От съвсем малка майка ми и брат ми почнаха да ми внушават, че книгите са ценни, важни и трябва да присъстват в живота ми възможно най-изобилно. Вероятно понеже слушах за това през цялото си детство, когато човек е най-способен да се впечатлява, то доведе до два реални резултата - първо: аз обичам да чета. И по-точно имам нужда да чета - ако известно време мина без книга започвам да чувствам нещо, което си е чиста проба гузна съвест, сякаш кръшкам от някаква свещена мисия или нещо.
Второ: аз не мога съзнателно да унищожа книга - не мога да подгъвам листи за отбелязване на страница, не мога да я прегъвам, за да ми е по-удобно да чета, не мога да късам страници и по никакъв начин не мога да пиша или подчертавам в книгата. Така се получава обаче, че често докато чета попадам на израз, пасаж или цял абзац, който препрочитам пак и пак с широко отворени очи неспособна да повярвам, че нещо толкова прекрасно, важно и ценно е могло да се каже толкова естествено и чисто или че изобщо е могло да бъде казано. В такива моменти винаги ми се ще да отбележа този абзац някак. И понеже подчертаването е напълно изключено, моят процес на четене е съпроводен с процес на записване на цитати в бележник. По-точно, вече три такива бележника. И след като години наред те пазят чисто и прегледно (образно казано - почеркът ми е кошмарен) някои от най-ценните словеса, които са ми попадали, реших, че може да споделям някои от най-впечатлилите ме думи с човечеството. Е, или поне онази негова част, която наминава насам. Кой знае, може да ви вдъхновя да прочетете или препрочетете някои от тези книги, като търсите своите собствени бисери в тях. Дано, дано.
* * *
"Класическа е не онази книга, която непременно притежава едни или други достойнства, а тази която поколения хора, движени от различни подбуди, четат с постоянно усърдие и необяснима преданост"
Хорхе Луис Борхес
"За класиците"
* * *
"Като всеки писател съдеше за достойнствата на другите по техните творби, но искаше другите да съдят за него по целите и замислите му."
Хорхе Луис Борхес
"Тайното чудо"
* * *
"В келтска легенда се разказва за двубоя между двама знаменити барда. Единият пее, акомпанирайски си на арфа, от утринния до вечерния здрач. Вече греят звездите или луната, когато подава арфата на другия. Той я оставя на страна и се изправя. Първият се признава за победен."
Хорхе Луис Борхес
"Гуаякил"
* * *
"Четири е най-голямото число в тяхнатат аритметика. Броят на пръстите: едно, две, три, четири, много - безкрайността започва от палеца."
Хорхе Луис Борхес
"Докладът на Броуди"
* * *
"Не мога да моля да ми бъдат простени греховете; прошката е чужда проява, а да се спася мога само аз. Прошката пречиства оскърбения, не оскърбителя, когото почти не засяга."
Хорхе Луис Борхес
"Молитва"
* * *
"Няма по-сложно удоволствие от мисленето."
Хорхе Луис Борхес
"Безсмъртният"
* * *
"Само най-простите удоволствия не ни носят разочарование."
Ерих Мария Ремарк
"Време да се живее и време да се мре"
* * *
"Гребер не разбираше защо масовите гробници щяха да представляват катастрофа. Не беше ли катастрофа това, което налагаше масовите гробници?"
Ерих Мария Ремарк
"Време да се живее и време да се мре"
* * *
"В евангелието е написано "Обичай ближния си" и "Не убивай", а срещу тях е казано "Дай кесарю кесаревото и богу божието". Това дава известна свобода на действие."
Ерих Мария Ремарк
"Време да се живее и време да се мре"
* * *
"Служителите на бога на любовта не страдат от излишно милосърдие."
Ерих Мария Ремарк
"Време да се живее и време да се мре"
* * *
"... защото няма къде да отида, освен навсякъде..."
Джак Керуак
"По пътя"
* * *
"Намирахме се на покрива на Америка и единственото, което можехме да правим, беше да надаваме ревове в нощта към източните прерии, сред които белокосият старец вероятно вече вървеше към нас, за да ни донесе Думата, и щеше да пристигне всеки миг и да ни смълчи."
Джак Керуак
"По пътя"
* * *
"Бул изпитваше носталгия по Америка от старото време, особено от 1910г, когато морфинът се купувал от дрогериите без рецепти и вечер китайците пушели опиум облакатени на прозорците си, а страната е била дива, клокочеща и волна и дарявала хората с всякакви свободи и благодат."
Джак Керуак
"По пътя"
* * *
За джаз музикантите
"Имаме един човек (музикант) и около него много хора, нали така? От него зависи дали ще изрази онова, което е в умовете на всички. Той започва първия мотив, после подрежда идеите си, привлича вниманието на хората и едва тогава извисява музиката в своя съдба и трябва да я удържи на това ниво до края на импровизацията. Изведнъж, по средата на някой мотив той ГО улавя, истинския тон - всички се обръщат към него и разбират; слушат го, той го подема и го изкарва така до край. Времето спира. А музикантът изпълва празното пространство със същността на нашия живот, той излива в изповеди свитото на топка в стомаха му напрежение. Музиката хвърля мостове, той ги преброжда, връща се по тях и така безкрайно задълбава в душата чрез мотива на мига, че всички чувстват как става важен не мотивът, а това ТО..."
Джак Керуак
"По пътя"
* * *
"Една нощ, както седях на горещия път, чух тежки стъпки в мрака зад мен и - о, Господи! - един висок старец с развята бяла коса се появи, нарамил вързоп, и като ме видя, продума:
"Върви и страдай за хората!"."
* * *
"Предстоеше ни още много път, но какво от това - пътят е живот"
* * *
За разликата между номадите и преселниците
"Градът Джахилия е построен изцяло от пясък, неговият строеж е изваян от пустинята, в която се издига. Неговите граждани научили номера чрез алхимия да превръщат финия бял пясък на дюните - самият предмет на непостоянството, сърцевината на неуседналостта, преместването, предателството, липсата на форма - в тъканта на своята новооткрита неизменност. Тези хора са само три или четири поколения далече от своето номадско минало, когато бяха безкоренни като дюни или по-скоро вкоренени в знанието, че пътуването само по себе си е дом.
Преселникът от друга страна може да мине изобщо без пътуването. То не е нищо повече от необходимо зло - важното е да пристигнеш."
Салман Рушди
"Сатанински строфи"
* * *
Поетът като вампир
"Този млад памфлетист вече притежава най-плашещия език в цяла Джахилия. Големецът Абу Симбел размишлява:
- Такава известност, такав слава, преди още да са ти паднали млечните зъби. Внимавай или ние ще трябва да ги изтръгнем.
Момчето не е смутено:
- За всеки, който извадиш ще израстне един по-силен, който ще хапе по-дълбоко, пускайки по-горещи струи кръв.
- Ти харесваш вкуса на кръвта?
Момчето вдига рамене:
- Работа на поет - да назове неназовимото, да посочва измамите, да взима страна, да започва спорове, да формира света и да му попречи да заспи. И ако реки от кръв потекат от порязванията, които стиховете му причиняват, тогава те ще го хранят."
Салман Рушди
"Сатанински строфи"
* * *
"Фактът да бъдеш жив обезщетява за това, което животът причинява на човека."
Салман Рушди
"Сатанински строфи"
* * *
"Един айсберг е вода, стремяща се да бъде суша; една планина, особено едни Хималаи, особено Еверест е опитът на земята да се превърне в небе; това е заземен полет, земята мутира - почти - във въздух и става в истинския смисъл на думата издигната."
Салман Рушди
"Сатанински строфи"
* * *
"- Хората не се нуждаят от любов. Това, от което имат нужда е успех, независимо какъв. Може и да е любов, но не е задължително.
- Библията казва "Обичай ближния си".
- Това може да означава "Остави го на мира"."
Чарлз Буковски
"Factotutm"
* * *
"- Нещо си провесил нос, добре ли си?
- Загубих жена.
- Ще имаш и други. И тях ще загубиш."
Чарлз Буковски
"Factotutm"
* * *
"Творчески бях ограбил моя трудов опит. Професионалистите правят така: оставяш настрана всички ниско квалифицирани и долни неща, които си работил, а добрите описваш подробно, като не споменаваш нищо за периодите от шест месеца, в които не си изтрезнявал и си живял с жена току що излязла от лудницата или избягала от катастрофален брак."
Чарлз Буковски
"Factotutm"
***
"Откровено казано животът ме ужасяваше, всичко, което човек трябваше да върши, за да може да яде, спи и да се облича. Така че си стоях в леглото и пиех. Когато пиеш светът пак си е там навън, но не те държи за гърлото."
Чарлз Буковски
"Factotutm"
