Да си запиша, да гледам....

Наближаващият Велик ден ме подсеща, че трябва пак да гледам Life of Brian. На такива епични филмови постижения трябва да се обръща внимание поне веднъж годишно. Ето една образна подсказка към един от култовите моменти от този иначе толкова анти-култов филм.

Словесни концентрати 1

От съвсем малка майка ми и брат ми почнаха да ми внушават, че книгите са ценни, важни и трябва да присъстват в живота ми възможно най-изобилно. Вероятно понеже слушах за това през цялото си детство, когато човек е най-способен да се впечатлява, то доведе до два реални резултата - първо: аз обичам да чета. И по-точно имам нужда да чета - ако известно време мина без книга започвам да чувствам нещо, което си е чиста проба гузна съвест, сякаш кръшкам от някаква свещена мисия или нещо.

Второ: аз не мога съзнателно да унищожа книга - не мога да подгъвам листи за отбелязване на страница, не мога да я прегъвам, за да ми е по-удобно да чета, не мога да късам страници и по никакъв начин не мога да пиша или подчертавам в книгата. Така се получава обаче, че често докато чета попадам на израз, пасаж или цял абзац, който препрочитам пак и пак с широко отворени очи неспособна да повярвам, че нещо толкова прекрасно, важно и ценно е могло да се каже толкова естествено и чисто или че изобщо е могло да бъде казано. В такива моменти винаги ми се ще да отбележа този абзац някак. И понеже подчертаването е напълно изключено, моят процес на четене е съпроводен с процес на записване на цитати в бележник. По-точно, вече три такива бележника. И след като години наред те пазят чисто и прегледно (образно казано - почеркът ми е кошмарен) някои от най-ценните словеса, които са ми попадали, реших, че може да споделям някои от най-впечатлилите ме думи с човечеството. Е, или поне онази негова част, която наминава насам. Кой знае, може да ви вдъхновя да прочетете или препрочетете някои от тези книги, като търсите своите собствени бисери в тях. Дано, дано.

* * *

"Класическа е не онази книга, която непременно притежава едни или други достойнства, а тази която поколения хора, движени от различни подбуди, четат с постоянно усърдие и необяснима преданост"

Хорхе Луис Борхес

"За класиците"

* * *

"Като всеки писател съдеше за достойнствата на другите по техните творби, но искаше другите да съдят за него по целите и замислите му."

Хорхе Луис Борхес

"Тайното чудо"

* * *

"В келтска легенда се разказва за двубоя между двама знаменити барда. Единият пее, акомпанирайски си на арфа, от утринния до вечерния здрач. Вече греят звездите или луната, когато подава арфата на другия. Той я оставя на страна и се изправя. Първият се признава за победен."

Хорхе Луис Борхес

"Гуаякил"

* * *

"Четири е най-голямото число в тяхнатат аритметика. Броят на пръстите: едно, две, три, четири, много - безкрайността започва от палеца."

Хорхе Луис Борхес

"Докладът на Броуди"

* * *

"Не мога да моля да ми бъдат простени греховете; прошката е чужда проява, а да се спася мога само аз. Прошката пречиства оскърбения, не оскърбителя, когото почти не засяга."

Хорхе Луис Борхес

"Молитва"

* * *

"Няма по-сложно удоволствие от мисленето."

Хорхе Луис Борхес

"Безсмъртният"

* * *

"Само най-простите удоволствия не ни носят разочарование."

Ерих Мария Ремарк

"Време да се живее и време да се мре"

* * *

"Гребер не разбираше защо масовите гробници щяха да представляват катастрофа. Не беше ли катастрофа това, което налагаше масовите гробници?"

Ерих Мария Ремарк

"Време да се живее и време да се мре"

* * *

"В евангелието е написано "Обичай ближния си" и "Не убивай", а срещу тях е казано "Дай кесарю кесаревото и богу божието". Това дава известна свобода на действие."

Ерих Мария Ремарк

"Време да се живее и време да се мре"

* * *

"Служителите на бога на любовта не страдат от излишно милосърдие."

Ерих Мария Ремарк

"Време да се живее и време да се мре"

* * *

"... защото няма къде да отида, освен навсякъде..."

Джак Керуак

"По пътя"

* * *

"Намирахме се на покрива на Америка и единственото, което можехме да правим, беше да надаваме ревове в нощта към източните прерии, сред които белокосият старец вероятно вече вървеше към нас, за да ни донесе Думата, и щеше да пристигне всеки миг и да ни смълчи."

Джак Керуак

"По пътя"

* * *

"Бул изпитваше носталгия по Америка от старото време, особено от 1910г, когато морфинът се купувал от дрогериите без рецепти и вечер китайците пушели опиум облакатени на прозорците си, а страната е била дива, клокочеща и волна и дарявала хората с всякакви свободи и благодат."

Джак Керуак

"По пътя"

* * *

За джаз музикантите

"Имаме един човек (музикант) и около него много хора, нали така? От него зависи дали ще изрази онова, което е в умовете на всички. Той започва първия мотив, после подрежда идеите си, привлича вниманието на хората и едва тогава извисява музиката в своя съдба и трябва да я удържи на това ниво до края на импровизацията. Изведнъж, по средата на някой мотив той ГО улавя, истинския тон - всички се обръщат към него и разбират; слушат го, той го подема и го изкарва така до край. Времето спира. А музикантът изпълва празното пространство със същността на нашия живот, той излива в изповеди свитото на топка в стомаха му напрежение. Музиката хвърля мостове, той ги преброжда, връща се по тях и така безкрайно задълбава в душата чрез мотива на мига, че всички чувстват как става важен не мотивът, а това ТО..."

Джак Керуак

"По пътя"

* * *

"Една нощ, както седях на горещия път, чух тежки стъпки в мрака зад мен и - о, Господи! - един висок старец с развята бяла коса се появи, нарамил вързоп, и като ме видя, продума:

"Върви и страдай за хората!"."

Джак Керуак

"По пътя"

* * *

"Предстоеше ни още много път, но какво от това - пътят е живот"

Джак Керуак

"По пътя"

* * *

За разликата между номадите и преселниците

"Градът Джахилия е построен изцяло от пясък, неговият строеж е изваян от пустинята, в която се издига. Неговите граждани научили номера чрез алхимия да превръщат финия бял пясък на дюните - самият предмет на непостоянството, сърцевината на неуседналостта, преместването, предателството, липсата на форма - в тъканта на своята новооткрита неизменност. Тези хора са само три или четири поколения далече от своето номадско минало, когато бяха безкоренни като дюни или по-скоро вкоренени в знанието, че пътуването само по себе си е дом.

Преселникът от друга страна може да мине изобщо без пътуването. То не е нищо повече от необходимо зло - важното е да пристигнеш."

Салман Рушди

"Сатанински строфи"

* * *

Поетът като вампир

"Този млад памфлетист вече притежава най-плашещия език в цяла Джахилия. Големецът Абу Симбел размишлява:

- Такава известност, такав слава, преди още да са ти паднали млечните зъби. Внимавай или ние ще трябва да ги изтръгнем.

Момчето не е смутено:

- За всеки, който извадиш ще израстне един по-силен, който ще хапе по-дълбоко, пускайки по-горещи струи кръв.

- Ти харесваш вкуса на кръвта?

Момчето вдига рамене:

- Работа на поет - да назове неназовимото, да посочва измамите, да взима страна, да започва спорове, да формира света и да му попречи да заспи. И ако реки от кръв потекат от порязванията, които стиховете му причиняват, тогава те ще го хранят."

Салман Рушди

"Сатанински строфи"

* * *

"Фактът да бъдеш жив обезщетява за това, което животът причинява на човека."

Салман Рушди

"Сатанински строфи"

* * *

"Един айсберг е вода, стремяща се да бъде суша; една планина, особено едни Хималаи, особено Еверест е опитът на земята да се превърне в небе; това е заземен полет, земята мутира - почти - във въздух и става в истинския смисъл на думата издигната."

Салман Рушди

"Сатанински строфи"

* * *

"- Хората не се нуждаят от любов. Това, от което имат нужда е успех, независимо какъв. Може и да е любов, но не е задължително.

- Библията казва "Обичай ближния си".

- Това може да означава "Остави го на мира"."

Чарлз Буковски

"Factotutm"

* * *

"- Нещо си провесил нос, добре ли си?

- Загубих жена.

- Ще имаш и други. И тях ще загубиш."

Чарлз Буковски

"Factotutm"

* * *

"Творчески бях ограбил моя трудов опит. Професионалистите правят така: оставяш настрана всички ниско квалифицирани и долни неща, които си работил, а добрите описваш подробно, като не споменаваш нищо за периодите от шест месеца, в които не си изтрезнявал и си живял с жена току що излязла от лудницата или избягала от катастрофален брак."

Чарлз Буковски

"Factotutm"

***

"Откровено казано животът ме ужасяваше, всичко, което човек трябваше да върши, за да може да яде, спи и да се облича. Така че си стоях в леглото и пиех. Когато пиеш светът пак си е там навън, но не те държи за гърлото."

Чарлз Буковски

"Factotutm"

За топлото

Ако напоследък сте хвърляли по някой поглед през прозореца, възможно е да сте забелязали - зима е.

Нашето животно погледи хвърля само когато по перваза на прозореца се съберат полу-кристализирали гълъби да си проведат ежедневното заседание за обсъждане на належащите проблеми. Проблемите им обикновено се свеждат до - "студено е", "няма храна" и "как да убедим лелката да оставя повече трохи на терасата". Ммм, такова, лелката, кхъхъм, съм аз. Ама, в мое оправдание искам да кажа, че им оставям съвсем достатъчно "трохи", така де, вече купувам два пъти повече хляб от нужното, за да храня гълъби и хич не ми се слушат гургуличести оплаквания... но аз се отклонявам. Това не е разказ за гълъбите и зимата. Това е разказ за котката и зимата.

Значи работата е там, че нашият апартамент не се отоплява централно. Което е леко иронично, понеже аз пък работя във фирма, която произвежда тръби за топлопреносни трасета, но да поизтикаме засега иронията в ъгъла и да я запазим за по-важни случаи - като плащане на сметки и пресичане на улиците в настоящите условия. Та, апартаментът, както почнах да казвам, се отоплява от два стратегически разположени калорифера. Един в моята стая и един в стаята на майка. Това като цяло ни решава проблема на нас, човешките обитатели на жилището, но поставя котарака пред сложни логистични проблеми. Проблемите са свързани с това, че той предпочита да си прекарва времето в моята стая - по-добър изглед към терасата, където заседават гълъбите - но пък мен през повечето време ме няма. Т.е. калориферът ми си стои безапелационно изключен, а стаята ми минава в криогенен режим. От друга страна на мама калориферът бачка безотказно, но е в другата стая.

В случай че вие не сте имали челни, странични или каквито и да било сблъсъци с котешки индивиди, това ще ви се стори странно, но ако сте съжителствали с поне един кот сте наясно, че това са животни с навици. Щом котаракът е свикнал следобедната му дрямка (вместена между околообедната лека закуска и по-късноследобедната дрямка) да се случва на североизточния ъгъл на даден диван, трябва да са налице крайно форс-мажорни обстоятелства, за да се промени тоя навик. Такова обстоятелство се явява топлото. Това е друго нещо, което веднага ще научите, ако съжителствате с котки - топлото е важно! Поооочти колкото манджата и определено повече от навиците.

Та поради отсъствие на топло от моята стая, котът се примирява и в зимните месеци трайно мигрира към стаята на майка за провеждане на всички планувани и извънредни дрямки.

Такава ситуация, разбира се, далеч не е идеална. Първо, не може да спи на дивана на мама, щото калориферът духа топло на по-ниско ниво - следователно се налага котът да се смъкне до нивото на топлия поток. Второ, местата където може да се легне пред калорифера, така че струята да е стратегически насочена към най-критично охладените котешки части, са ограничени. И по-точно, такова място е само едно и то обикновено е заето от на мама краката, стъпили на пода. Това налага животното преко сили да изразходва ценна енергия, за да даде израз на свойто недоволство и да принуди мама да се поотмести. За целта прибягва до такива драстични мерки като гледане лошо, мяукане укорително и в крайни случаи побутване с муцуна или лапа. А мама, вместо да срита косматия нагляр, както се полага, понеже е добра душа, наистина се отмества. И звярът се тръшва на желаното място.

Но и с това не му свършват проблемите. Щото се налага да лежи на пода, а това означава, че дори върху килима, подът е твърд. И многострадалното котешко създание се налага средно на всеки 40 до 50 минути да се надига, да прави два-три кръга на място и после да полягва на друга част от обемистото си тяло, която в последния час не е била затисната от тежестта на останалата част на тялото.

Изобщо мъка. За което аз чувам подробно като се прибера от работа, защото около 15 минути плътно след като съм се прибрала животното се лепва за мен и мрънка за всичко от гадния калорифер в моята стая, който отказва да духа, до купата му с храна, която отказва да се самонапълни.

След това сълзливо излияние, след като е нахранен, почесан зад ушите, прибран в моята стая, завит с любимата си жилетка на правилното си място на дивана, котаракът вече много по-спокоен, необезпокоявано се отдава на ранно-вечерната си дрямка, която трябва да му помогне да е свеж и бодър за нощното будуване, когато ще търчи из апартамента и активно ще пречи на людете да спят.

Мда. Да свършва вече тая зима, че ако още малко продължава така, сериозно ще пратя животното на терасата да се включи поне веднъж в съвета на гълъбите да види за какъв студ става въпрос и в какви условия са принудени да оцеляват животинките навън. Да го чуя после как ще ми мрънка! Амаха.

Зимно море

Преди време вдъхновена от една серия снимки на Драго, написах ей това нещо. За съжаление поводът, по който беше написано нещото, не се реализира, но какво пък, не пречи да се сподели.

Добре, да приемем, че адвокатът греши и, че има шанс да си я върна. Тогава какво? Тя е на пет години, достатъчно добре разбира всичко. Може би дори осъзнава разликата между биологични родители и осиновители. Но даже и да не й е напълно ясно, едно нещо няма как да пропусне – онези хора са нейното семейство, в техния дом е красивата й стая с теменужките на прозореца и лястовичето гнездо в ъгъла на рамката. А аз явно съм някаква лоша чужда жена, която иска да й вземе всички тези неща. Не, това едва ли е най-добрият начин да подхванеш отношенията си с едно дете. Било то и свое дете.

Обаче какъв студ е свил само! Не трябваше да е студено. Прогнозата беше друга. Обещаха ми слънце. Кога ще се науча да не приемам всяко обещание на доверие?

Тоя малкия защо ли е сам? Вече съм на третата цигара, това какво прави – повече от половин час? От половин час го гледам да се мотае тук, а не се вижда да има някой с него. Това ако се беше случило в щатите, някой загрижен гражданин вече щеше да е сигнализирал и съответните социални служби щяха да са се появили да проверят защо една такава малка душа се скита сам-сама по брега. Къде е майка ти, мъник? Знае ли, че се заглеждаш по морето? Знае ли, че морето вероятно ти отвръща на всеки поглед?

Мамка му, тоя студ ще ми изгризе костите. А тоя малкият сякаш изобщо не го забелязва. А може пък нарочно да си дошъл тук сам, защото никой не е искал да те доведе? Така де, на кого му е притрябвало морето, когато е студено? Те така си мислят. Но явно и ти като мен предпочиташ да навестяваш брега, когато студът е прогонил досадната туристическа паплач. Нас обаче няма да ни бутне. На нас така ни харесва. Хубаво е да се разхождаш сам, когато е студено. Ако трябва да държиш нечия ръка, ще ти измръзнат пръстите. А така си е добре – без усложнения, без тревоги. Самотата е нашият герой-освободител. Само дето ти си си избрал да дойдеш тук сам. Аз... не точно.

Къде е майка ти, мъник? Знае ли, че те блазни морето?

Моето хлапе е на пет. И аз не знам къде е. Но майка й сигурно знае.

Зюмбюлът расте...

...и хубавее.