Чушки и пантофи. И котка.

По какво се познава, че идва есен?

Чушките зреят и си имам нови пантофи да ми топлят крачката.

По какво се познава, че котката не е доволна от настъпващата есен?

Чушките му заемат мястото, където доскоро дремеше на слънце, а чехлите определено не миришат правилно. Поради което се е заел да ги омирише, както следва. За момента го удържам да не преоре чушките, но да видим как ще си откопча чехлите от лапките му.

Плетки

Имам си хоби. Малко бабешко, ама какво да се прави. Приятно е за запълване на времето. Ето няколко примера.

Преведени стихчета

Като си нямам работа или, по-точно, като ме мързи да си върша работата, дето я имам, превеждам стихчета на Една Сейнт Винсън Милей. Ей на.

My candle burns at both ends;

It will not last the night;

But ah, my foes, and oh, my friends–

It gives a lovely light!

Свещта ми гори и от двете страни,

не ще преживее нощта.

Но, о, приятели и врагове,

каква прекрасна светлина.

***

SAFE upon the solid rock the ugly houses stand:

Come and see my shining palace built upon the sand!

Спокойни върху твърдите скали грозните къщи стоят.

А вижте блестящия ми замък тук на пясъчния бряг!

***

RECUERDO

WE were very tired, we were very merry–

We had gone back and forth all night on the ferry.

It was bare and bright, and smelled like a stable–

But we looked into a fire, we leaned across a table,

We lay on a hill-top underneath the moon;

And the whistles kept blowing, and the dawn came soon.

We were very tired, we were very merry–

We had gone back and forth all night on the ferry;

And you ate an apple, and I ate a pear,

From a dozen of each we had bought somewhere;

And the sky went wan, and the wind came cold,

And the sun rose dripping, a bucketful of gold.

We were very tired, we were very merry,

We had gone back and forth all night on the ferry.

We hailed, "Good morrow, mother!" to a shawl-covered head,

And bought a morning paper, which neither of us read;

And she wept, "God bless you!" for the apples and pears,

And we gave her all our money but our subway fares.

Спомен

Бяхме изморени, бяхме тъй щастливи.

Цяла нощ с ферибота обикаляхме като диви.

Беше ярко, светло, миришеше на конюшня;

стоплени от огъня, до масата се сгушихме;

на хълм един лежахме, под светлата луна.

Но сирената не млъкна, скоро слънцето изгря.

Бяхме изморени, бяхме тъй щастливи.

Цяла нощ с ферибота обикаляхме като диви.

Ти ябълка отхапа, аз си взех круша -

по десетина от двете с теб си бяхме купили.

Небето пребледня, вятър сви студен,

слънцето покапа злато върху новия ден.

Бяхме изморени, бяхме тъй щастливи.

Цяла нощ с ферибота обикаляхме като диви.

Извикахме: “Добрутро, майко!” на глава в шал увита

и купихме вестник, който никой от нас не прочете.

“Сполай ви”, тя рече за ябълките и крушите

и ние й дадохме парите си – останаха ни само за билетите.

***

THURSDAY

AND if I loved you Wednesday,

Well, what is that to you?

I do not love you Thursday–

So much is true.

And why you come complaining

Is more than I can see.

I loved you Wednesday,–yes–but what

Is that to me?

Четвъртък

Ако те обичах в сряда,

какво те бърка теб това?

В четвъртъка не те обичам -

това поне не е лъжа.

И за какво ми се оплакваш?

Не мога да те разбера.

Във сряда те обичах, вярно -

какво ме бърка мен това?

***

TO THE NOT IMPOSSIBLE HIM

HOW shall I know, unless I go

To Cairo and Cathay,

Whether or not this blessed spot

Is blest in every way?

Now it may be, the flower for me

Is this beneath my nose;

How shall I tell, unless I smell

The Carthaginian rose?

The fabric of my faithful love

No power shall dim or ravel

Whilst I stay here,–but oh, my dear

If I should ever travel!

Той, възможният

Щом не съм видяла

Кайро и Китай,

как да знам дали родината

е най-дивният край?

Може би най-прекрасна

е розата под моя прозорец,

но пък не съм помирисвала

Картагенската роза.

Моята вярна любов

остава ненакърнена

докато съм у дома -

но как само ми се пътува!

Тъй да се рече - увря ми главата

В гимназията по физика правихме един експеримент. Тогава учителят с ехидна усмивчица каза, че сами трябва да се досетим на какво се дължи особеното явление и така не ни го поясни. След има няма 15-16 години, мисля, че се сетих за обяснението. Ей сега, току що, както си седях, пиех чайче и се чудех ходи ли ми се до кухнята да си отмъкна курабия слепена с конфитюр.

Та ето значи в какво се изразяваше експеримента - деца, моля, не опитвайте това у дома!

Взема се най-обикновена огнеупорна колба. Пълни се с най-обикновена вода. Колбата заедно с водата в нея, се нагряват на най-обикновен пламък докато водата почне да ври. След това колбата се отнема от огъня. Водата, естествено, почти веднага спира да ври - т.е. видимо се успокоява и не бълбука. В следващия момент колбата, все така с врялата вода вътре, се потапя в съд, пълен със студена вода - все така чиста и най-обикновена. В резултат от това действие водата започва отново видимо да ври!

При цялата си простота експериментът е наистина ефектен и занимателен, но пак да повторя - това може да се постигне САМО с огнеупорна колба, защото такава рязка смяна на температурата - от хилядите градуси на пламъка до студената вода, ще спраска обикновено стъкло и ще създаде неприятности!!!!

Та учителският въпрос беше, на какво се дължи фактът, че водата отново започва да ври, когато колбата е потопена в студена вода. Явно, какъвто и да е ефектът, той позволява водата да ври при по-ниска температура, понеже в момента, в който я отнемем от пламъка, температурата й вече е почнала да пада. Понеже водата ври при 100 градуса само в идеални условия и тази температура варира в зависимост от налягането, първата ми мисъл беше именно за промененото налягане, оказвано от студената вода. Обаче, това не помага, защото при по-високо налягане, температурата на завиране не спада, а нараства. Значи не беше това.

И чак до днес, макар че съм се сещала няколко пъти за тоя случай, обяснение така и не намирах. Но ето че преди има няма пет минути, експериментът най-после приключи.

Хаха, представям си как всички тези години необятният ми човешки ум си е бил отделил едно кътче, където е обработвал информацията с някакъв свръх-охлювски темп, та да снесе резултата едва сега.

Ето какво измислих - както казах, в момента, в който се смъкне от пламъка, водата започва да изстива. Температурата, като цяло е процес, свързан с движението на частиците на веществата - колкото по-бързо се движат те, толкова по-висока е температурата на обекта. Изстиването, т.е. отдаването на топлина, ще рече, че частиците се забавят - т.е. енергията изтича навън от съда - това сава по-бавно във въздуха, където частиците са по-нарядко и по-бързо върху твърд предмет, на чиито частици може да се прехвърли енергията от блъскащите се атоми на водата.

В момента, в който обаче колбата попадне в студената вода, тя се оказва плътно заобиолена от студени - серич много по-бавно движещи се частици. На тях да им се отдаде топлина е доста по-трудно в първите моменти, понеже е трудно да се размърдат студените атоми. При това отдаването на енергия навън временно почти напълно спира и тя се връща обратно в масата на горещата вода, което се оказва достатъчно да раздвижи частиците толкова, та отново да заврат активно.

Ей това измислих. А впрочем, ако някой има по-добро обяснение, много ще се радвам да го чуя и да разберакъде бъркам.

Тъй, а сега е време да докопам сладките. Язък само, че междувременно чаят свърши - в смисъл, изпих го. Да видим дали ще се прежаля да направя още един или ще подпукам сладките така, на сухо. Ще видим.