Прилежно одитира
ме нощта,
пресмята дребните
ми грешки –
тук съм взела в
повече любов
там съм похабила
две-три смешки.
Тук открива
малък тъжен дълг
от емоции
неизплатени.
Там натрупан е
излишък скъп
от мечти, надежди
и утехи.
Заем на доверие
тежи
върху будната
ми гузна съвест –
доверчивите
кредитори мълчат,
примирени с тази
своя участ.
Планове зарязани
лежат
в ъгъла на мойто
вдъхновение
и събират
пагубната прах
на самодоволно
безхаберие.
Чинно изчислява
ме нощта,
пресъздава ме
в активи и пасиви.
Търси в банкрутирала
душа
нещо ценно да
открие.
