Лято е. Детските градини напълно са приключили, за нашате малка двойна напаст, оказва се, окончателно. На есен Нати ще е ученичка. Влади е година по-малък, обаче изглежда и той ще е първи клас... по ред административни, крайно интелигетни причини, които нямам желание нито да обмислям, нито да обсъждам.
До есента обаче все още има време и децата са на задължителния бабин дом. Двамата са големи сладури, живи, интелигетнти, мили, деца. Само от време на време, в изключителни случаи, не повече от веднъж-дваж на ден, могат да те докарат до такъв бяс, че да ти се пръсне главата, след като си си сменил цвета няколко пъти. А двамата помежду си се разбират като... ами като брат и сестра. Не че точно си дърпат косите взаимно, но почти. Отношенията им даже насън не се променят, както е видно от снимковия материал.
Когато се заиграят поне става тихо. А рисуването, разбира се, е огромна част от игрите. Те рисуват, баба им чете книжка. Тая година за първи път решихме да се четат не отделни приказки, а цяла книга, моля ви се. С идеята да я довършат, докато са тук. Книгата собствено се казва "Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада" и аз поне имам много топли спомени от времето когато я четох, на младини.
А ето и няколко примера от рисунките. На Влади:
И на Нати (надлежно надписани да не стават грешки):
Та така. При нас е весело и лятно, и приключенско. Де да видим колко време ще мине до първия голям рев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар