"Кълна се никога да не забравям теб...."

Съседката от апартамента над нас е учителка. Винаги съм знаела, че преподава, но нямах представа къде.
Току що научих от първа ръка, че е учителка в Техникума по облекло тук в Русе и е класна на 12ти А клас. А го разбрах, понеже тази вечер целият този клас се изсипа под прозорците на очевидно любимата си учителка, за да и посвети прощална серенада. Размахват балони и цветя, носят си листи с подготвените текстове и пеят с цяло гърло всички задължителни песни от рода на "Клетва", "След десет години" и "Учителко любима".
Не знам дали Госпожа Събева все пак е излязла да си се порадва на серенадата - беше ми неудобно да стоя на терасата, сякаш се натрапвам в нечие чуждо крайно лично изживяване. Но ми стана едно особено такова.
Странно нещо са разделите - хем упорито си повтаряш, че всеки край е ново начало, хем не можеш да съвсем да преодолееш чувството на необратима загуба. Тези деца са избрали хубав начин да си изживеят раздялата. Дано да се случва на повече хора.

Подарък

Днес Йоана има бал. А това й е подаръкът от мен.

* * *
Обмислям.
Има варианти.
Ще тропна с крак и знак ще дам с ръка.
Ще сграбча времето за смешните тиранти
и ултиматум ще му дам.

Ще бъда смела
и ще гледам строго.
Ще се изправя срещу всеки труден час.
Ще разчертая много точен график
и хиляди задачи ще си дам.

Ще имам вяра!
Няма да си тръгна
преди да съм изпила всеки дъх.
Животът си ще изплета от радост,
надежда, воля, сила, дух и плът.

Обмислям.
Още има време.
Ще избера най-цветната съдба.
А ако някой се опита да я вземе,
срещу една усмивка ще я дам.

Зазидана врата

Престъпление и наказание

Преди 15 минути мама проведе суховат телефонен разговор със служител на нашия кабелен оператор, който я уведоми, че днес цял ден не е имало кабелна телевизия, защото някой от блока е причинил доста поразии, явно докато се е опитвал да се закачи нелегално.
Преди 10 минути мама изхвърча от вкъщи, за да чака пред блока сервизната кола и да установи кой е тоя нещастник дръзнал да й отказва законното право на телевизионен сигнал. Успях да подвикна след нея да не бие никого, но в емоционалното състояние, в което изфуча от нас, не знам дали би се удържала. Все пак днес се е наложило да си гледа най-важния сериал в съседката!!!
Не знам, не знам, накъде върви този свят, тцтцтцтц.
Дано не докопа виновника, че не му мърда средна телесна.

Cellar Door

"And I find it kind of funny
I find it kind of sad
The dreams in which I'm dying
Are the best I've ever had
I find it hard to tell you
I find it hard to take
When people run in circles
It's a very very, mad world, mad world"

"Mad World"
Gary Jules

"Дони Дарко" е изключително смахнат филм. Не мога да повярвам, че не е на Дейвид Линч. Напълно би му отивал.

Кръщавка

В събота, на 3ти май, кръстихме племенника ми Влади. За щастливото събитие в Русе се събра рода от близо и далеч, а галимацията беше подобаваща. Влади се държа мъжки и прие ритуала напълно невъзмутимо. Нито събличането голичък, за да го топнат в купела го смути, нито странният чичко облечен в широк лъскав пеньоар, дето ту мърмореше, ту го мажеше с разни масла, ту му клъцваше от косицата.

Изобщо Влади е безподобно хлапе, а двамата със сестра си са жесток тандем. Наталия, кака му, сега е във "защо-възрастта", както аз я наричам. Абсолютно всяко нещо, което види й е любопитно и настоява да й бъде обяснено:

"Лельо, ти защо си обличаш панталони, а не рокля?"
"Бабо, това защо е твоята къща?"
"Мамо, котката защо там лежи?"
"Мамо, котката къде отива?"
"Леля защо ходи на работа?"

и комбинациятя шампион:
"Това какво прави?" > [Отговор] > "А защо?"

Една наша съседка беше дошла на гости. Наскоро жената тежко пострада - нападнаха я, обраха я и я пребиха. Челюстта й беше закована, за да зарастне, така че едва успяваше да се храни.
Сега е малко по-добре и Нати, естествено намери за нужно да я засипе с въпроси от рода на:
"А на теб какво ти взеха?", "А защо ти взеха чантата?", "А обувките взеха ли ти?", "А защо не ти ги взеха?"
Изобщо пълен кръстосан разпит от малка сладуреста три годишна инквизиторка. Впрочем, въпросите й звучат точно по този начин. Тя Е на три години и се изразява точно по този начин. Акцелерацията е страшно нещо.

Та така, роднините вече са си по къщята, последиците от милото семйно тържество са почистени, изпрани или заздравяват, а милите спомени са се увеличили с още няколко.
Чудни почивни дни се получиха.

Упражнение по превод

Мой превод на стихотворение на Една Сейнт Винсънт Милей

PORTRAIT BY A NEIGHBOR

BEFORE she has her floor swept
Or her dishes done,
Any day you'll find her
A-sunning in the sun!

It's long after midnight
Her key's in the lock,
And you never see her chimney smoke
Till past ten o'clock!

She digs in her garden
With a shovel and a spoon,
She weeds her lazy lettuce
By the light of the moon.

She walks up the walk
Like a woman in a dream,
She forgets she borrowed butter
And pays you back cream!

Her lawn looks like a meadow,
And if she mows the place
She leaves the clover standing
And the Queen Anne's lace!

* * * * *

В ОЧИТЕ НА СЪСЕДИТЕ

Преди да е помела пода
и чиниите измила
тя на слънце се припича
в своята градина.

Твърде късно през нощта
ключалката прещраква.
И чак след десет сутринта
тя огъня разпалва.

В градината ровичка се
с гребло и лопата
и плеви зеленчуците ...,
а вече грее луната.

Из пътя си ходи
сякаш полузаспала -
взема на заем масло,
а ти връща сметана!

Моравата й сякаш е ливада
и, ако изобщо я коси,
стърчат след нея детелина
и всякакви треви.

Капка по капка...

Изглежда производителите на чай и на дамски превръзки използват един и същи символ, за да обозначат ... интензивността на продукта си. Което вероятно е логично, след като и двата продукта са по някакъв начин свързани с ... течности.
Все пак, добре че не съм особено гнуслива, че иначе откриването на една такава аналогия щеше да ме лиши от едно от оскъдните ми удоволствия. За чая говоря, разбира се.