Облачно с елементи на депресия

По някое време, след като гледах "Облачният атлас" взе да ме мъчи желание да открия нещо, в което да мога да вярвам. Мислите се завъртяха в главта ми и се просмукаха през цедката във вида, демонстриран по-долу.


Дайте ми да вярвам в нещо.
Нека да не бъде бог - 
древен, мъдър и намръщен,
с гневен лик и поглед строг.

Дайте ми да имам вяра
в изумителни неща.
Само да не бъде сляпа,
тиха, плаха, немощна.

Дайте ми да вярвам силно, 
без съмнения и страх,
сякаш лично съм видяла
огнения райски праг.

Дайте ми безсмъртна вяра,
пренаписваща съдби
и запалваща в простора
нови бъдещи звезди.

Дайте ми да вярвам даже
със отворени очи,
че светът все пак е плосък,
въпреки че се върти.

Дайте ми фалшива вяра,
за да бъдем искрени.
Друго щом не ни остава,
нека вярваме в лъжи.