Бьорк, Боуи и Бъгс

Напоследък се занимавам с превод на текстове, описващи кариерата на различни музиканти. Преводите - мои и на още няколко души, в крайна сметка попълват ето този архив. Освен че самият процес на превеждане искрено ме радва и забавлява, както винаги, това се оказва и доста образователно занимание за мен. Повечето изпълнители, с които се занимавам, са ми почти непознати и така не само научавам любопитни факти около работата им, но се запознавам по-подробно и с тяхната музика. Така например открих, че Vespartine е вероятно най-изящното и съвършено красиво произведение на Бьорк, а Pagan Poetry за пореден път ме наведе на мисълта, че тия исландци сигурно от малки ги обучават как да бъркат на хората в душичките. Моментално я добавих в списъка си с песни за ревливо настроение, където да си прави компания със Space Odity на Боуи (Planet Earth is blue and there's nothing I can do) и Exit Music на Radiohead (Today we escape, we escape). Сред любопитните детайли, които научих - и които изглежда само аз не съм знаела - е например фактът, че очите на Боуи всъщност НЕ са с различен цвят. Сини са си. Просто, когато бил на 15 се сдърпали с някакъв приятел за една девойка и приятелят, който носел тежък пръстен, халосал Дейвид в лицето. Е, не успял да му извади окото, но го увредил, така че зеницата на човека си останала трайно и максимално разширена, поради което ирисът всъщност не се забелязва.
А иначе днес се бях заела да доказвам максимата Cleanliness is next to Godliness. При чистенето, което реализирах, очаквах до вечерта да съм основала собствен култ и да съм събрала поне стотина последователи, но единственият резултат беше, че в тялото ми не остана ни една костица или мускулче, които да не протестират енергично и болезнено срещу почистването. В смисъл всичко ме боли, просто. А това никак не е божествено чувство.
Открай време докато чистя, най-обичам за фон да си пусна Cartoon network. Каквото и да ми говорят, никой не може да ме убеди, че има дете, което да схваща всички намеци, подмятания, двусмислици, включени в повечето от тези филмчета. Макар че знам ли, може и да има. Напоследък водя смислени разговори по телефона с племенницата си, която още не е навършила три години. Та все пак може и да греша за децата. Замислям се да си направя колекция от фрази победителки в личния ми конкурс за най-откачена, сбъркана, не на място или просто смешна реплика. Пример?

Ситуация: героите са баща и дъщеря от неизяснен птичи вид. Бащата се опитва всячески да хване един червей за вечеря на дъщеря си Тутс. Залагат капан. Когато червеят попадне в капана, Тутс трябва да го цапардоса с голяма тояга. Червеят обаче избягва капана. Бащата подава глава да види какво е станало и... Тутс го цапардосва с голямата тояга. Следва диалог:
- Съжалявам, тати.
- Ама Тутс, моля ти се, какво правиш, мислиш ли, че аз бих халосал теб с тояга.
- Не знам, тати, би ли?
- Тутс!... не ме изкушавай.

Още пример?
Ситуация: Бъгс Бъни скъсва нервичките на Йосемити Сам, който за този конкретен епизод е пират. Едно от щутирте, веселички и безобидни номерца на заека, е да пали кибритени клечки и да ги мята в трюма на кораба, пълен до горе с муниции. При всяка хвърлена клечка, Сам търчи надолу, угася я и мърмори, че това е недопустимо. На последната обаче не стига на време, корабът избухва, а след разсейване на дима, двамата се оказват на брега на близък остров, като Сам е прилично опърлен. Следва реплика на Бъгс към Сам:
- Ъм, май не успя, а?

Последен пример (засега).
Ситуация: Куп (от Megas XLR) участва в състезание за надяждане, при което поставя нов рекорд по погълнати наденички. Въпреки това, след края на състезанието се оглежда за евентуален десерт или нещо да си дояде. Следва диалог между Кива и Джейми:
- Но, Джейми, той ще се пръсне! Как е възможно да иска още, не се ли е нахранил по време на състезанието?
- А, той Куп никога не се нахранва, просто става по-малко гладен.

Etc.

Ще взема сериозно да си ги записам тия примерчета. Макар че може да се получи дълъг списък. Почти всяка дума отронена от Манди например е находка: след като дълго изрежда на Били и Ъруин задълженията им за деня, тя завършва с "... и да издигнете паметник, ознаменуващ омразата ми към всичко дребно и пухкаво."
О, да, чисто злато.