петък, 25 декември 2009 г.

Драсканици изровени от дъното на чекмеджето


Очите се разтварят без тъга.
Ръцете кърваво пулсират.
Дните се препъват в своята зора
и с парчета тежък залез
раменети си покриват.

Дъхът свисти в ранените мечти
и вее бледен флаг.
Не искам този ден да свършва.
Не искам да започва пак.


* * *

I'm consistently ignoring my pain.
My pain is frustrated and angry.
Every time I refuse it the right to impose
It reminds me of its constant presence.

My pain is alive and well.
But it's hungry for my attention.
Every time I send it away
It reinstates its presence with vengeance.

My pain boils the blood
And it lacks reason and patience.
It crawls its way through my life
With mindless determination.

My pain decorates my home
And so pictures are hanging crooked.
It aches every last of my bones
To extract my one true pain.