събота, 18 юли 2009 г.

Лятната аз


Обичам си лятната кожа -
кафеникаво-гладка,
излъчваща слънце.

Обичам как слънцето по мен я полага
с космически дълги
деликатни пръсти.

Обичам тези дни, когато
слънцето - магически шивач,
за всички ни тъче еднакви дрехи,
но на всекиго различно те стоят.

петък, 17 юли 2009 г.

Петък следобед


Когато в понеделник сутрин алармата ви събуди, коя е първата, най най първа мисъл в главата ви?
При мен почти всеки път е: "168 часа. Една седмица има 168 часа. А колко часа са до края на работното време в петък?"

Абсолютно всяка понеделник сутрин, първите 1-2 минути смятам наум брой часове до следващите почивни дни и рестартирам обратното броене.


Та отговорът е 105 часа 55 минути и към момента от този тягостен период се оцеждат последните 2 часа и 7 минути. Изненадващо, никога не ми се ще да проследя колко време остава до края на уикенда. Отдето и да го гледаш, там отговорът е само един - "Твърде малко". Въздъх.

Обичам петък следобед. Обичам приближването на почивката май дори повече отколкото самата почивка. Мечките спят през зимата. Аз бих искала да се отдам на летен сън.

Уф, тая жега ми стопява мисловните процеси. Май е най-добре да спра да пиша, докато не успея трайно да си охладя мозъка.

понеделник, 13 юли 2009 г.

Понеделник сутрин


Отварям си рийдъра след като два дни не съм го поглеждала. Има 345 нови поста. Около 80 от тях са споделени. Около 60 от споделените са от сайтове, които така или иначе следя. Останалите са неразбираеми за мен. Не знам защо изброявам тези неща. Просто рийдърът все повече ме изнервя и челният сблъсък с него в понеделник сутрин не е сред нещата, които чакам с нетърпение.

*************

In an unrelated story - скоро не съм опявала колко подли твари са котките. Време е. Събуждам се посред нощ. В сумрака виждам, че котката ми е качена на масата до леглото ми в поза за скачане, с наострени уши и всичко, в моя посока. Извръщам се светкавично колкото да светна лампата. Отнема няма и секунда. Котката ми не е на масата. Всъщност не се вижда никъде в стаята. След кратко разследване се оказва под леглото. Гледа невинно. Изглежда невинно. Почти би могъл да ме заблуди, че изобщо не е бил върху масата. Почти.

**************

Събота и неделя бяха изпълнени с дъжд и липса на слънце. В четвъртък си купих нов бански и мислех през почивните дни да ходя на басейн. Ако си бях купила чадър, може би щеше да е слънчево?