понеделник, 29 септември 2008 г.

Best of British...


Best of British ...





... is Made in China.


събота, 27 септември 2008 г.

House rules


Обичам Хю Лори. Искам да кажа
!ОБИЧАМ! Хю Лори!!!!
Пети сезон на Хаус започна и вече втора седмица едва успявам да си държа мисълта далеч от него или да се сдържам да не точа лиги по негов повод. Това което се случва с Хю в последните пет години е знаменателно. Не знам кой е геният прозрял, че от този непретенциозен, леко смахнат, много притеснителен, по принцип комичен актьор става драматичен образ, но геният му е безспорен. Сякаш всички смешни глуповати ролички на Хю досега - не ме разбирайте погрешно, аз обичам Бърти Устър и ще строша ръцете на всеки, който се опита да ми отнеме 3ти и 4ти сезон на Black Adder - са му пречели да покаже пълния си потенциал. Затова е разбираемо, че той все благодари за възможността, която му е дадена. Защото той наистина израстна в сериозна, драматична, и не-е-истина-колко секси фигура.
Вижте сами, нима сте в състояние да останете безучастни пред такава гледка?



Хю може да не е бил най-добрият гребец на света, но гребането очевидно е направило чудесни неща с тялото му, които са очевидни и днес, толкова години по-късно. Аз лично не бих имала нищо против да се запозная с тялото му по отблизо. Но докато мечтите ми се вихрят необуздани, реалността ме слага на място. Така че единственото което ми остава е да продължа да попивам всяка секунда от Хаус с нямо обожание.
Обичам Хю Лори. Въздъх.

сряда, 24 септември 2008 г.

История в картинки


Трите почивни дни бяха великолепни! Пътуването до Лондон беше размазващо. Самолетните полети не бяха дори на половина толкова ужасни, колкото се притеснявах, че ще бъдат. Видях поне половината от всички най-известни забележителности на Лондон, които съм виждала само по телевизия или в учебниците ми преди време и, които винаги съм си мечтала да видя от близо. Времето беше ясно и топло, компанията приятна, концертът зареждащ с енергия и всичко беше красиво. Снимки и обяснение към снимките -
тук.

Докато си пътешествах, Костенурката все напомняше за себе си. Първо, клубът, където беше концертът се казваше Лилавата Костенурка и беше пълен със стилизирани костенурски лампи и картинки. На доковете св. Катерина имаше красив голям каменен блок с гравирана в него костенурка (снимката присъства в албума), чието предназначение така и не ми стана ясно, а на връщане в самолета човекът пред мен си беше пуснал компютъра и на десктопа му имаше водна костенурка.

На всичкото отгоре на летището на всяка крачка имаше витрини пълни с една единствена книга - "Duma Key". Това се явяваше т.н. сделка на седмицата, където ти предлагат дадена книга на половин цена. Купих си книгата в оригинал за 4 лири, което със сигурност е по-малко от цената й тук. А на български изобщо я нямам.... иииии да си призная, дори не знам дали е излизала на български.

Така че пътуването се оказа ползотворно приятно и полезно. И кратко. Въздъх. Лондон е прекрасен. Ако някой ден наистина се случи да отида там на концерт на Депеш Мод НА УЕМБЛИ!!!!! след това спокойно мога и да си умра. От щастие.

Има време, ще видим.

четвъртък, 18 септември 2008 г.

Котешки страсти

По някаква причина котките си умират за маслини. Моят звяр не прави изключение.




Известно време обмислях възможността да обработя файла. После се сетих, че нито знам как се обработват такива файлове, нито имам нужната програма. А ако я имам, не го знам. Затова качих клипа в пълния му неподправен чар... ще рече с качество под всякаква критика. Но това е идеята на любителските клипове, нали. Както и да е, котката компенсира за лошото качество. Той е родена звезда, миличкия ми. Хлип, хлип... ето сега ще се разплача от умиление......

петък, 12 септември 2008 г.

Българската следа


Миналият ми пост беше посветен на великолепния нов проект на Стивън Кинг. В края на всеки епизод от прекрасния видеокомикс пише "Art by Alex Maleev".
Алекс Малеев е българин. Очевидно талантлив и креативен българин, който се изявява в САЩ. Комиксът сам по себе си е вълнуващ, но това че в създаването му директно участва българин ме кара да го чувсвам още по-близък и ценен. Прехвърлих набързо сайта на господин Малеев. Явно ще се наложи да му се отдели повече внимание. Изглежда повече от обещаващ. Препоръчвам и на вас. Ще ми благодарите по-късно.


четвъртък, 11 септември 2008 г.

N.


Защо отново Стивън Кинг? Защото човекът има нещо ново за показване. Точно така - не просто за прочитане, а за показване. На 11 ноември тази година ще излезе нов сборник с разкази на Кинг - "Just After Sunset". Една от историите в книгата, наречена просто "N." е превърната във видеокомикс от Marvel и очевидно е предвидено заедно с книгата да се продава DVD съдържащо този кратък филм. Повече информация за това начинание дава самият господин Кинг в ексклузивно интервю за Myspace.

А самият комикс... самият комикс, момичета и момчета, мъже и жени, е приказка. Мрачна, страховита, притеснителна приказка. Но ако си мислите че имате шанс да спрете да гледате, жестоко се лъжете. Убедете се сами.

Нямам представа дали и на българския пазар книгата ще се разпространява по подобен начин, но това е страхотен маркетингов ход и дано българските издатели го проумеят. Защото аз лично много ще съжалявам ако не получа пълния комплект.




събота, 6 септември 2008 г.

Готвачът, крадецът, жена му и нейният любовник


- When you make out a menu, how do you price each dish?

- I charge a lot for anything black. Grapes, olives, blackcurrants. People like to remind themselves of death, eating black food is like consuming death, like saying, "Death, I'm eating you." Black truffles are the most expensive. And caviar.
Death and birth.
The end and the beginning.

Трудносмилаем филм е този. На никого не го препоръчвам. Ще ви ужаси, отврати, развали апетита за седмици вероятно... ако сте повърхностни, бездушни, буквалистични слепци.
Но ако имате очи, ще видите, ако душата ви не е окончателно прашасала, ще усетите - безкрайната тъга, огромната безнадеждна липса на любов и нежност. Смъртта е най-скъпото ястие. Но любовта е най-трудното за приготвяне.

О, а музиката, естествено е незаменима.
И Хелън Мирън е неповторима.


петък, 5 септември 2008 г.

* * *

Неверници!
Вие презряхте дъжда
и смело посегнахте
към свободата.
Момичета,
има бодли по върха.
Момчетата
всичко видяха.

Съдбовници,
нежно търсете смеха.
Ранени са изворите
на съдбата.
Момичета,
има в звездите живот.
Мъжете ви всичко видяха.

вторник, 2 септември 2008 г.

септемвРи


Лятото свърши. Знам, че реално продължава до 22ри септември, но народът си го е казал - влезе ли "Р" в името на месеца, лятото излиза.

И на мен съответво ми идва да ревна, та да не спра. Човешките щения са сложно и глупаво нещо. Има моменти, в които зимата ми липсва толкова много, че дъх не ми остава. Вероятно защото винаги я свързвам с красиви изживявания като да излезеш навън съвсем рано, след като цяла нощ е валял сняг, изтрил е света и, което е по странно, заглушил е всички звуци. Според мен, човек, който не е оставял първи стъпките си в току що навалял сняг може да смята това за също толкова голяма загуба, както ако не е заравял краката си във влажния пясък, докато наоколо му гърмят вълни и чайки се опитват да му отмъкнат обяда.
Изобщо опитвам се да кажа, че нямам проблем с никой сезон. Имам светли и приятни спомени от всеки от тях, мога да открия по нещо красиво у всеки. Но прехода между тях ме съсипва. Промяната е моето голямо проклятие. Всеки път, когато нещо приключва... ми идва да ревна, та да не спра. И сега така. Дано този път ми се размине с по-малко циврене.

И дано след три седмици времето да е все още читаво. Защото пътуване до Лондон през есента може да се окаже една доста ... хладна идея.