понеделник, 28 януари 2008 г.

"Снимки"


Най после!

Ето това нещо, го започнах преди почти шест години. Нямах никаква идея какво и как ще се случва. Беше ми хрумнало обещаващо начало и ми се стори правилно и разумно да го запиша. През всички години след това този разказ ту беше тотално забравян, ту беше изваждан, преглеждан, определян като невъзможен за писане и пак прибиран, ту беше усърдно писан и още по усърдно задраскван....
Шест години! За това време 2-3 пъти повече текст от този, който реално влезе в разказа, беше изписан, коригиран, преценяван и отхвърлен като напълно неподходящ. В крайна сметка днес следобед разказът, чието заглавие беше последната написана в него дума, беше завършен. Разказът се казва "Снимки". Беше започнат на 24.04.02 и завършен днес. Още не мога да повярвам. Дано поне си е струвало.

петък, 25 януари 2008 г.

78


Извършеното днес замерване установи, че към настоящия момент, косата ми е дълга 78 сантиметра. Чудесно постижение наистина, но може и по-добре.

Обичам си косата и не знам как хората могат да живеят без дълга коса. За мен рязането на коса е доста травмиращо изживяване. Двама мои познати отрязаха коси до кръста. Едва се възстанових от шока.
Не си режете косите, бе хора, красиви са!

X и Y

Колегата Х си е пуснал и слуша диск на Лучано Павароти. По едно време учудено възкликва: - Я, тук "O sole mio" що го има два пъти бе, кво става?

Колегата Y незабавно и компетентно коментира:
- Е, това второто трябва е ремикс нещо....

*****************************************

След като колегата Х вече трети ден слуша все същия диск на Лучано Павароти, колегата Y леко изнервено предлага:
- Абе то тук имаме и други дискове да знаеш. Андреа Бочели, например.

Колегата Х не захапва:
- Ами, не я знам коя тая Андреа, аз Павароти си слушам.

Колегата Y търпеливо обяснява:
- Андреа Бочели е мъж.

Колегата Х завършва разговора с:
- Тъй ли? Значи с женско име, пък мъж. Като онзи Джими Самървил, дето пее като жена, пък то било мъж.

****************************************

Мда, не е лесно.

понеделник, 21 януари 2008 г.

* * *

"Мрачните приключения на Били и Манди"

На Хелоуин Манди се появява облечена в строг официален сив костюм, а на ръцете има дълги нокти. Били я пита като какво се е маскирала:

- Като безсърдечен адвокат на обвинението.
- А ноктите за какво са?
- За смъкване на човешка кожа.

****************

Били страда, че костюмът му на рицар не е особено хубав. За утеха пие грамадански пунш. Манди се обръща към Грим:

- Това не е ли най-тъжното нещо, което си виждал?
- Знам ли, виждал съм го и да се храни.

****************

Манди вечеря в дома на Били. Коментарът й за приготвената от майката на Били вечеря е:

- Тази храна изглежда посредствена.

****************
****************

"Приключенията на момчето-робот"

Изобретеният от професо Машимо момче-робот иска да стане истинско момче. В един момент вижда реклама по телевизията (пусната от зъл противник на професора, за да примами робота), която твърди, че роботи могат да се превръщат в хора. Момчето-робот тайно се измъква, за да потърси хората от рекламата и оставя на приятеля си Томи бележка:

"Отивам да се превърна в истинско момче. Като се върна ще можем заедно да ходим до тоалетна."

Radio Nowhere


Не съм точно най-големият почитател на Брус Спрингстийн, но от няколко дни, не мога да си избия това парче от главата. Дори не мога да кажа дали е добро. Просто по някаква причина не мога да спра да го слушам.


неделя, 20 януари 2008 г.

I take pictures, photographic pictures

След като преди време си направих регистрация във flickr само, за да мога да видя снимките на един познат, които иначе не бяха споделени, реших все пак да се възползвам от възможността да кача малко свои снимки. Като се чудех какви да са те, най-подходящо ми се стори да започна със снимки на котката. Така или иначе откак си имам нов фотоапарат, той ми е основният фотомодел - всички режими и опции на фотото първо са тествани върху нещастната котка.
Та ето я сега, първата онлайн галерия, посветена изцяло на животното.

събота, 19 януари 2008 г.

Флора и дамска фауна


Запознайте се с нашата Шлумбергера.


Това е саксийно цвете, което сред широката общественост е известно като "коледниче". Както несъмнено вече сте се досетили, това име описва склонността на цветето да цъфти около Коледа. Явно обаче широката общественост е пропуснала да уведоми самото растение за тази негова особеност, защото ето че вече преполовихме януари и Коледата отмина дори по стар стил, а нашата лична домашна Шлумбергера чак сега се накани да цъфти. При това сега поне е улучила сезона, защото в няколко забележителни случая беше цъфнала по Велик Ден. Макар че едва ли трябва да се учудвам или да й го вменявам във вина - все пак, не може да се очаква от едно цвете без специфични религиозни убеждения да разграничава два различни християнски празника. Поне става ясно, че се старае.
Пък и да си говорим честно, когато нещо е тооооолкова красиво, трудно някой би имал сърце да го държи отговорно за, каквото и да било. Хиляди красиви жени по света са достигнали до съвсем същия извод. И според както сочи световната история - поне 99% от тези жени са се възползвали от това знание с пълна сила.
Ура! Girl Power Forever!

вторник, 15 януари 2008 г.

Просто да пукнеш


Странно, напоследък е все по-често откривам все по-разнообразни списъци с начини за умиране. В това число злощастния Фениск на блога на Пейо, Зайците самоубийци - за които също научих от блога на Пейо, а напоследък и самоубийствените катерици, които запълват празнини между предавания тук-там на... забравих вече кой канал беше.
Ето че стигнахме и до списък предназначен предимно за хора, любезно предоставен ни от Антония.

А аз пък тази вечер, в желанието си гръмовно да се разделя с някоя и друга мозъчна клетка (обземат ме такива желания понякога) реших да гледам тежко драматичен американски болокбастър и по-точно Sunshine. Именно там се натъкнах на вариант на смърт, която бие дори "самовзривяване с атомна бомба на астероид, приближаващ Земята" - последните трима оцелели герои във филма умряха след като се самовзризиха с атомна бомба докато навлизаха все по-навътре във вътрешността на Слънцето. А? Ааа?!

Изобщо, много странна тема ми е тая. Да сте попадали на други такива списъци и варианти?

събота, 12 януари 2008 г.

* * *

В онези няколко далечни дни,
когато всички бяхме млади
изпълваше небето мир
и във душите ни бушуваше пощада.

Една достигнала сърцето ви искра
ще причини неизброими пепелища.
И вечно ще е мрак и нищета.
И съвест чиста.

Противно на съдбовния мираж
аз имам своите екстази.
Дори сред вечния порой на младостта
пустинни са сърдечните пейзажи.

Марти и пиле

В последните няколко дни навън се вихри истинска зима - грамадански преспи сняг, дървета, обсипани със сняг, полезрение, запълнено предимно със сняг... и тук-там някой премръзнал човешки или животински субект. Потънал в снега. В дни като тези винаги намирам за нужно да напомня на животното какъв е късметлия и да изтъкна, че ако моя милост не беше горд притежател на толкова нежна и милостива душа, той сега щеше да страда някъде навън в студа, наред с другите нещастни бездомни гадинки. Така де, ако предположим, че щеше за оцелее десет години. Явно продължителността на котешкия живот в естествени условия е драматично скъсена, защото повечето хора на които кажа, че нормалният котешки живот е около 20-22 години, се втрещяват от изненада.

Та думата ми беше за моя, спасен от трудностите на бездомния живот котарак, който въпреки всичко, което съм направила и правя за него, се държи като неблагодарно малко козинесто чудовище. Въпреки непростимото му поведение обаче налага се да призная, че животът на Марти действително страда от един недостатък - липса на почти каквито и да било емоции. Най-радостните моменти в деня му са случаите, в които се храни. Ако за целите на храненето си е успял да ме измъкне от леглото ми, докато умирам за сън, или да изяде почти цялата пилешка пържола на майка ми, това се явява допълнителен, много приятен бонус.

Вероятно единственото друго удоволствие на звяра е дебненето на гълъби. Така се е случило, че съседът под нас откровено споделя моето символ-верую: "Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам животните". Като израз на тази своя обич той храни всяка бездомна животинка, която му попадне. Включително гълъби. Ето защо те на пракитка си живеят на балкона му. А когато се струпат твърде много, част от тях прелитат на нашите первази. И събуждат кръвожадни страсти у животното. При първия дочут звук на пърхащи крила,бедната заблудена душа наостря уши, заема позиция "прериен ловец с тежък случай на стомашно-чревно разстройство", оцъкля огромни, влажни очи, в които се чете гладен поглед и се заема да дебне гълъбите. Прекарва в такова състояние доста време, а когато накрая решава, че е дошъл моментът да атакува... се размазва о стъклото на прозореца. Слава богу. От сега изпадам ужас от деня, в който прозорецът може да се окаже отворен.


В интерес на истината обаче не ми се вярва да се стигне до такова злощастно стечение на обстоятелствата. Явно освен ловджийския, животното добре е развило и инстинкта си за самосъхранение. Когато се случи да е излязъл на терасата и там се завърти някой гълъб, котката демонстрира учудваща липса на интерес към пернатото. Изглежда цялото му перчене тип "вижте ме къв съм ловец, ще си хвана пиле", е запазено за случаите, когато между него и преследваната цел стои надеждно затворен прозорец. И щори. И перде. Макар че със скоростта, с която ги унищожава, скоро щорите и пердето може да е окажат само тъжен спомен от миналото.

За щастие, подобни емоции, макар и бурни, бързо отшумяват и животното се връща към обичайното си ежедневие, което включва ядене на корем, дране на беззащитни тапети и спане по 20 часа на денонощие. Не съм забелязала да се оплаква от този свой живот. Поне нищо не ми е споменал.



сряда, 9 януари 2008 г.

The Wall


Не е вярно, че не може да се разбие стена с глава. Просто трябва да се осигурят достатъчно глави, които да бъдат разбивани в стената, докато тя поддаде. А най-добре нужният брой глави да бъдат подредени пред стената и по тях да бъде изстрелян залп от наказателен отряд. Още по-добре ако наказателният отряд се явява танкова дивизия. Така де, няма такъв проблем, който да не може да се разреши, след като достатъчно много хора, които смятат,че има проблем, се превърнат в стенобитни оръдия.