събота, 16 април 2011 г.

Преведени стихчета


Като си нямам работа или, по-точно, като ме мързи да си върша работата, дето я имам, превеждам стихчета на Една Сейнт Винсън Милей. Ей на.

My candle burns at both ends;
It will not last the night;
But ah, my foes, and oh, my friends–
It gives a lovely light!

Свещта ми гори и от двете страни,
не ще преживее нощта.
Но, о, приятели и врагове,
каква прекрасна светлина.

***
SAFE upon the solid rock the ugly houses stand:
Come and see my shining palace built upon the sand!

Спокойни върху твърдите скали грозните къщи стоят.
А вижте блестящия ми замък тук на пясъчния бряг!

***
RECUERDO

WE were very tired, we were very merry–
We had gone back and forth all night on the ferry.
It was bare and bright, and smelled like a stable–
But we looked into a fire, we leaned across a table,
We lay on a hill-top underneath the moon;
And the whistles kept blowing, and the dawn came soon.

We were very tired, we were very merry–
We had gone back and forth all night on the ferry;
And you ate an apple, and I ate a pear,
From a dozen of each we had bought somewhere;
And the sky went wan, and the wind came cold,
And the sun rose dripping, a bucketful of gold.

We were very tired, we were very merry,
We had gone back and forth all night on the ferry.
We hailed, "Good morrow, mother!" to a shawl-covered head,
And bought a morning paper, which neither of us read;
And she wept, "God bless you!" for the apples and pears,
And we gave her all our money but our subway fares.

Спомен

Бяхме изморени, бяхме тъй щастливи.
Цяла нощ с ферибота обикаляхме като диви.
Беше ярко, светло, миришеше на конюшня;
стоплени от огъня, до масата се сгушихме;
на хълм един лежахме, под светлата луна.
Но сирената не млъкна, скоро слънцето изгря.

Бяхме изморени, бяхме тъй щастливи.
Цяла нощ с ферибота обикаляхме като диви.
Ти ябълка отхапа, аз си взех круша -
по десетина от двете с теб си бяхме купили.
Небето пребледня, вятър сви студен,
слънцето покапа злато върху новия ден.

Бяхме изморени, бяхме тъй щастливи.
Цяла нощ с ферибота обикаляхме като диви.
Извикахме: “Добрутро, майко!” на глава в шал увита
и купихме вестник, който никой от нас не прочете.
“Сполай ви”, тя рече за ябълките и крушите
и ние й дадохме парите си – останаха ни само за билетите.



***
THURSDAY

AND if I loved you Wednesday,
Well, what is that to you?
I do not love you Thursday–
So much is true.

And why you come complaining
Is more than I can see.
I loved you Wednesday,–yes–but what
Is that to me?

Четвъртък

Ако те обичах в сряда,
какво те бърка теб това?
В четвъртъка не те обичам -
това поне не е лъжа.

И за какво ми се оплакваш?
Не мога да те разбера.
Във сряда те обичах, вярно -
какво ме бърка мен това?

***
TO THE NOT IMPOSSIBLE HIM

HOW shall I know, unless I go
To Cairo and Cathay,
Whether or not this blessed spot
Is blest in every way?

Now it may be, the flower for me
Is this beneath my nose;
How shall I tell, unless I smell
The Carthaginian rose?

The fabric of my faithful love
No power shall dim or ravel
Whilst I stay here,–but oh, my dear
If I should ever travel!

Той, възможният

Щом не съм видяла
Кайро и Китай,
как да знам дали родината
е най-дивният край?

Може би най-прекрасна
е розата под моя прозорец,
но пък не съм помирисвала
Картагенската роза.

Моята вярна любов
остава ненакърнена
докато съм у дома -
но как само ми се пътува!

петък, 8 април 2011 г.

Тъй да се рече - увря ми главата


В гимназията по физика правихме един експеримент. Тогава учителят с ехидна усмивчица каза, че сами трябва да се досетим на какво се дължи особеното явление и така не ни го поясни. След има няма 15-16 години, мисля, че се сетих за обяснението. Ей сега, току що, както си седях, пиех чайче и се чудех ходи ли ми се до кухнята да си отмъкна курабия слепена с конфитюр.

Та ето значи в какво се изразяваше експеримента - деца, моля, не опитвайте това у дома!

Взема се най-обикновена огнеупорна колба. Пълни се с най-обикновена вода. Колбата заедно с водата в нея, се нагряват на най-обикновен пламък докато водата почне да ври. След това колбата се отнема от огъня. Водата, естествено, почти веднага спира да ври - т.е. видимо се успокоява и не бълбука. В следващия момент колбата, все така с врялата вода вътре, се потапя в съд, пълен със студена вода - все така чиста и най-обикновена. В резултат от това действие водата започва отново видимо да ври!

При цялата си простота експериментът е наистина ефектен и занимателен, но пак да повторя - това може да се постигне САМО с огнеупорна колба, защото такава рязка смяна на температурата - от хилядите градуси на пламъка до студената вода, ще спраска обикновено стъкло и ще създаде неприятности!!!!

Та учителският въпрос беше, на какво се дължи фактът, че водата отново започва да ври, когато колбата е потопена в студена вода. Явно, какъвто и да е ефектът, той позволява водата да ври при по-ниска температура, понеже в момента, в който я отнемем от пламъка, температурата й вече е почнала да пада. Понеже водата ври при 100 градуса само в идеални условия и тази температура варира в зависимост от налягането, първата ми мисъл беше именно за промененото налягане, оказвано от студената вода. Обаче, това не помага, защото при по-високо налягане, температурата на завиране не спада, а нараства. Значи не беше това.

И чак до днес, макар че съм се сещала няколко пъти за тоя случай, обяснение така и не намирах. Но ето че преди има няма пет минути, експериментът най-после приключи.

Хаха, представям си как всички тези години необятният ми човешки ум си е бил отделил едно кътче, където е обработвал информацията с някакъв свръх-охлювски темп, та да снесе резултата едва сега.

Ето какво измислих - както казах, в момента, в който се смъкне от пламъка, водата започва да изстива. Температурата, като цяло е процес, свързан с движението на частиците на веществата - колкото по-бързо се движат те, толкова по-висока е температурата на обекта. Изстиването, т.е. отдаването на топлина, ще рече, че частиците се забавят - т.е. енергията изтича навън от съда - това сава по-бавно във въздуха, където частиците са по-нарядко и по-бързо върху твърд предмет, на чиито частици може да се прехвърли енергията от блъскащите се атоми на водата.

В момента, в който обаче колбата попадне в студената вода, тя се оказва плътно заобиолена от студени - серич много по-бавно движещи се частици. На тях да им се отдаде топлина е доста по-трудно в първите моменти, понеже е трудно да се размърдат студените атоми. При това отдаването на енергия навън временно почти напълно спира и тя се връща обратно в масата на горещата вода, което се оказва достатъчно да раздвижи частиците толкова, та отново да заврат активно.

Ей това измислих. А впрочем, ако някой има по-добро обяснение, много ще се радвам да го чуя и да разберакъде бъркам.

Тъй, а сега е време да докопам сладките. Язък само, че междувременно чаят свърши - в смисъл, изпих го. Да видим дали ще се прежаля да направя още един или ще подпукам сладките така, на сухо. Ще видим.