Тези дни гледах отново един изключително сладък филм - "A Good Year". По-голямата част от действието се развива в Прованс. Мястото е вълшебно, любовта буквално във въздуха, хуморът е свеж и сладък, от този тип дето те кара за два часа да забравиш всички грижи и да се кикотиш като ученичка.
А някъде по средата, когато Ръсел Кроу най после успява да заведе Марион Котияр на среща, за фон на романтичната вечер звучи един "златен шансон", дето не го бях чувала от поне милион години - "Boum" на Шарл Трене. Няколко пъти превъртах мястото във филма, където звучи песента, а днес съм изцяло на френски шансони. Тяхната бонбонена мелодичност по никакъв начин не съответства на обстановката в офиса, но пък помага да задържа на лицето си усмивката, която филмът ми лепна.
Хубаво ми е днес. Усмихнато. На пук на всичко, изглежда съм щаслива.
