в действие.

P.S. Днес животното с настървение изяде две парченца солети с кашкавал. Нещо невиждано в неговия десетгодишен живот. Почвам сериозно да се замислям за съставките на солетите... и котешките гранули.

Хора, пътища... ягоди

Целта на днешното изложение е да разкажа как една торба ягоди ни спести доста пътно-траспортни неприятности.
В Анкара сме с колеги. Четирима сме, пътуваме с кола. Последна вечер, разхождаме се, на следващия ден ще се прибираме. Пътуването е по магистрала - каквато ние тук не вярам да доживеем да видим. Преди да се запътим към границата трябва да се отбием до едно индустриално градче малко преди Истанбул.
Последната вечер, докато се разхождаме в Анкара виждаме най-грамадните, най-червени, както се оказа по-късно най-сладки ягоди на света. И си купуваме едно кило. Обаче сме вечеряли и на никого не му се зоба особено много. Тикваме ягодите в хладилника на хотела и на сутринта ги събираме с все багажа.
Тръгваме. По път по принцип спираме колкото за тоалетна и, който пуши да забие по един пирон. Обаче този път като спираме се сещаме, че има едни ягоди за изяждане дето сигурно вече втасват. Вадим ягодите и се бавим към половин час докато ги опоскаме. Остатъка - на мравките.
Продължаваме и скоро се оказва, че на около километър преди изхода от магистралата, който ни трябва, са се намляли няколко коли. Попадаме в задръстване по всички правила - всичките ленти на магистралата са запълнени. Жега. Пот. Ад. Колегата дето шофира вика "Е тука си осъмнахме".
Обаче - ето какво се наблюдава - в крайната аварийна лента, въпреки гъчканицата НИКОЙ не е нахлул. Хората си чакат, дори не свиркат. НИКОЙ не псува. Ние много се замисляме да си проявим магарията и да нагазим в тази примамлива лента ама бяхме в средата и нямаше пролука в колоната. Но пък и то скоро стана ясно защо си стои празна. Точно за 15 минути от там минаха сума вагонетки - полиция, пътна помощ, линейки. Пък сме на часове от всеки град! И въпреки това, за 15 минути числом и словом катастрофиралите коли бяха изтеглени в тази странична лента, движението беше възстановено, и никой дори не успя да се ядоса. Което навярно е изумително само по себе си, но все пак аз през цялото време си мислех само, че ако не бяхме спряли да ядем ягоди кой знае колко по напред в тая колона щяхме да сме. Можеше - пупу да не чува дявола - нас да извличат в страничното платно.
А вече в българската територия видяхме как една кола пред нас уби едно шмугнало се по пътя коте. Защо на международен път минават котки? Ами може би защото международният път минава насред села и паланки и е широк колкото горска дъбрава.
Такива работи. Един приятел ме съветва да си татуирам ягода - символ на избавлението. Идейно. Ще видим.

De/Vision в София

Незабравимо, приказно, вълшебно!!!

Концертът на De/Vision в София, организиран от dm.org беше всичко това и много повече. Двата дни на събора завинаги ще си останат сред най-щастливите в живота ми, а спомените ще са неизличими.
Браво, момичета и момчета!
Благодаря, Томас и Щефан!!!

"Кълна се никога да не забравям теб...."

Съседката от апартамента над нас е учителка. Винаги съм знаела, че преподава, но нямах представа къде.
Току що научих от първа ръка, че е учителка в Техникума по облекло тук в Русе и е класна на 12ти А клас. А го разбрах, понеже тази вечер целият този клас се изсипа под прозорците на очевидно любимата си учителка, за да и посвети прощална серенада. Размахват балони и цветя, носят си листи с подготвените текстове и пеят с цяло гърло всички задължителни песни от рода на "Клетва", "След десет години" и "Учителко любима".
Не знам дали Госпожа Събева все пак е излязла да си се порадва на серенадата - беше ми неудобно да стоя на терасата, сякаш се натрапвам в нечие чуждо крайно лично изживяване. Но ми стана едно особено такова.
Странно нещо са разделите - хем упорито си повтаряш, че всеки край е ново начало, хем не можеш да съвсем да преодолееш чувството на необратима загуба. Тези деца са избрали хубав начин да си изживеят раздялата. Дано да се случва на повече хора.

Подарък

Днес Йоана има бал. А това й е подаръкът от мен.

* * *
Обмислям.
Има варианти.
Ще тропна с крак и знак ще дам с ръка.
Ще сграбча времето за смешните тиранти
и ултиматум ще му дам.

Ще бъда смела
и ще гледам строго.
Ще се изправя срещу всеки труден час.
Ще разчертая много точен график
и хиляди задачи ще си дам.

Ще имам вяра!
Няма да си тръгна
преди да съм изпила всеки дъх.
Животът си ще изплета от радост,
надежда, воля, сила, дух и плът.

Обмислям.
Още има време.
Ще избера най-цветната съдба.
А ако някой се опита да я вземе,
срещу една усмивка ще я дам.

Зазидана врата

Престъпление и наказание

Преди 15 минути мама проведе суховат телефонен разговор със служител на нашия кабелен оператор, който я уведоми, че днес цял ден не е имало кабелна телевизия, защото някой от блока е причинил доста поразии, явно докато се е опитвал да се закачи нелегално.
Преди 10 минути мама изхвърча от вкъщи, за да чака пред блока сервизната кола и да установи кой е тоя нещастник дръзнал да й отказва законното право на телевизионен сигнал. Успях да подвикна след нея да не бие никого, но в емоционалното състояние, в което изфуча от нас, не знам дали би се удържала. Все пак днес се е наложило да си гледа най-важния сериал в съседката!!!
Не знам, не знам, накъде върви този свят, тцтцтцтц.
Дано не докопа виновника, че не му мърда средна телесна.

Cellar Door

"And I find it kind of funny
I find it kind of sad
The dreams in which I'm dying
Are the best I've ever had
I find it hard to tell you
I find it hard to take
When people run in circles
It's a very very, mad world, mad world"

"Mad World"
Gary Jules

"Дони Дарко" е изключително смахнат филм. Не мога да повярвам, че не е на Дейвид Линч. Напълно би му отивал.

Кръщавка

В събота, на 3ти май, кръстихме племенника ми Влади. За щастливото събитие в Русе се събра рода от близо и далеч, а галимацията беше подобаваща. Влади се държа мъжки и прие ритуала напълно невъзмутимо. Нито събличането голичък, за да го топнат в купела го смути, нито странният чичко облечен в широк лъскав пеньоар, дето ту мърмореше, ту го мажеше с разни масла, ту му клъцваше от косицата.

Изобщо Влади е безподобно хлапе, а двамата със сестра си са жесток тандем. Наталия, кака му, сега е във "защо-възрастта", както аз я наричам. Абсолютно всяко нещо, което види й е любопитно и настоява да й бъде обяснено:

"Лельо, ти защо си обличаш панталони, а не рокля?"
"Бабо, това защо е твоята къща?"
"Мамо, котката защо там лежи?"
"Мамо, котката къде отива?"
"Леля защо ходи на работа?"

и комбинациятя шампион:
"Това какво прави?" > [Отговор] > "А защо?"

Една наша съседка беше дошла на гости. Наскоро жената тежко пострада - нападнаха я, обраха я и я пребиха. Челюстта й беше закована, за да зарастне, така че едва успяваше да се храни.
Сега е малко по-добре и Нати, естествено намери за нужно да я засипе с въпроси от рода на:
"А на теб какво ти взеха?", "А защо ти взеха чантата?", "А обувките взеха ли ти?", "А защо не ти ги взеха?"
Изобщо пълен кръстосан разпит от малка сладуреста три годишна инквизиторка. Впрочем, въпросите й звучат точно по този начин. Тя Е на три години и се изразява точно по този начин. Акцелерацията е страшно нещо.

Та така, роднините вече са си по къщята, последиците от милото семйно тържество са почистени, изпрани или заздравяват, а милите спомени са се увеличили с още няколко.
Чудни почивни дни се получиха.

Упражнение по превод

Мой превод на стихотворение на Една Сейнт Винсънт Милей

PORTRAIT BY A NEIGHBOR

BEFORE she has her floor swept
Or her dishes done,
Any day you'll find her
A-sunning in the sun!

It's long after midnight
Her key's in the lock,
And you never see her chimney smoke
Till past ten o'clock!

She digs in her garden
With a shovel and a spoon,
She weeds her lazy lettuce
By the light of the moon.

She walks up the walk
Like a woman in a dream,
She forgets she borrowed butter
And pays you back cream!

Her lawn looks like a meadow,
And if she mows the place
She leaves the clover standing
And the Queen Anne's lace!

* * * * *

В ОЧИТЕ НА СЪСЕДИТЕ

Преди да е помела пода
и чиниите измила
тя на слънце се припича
в своята градина.

Твърде късно през нощта
ключалката прещраква.
И чак след десет сутринта
тя огъня разпалва.

В градината ровичка се
с гребло и лопата
и плеви зеленчуците ...,
а вече грее луната.

Из пътя си ходи
сякаш полузаспала -
взема на заем масло,
а ти връща сметана!

Моравата й сякаш е ливада
и, ако изобщо я коси,
стърчат след нея детелина
и всякакви треви.

Капка по капка...

Изглежда производителите на чай и на дамски превръзки използват един и същи символ, за да обозначат ... интензивността на продукта си. Което вероятно е логично, след като и двата продукта са по някакъв начин свързани с ... течности.
Все пак, добре че не съм особено гнуслива, че иначе откриването на една такава аналогия щеше да ме лиши от едно от оскъдните ми удоволствия. За чая говоря, разбира се.

Великденско

- Зли хора на света няма.
- Ами центурионът Марк, по прякор Плъходава - той например добър ли е?
- Да, въпреки че е нещастен човек. Откакто добри хора са го обезобразили е станал коравосърдечен.

Михаил Булгаков
Из "Майстора и Маргарита" - Разговор между Иисус и Пилат.

Весели празници на всички!

Модни престъпления

Едно от най-големите престъпления на съвременната ни модна индустрия, а и като цяло, е налагането на ниско изрязаните талии. А основни жертви на това престъпление са дамите от моята телесна категория, която аз ласкаво определям като "приятно изобилни".
Сигурно сте попадали на такава гледка - млада (на години или по дух) дама, която е избрала за свое одеяние дреха, очевидно поне два номера по-малка от нужното, а злополучната ниско изрязана талия я е прицвъкнала, така че прилича на стиснат по средата балон. Най-кошмарното в тази гледка са преливащите над тая цвъчка телеса с вид на превтасало тесто. Зимно време плътта поне е покрита с боди, което прикрива естесвените декорации от типа на стрии и целулит, но през пролетта и лятото - майко мила, нищо не стои между света и тези разплути женски отрязъци.
Ако не друго, поне искрено се възхищавам на тези момичета и жени за желязното самочувствие и за липсата на каквито и да било комплекси, но все повече ми се струва, че освен комплекси им липсват и огледала. Защо бе, момичета, защо си причинявате такова зло!?
При това брутално убитата естетика далеч не е най-големия проблем в случая. Най-големият проблем се случва на бъбреците и особено на специфично женските органи в специфично женската коремна кухина. Моя приятелка наскоро ми разказа, че като ходела да си прибира детето от детска градина, забелязала, че една от майките, с които се засичали обикновено, спряла да се появява. Вместо това бабата идвала да прибере детето. Приятелката ми попитала и бабата й обяснила, че заради тия изрязани талии дето ги носи, майката на детенцето е жестоко настинала. Дотолкова, че всеки възможен женски орган се възпалил, коремната й кухина била пълна с гной и като резултат, хирурзите са й изрязали де що женско са намерили в корема - матка, яйчници, тръби - всичко!
Не знам за вас, ама аз докато го слушах това почти физическа болка усетих. Та да попитам пак - защо бе,мили дами, защо ви е да си причинявате нещо, което не ви разкрасява, но как само може да ви разболее. Не разбирам и туйто.

There is No Place Like Home

***

There is

No place

Like Home