Duma Key

"God punishes us for what we cannot imagine."

Това пише в последната (засега) книга на Кинг, която прочетох.
Бог ни е дал въображението, силата да мечтаем и свободата да следваме мечтите си. Той Е милостив и търпелив бог, понесъл Е унижения, страдания и безкрайна болка за спасението на човеците. Но дори и Той не може да прости на хората, които пренебрегват даровете Му. Откажете се от мечтите си и ще познаете божия гняв. Отречете възможното щастие и ще усетите силата Му. Затворете се за света, който е създаден да бъде ваша люлка, и вие се отказвате от бога си. За което ще бъдете наказани.

Стивън Кинг има въображене за 10има. Бог може да отнеме светлината на очите му, но как само го компенсира! Понякога си мисля, че оста на световете израства директно от гръбнака на този невзрачен на вид човечец. Понякога почти я виждам.

Поредна книга. Пореден свят. Хубаво е.

Въпроси без отговор

Ще ми се да намеря някаква сериозна, логична, научно обоснована и проверена на практика теория ЗАЩО, когато човек стане от мястото си, котка му незабавно се намества точно там, където е седял човекът. Както и защо винаги успява да си избере да легне точно на мястото, където най-много ще пречи (върху книга или листи хартия, с които работите в момента), ще нанесе най-много вреда (върху купчина току що изгладени чисти дрехи, които още не са успели да си стигнат по местата в гардероба) или просто, където най-много ще ви вбеси (на работния ви плот точно между вас и екрана на компютъра). Искам да знам, това някакъв котешки ритуал ли е? Дали за тях е въпрос на чест да се постарят максимално да пречат на човеците си да свършат каквато и да било работа, или просто е начин да кажат "споко, пич, изпусни малко парата, не се стягай, виж аз каква съм спокойна свежарка".
Някой сериозно трябва да проучи въпроса.

Билетът!!!

Да ми е честит!

Одитория

Добре че имаме одит веднъж годишно, че да си поподредя бюрото. Е, после нищо не намирам с дни, но пък е толкова хубаво докато е разчистено.
В момента шефката се занимава с одиторите и по някое време сигурно ще ходят да се хранят, та на мен ще ми дойде ред да ги забавлявам следобед. Да видим колко сладка, очарователна и тежко компетентна ще се проявя тази година. Пупу, да не чува дяволът.

Предупреждение

Предполагам на всички ви е известен изразът "држан на въже". Красива част от красивия ни български език. Убедена съм, че ви е ясен смисълът на тази фраза, но ако искате с очите си да видите какво означава тя, на 13.10 /понеделник/ си изберете стратегическо място срещу касите на НДК /или което и да е друго по-голямо място където се продават билетите от Тикетпро/ и гледайте внимателно. Само имайте предвид, че:
- За да заемете подобно стратегическо място, ще трябва да станете мноооооооого рано сутринта или директно да замръкнете там в неделя вечер;
- Ако не искате това да е последната сутрин в живота ви, постарайте се докато наблюдавате феномена "държани на въже" да се намирате на безопасно разстояние от наблюдаваните обекти.

А какво ще предизвика гореописаното сборище? О, вие не сте чули? Вие вероятно току що пристигате от Марс? Или сте се застояли твърде дълго на някой от пръстените на Сатурн. Ако е така, нека ви осветля:

НА 13 ОКТОМВРИ ПУСКАТ В ПРОДАЖБА
БИЛЕТИТЕ ЗА ВТОРИЯ КОНЦЕРТ
НА ДЕПЕШ В БЪЛГАРИЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Това е. Считайте се предупредени да не планирате никаква сериозна работа за 18 май 2009 ако в изпълнението на работата, по какъвто и да било начин е замесен депешар. Нема да стане.*

____________________________
*Тези две изречения са безсрамно заимствани от Крис Рок и леко видоизменени. Ето, признах си.

Чревоугодно

По някаква причина русенският Хлебозавод прави най-неповторимите и най-изкусително великолепни захарни целувки в познатата вселена:
- първо, те са големи, колкото дланта ми;
- второ винаги са пресни, защото пекат малко бройки и ги продават със свръхзвукова скорост;
- понеже са винаги пресни, не са натикани в опаковки, а се продават на бройка, като гевреците да речем;
- следващо, за разлика от масово разпространяваните "целувки", които имат вкус и консистенция на тебешир, тези са хрупкави отвън, но вътршността им е мека, като дъвчащ бонбон.
- цената им също е доста приемлива - 0.25 лв на бройка, като не съм забелязала да са я променяли (цената) в последните няколко години. Целувките също си остават непроменени откак се помня. Единственото спасение от тях е, да не минавам покрай щанда на хлебозавода. Иначе обезателно скачат в торбата.

P.S. Няко ден ще посветя отделна студия на масленките на Хлебозавода. Ако ги сложа в един и същи пост, може да си докарам хиперглекимична криза, а дори не съм диабетичка.

Най обичам, най обичам....

Нещата, които ми се явяват основни поводи за радост тези дни:

- слънцето се върна, макар и само за няколко дни;
- Duma Key, макар че вече съм я прочела до половината и скоро и тя ще остане в миналото;
- House M.D., макар че трябва да чакам цяла седмица за нова серия и ми е ясно, че ще има голяма пауза в излъчването около края на годината;
- Пресконференцията на Depeche Mode, която ще се излъчва онлайн на 6ти Октомври. Ето за това събитие обмислям да си 'зема шапката и да си ходя дома. Така или иначе не виждам каква полза ще има от мен на работа следващия понеделник - следобеда ще го прекарам залепена за екрана, а предиобеда ще го прекарам в очакване на следобеда.

Като цяло, не са лоши настоящите дни. Сега ако мога да измисля какъв подарък да купя на Петя и на Деляна за рождените дни. А да, и бебчето на Деляна трябва да се роди скоро, и за него подаръче... Уха! Ще има да се пазарува. Гуууууууд.