петък, 25 април 2008 г.

Великденско

- Зли хора на света няма.
- Ами центурионът Марк, по прякор Плъходава - той например добър ли е?
- Да, въпреки че е нещастен човек. Откакто добри хора са го обезобразили е станал коравосърдечен.

Михаил Булгаков
Из "Майстора и Маргарита" - Разговор между Иисус и Пилат.

Весели празници на всички!


вторник, 22 април 2008 г.

Модни престъпления

Едно от най-големите престъпления на съвременната ни модна индустрия, а и като цяло, е налагането на ниско изрязаните талии. А основни жертви на това престъпление са дамите от моята телесна категория, която аз ласкаво определям като "приятно изобилни".
Сигурно сте попадали на такава гледка - млада (на години или по дух) дама, която е избрала за свое одеяние дреха, очевидно поне два номера по-малка от нужното, а злополучната ниско изрязана талия я е прицвъкнала, така че прилича на стиснат по средата балон. Най-кошмарното в тази гледка са преливащите над тая цвъчка телеса с вид на превтасало тесто. Зимно време плътта поне е покрита с боди, което прикрива естесвените декорации от типа на стрии и целулит, но през пролетта и лятото - майко мила, нищо не стои между света и тези разплути женски отрязъци.
Ако не друго, поне искрено се възхищавам на тези момичета и жени за желязното самочувствие и за липсата на каквито и да било комплекси, но все повече ми се струва, че освен комплекси им липсват и огледала. Защо бе, момичета, защо си причинявате такова зло!?
При това брутално убитата естетика далеч не е най-големия проблем в случая. Най-големият проблем се случва на бъбреците и особено на специфично женските органи в специфично женската коремна кухина. Моя приятелка наскоро ми разказа, че като ходела да си прибира детето от детска градина, забелязала, че една от майките, с които се засичали обикновено, спряла да се появява. Вместо това бабата идвала да прибере детето. Приятелката ми попитала и бабата й обяснила, че заради тия изрязани талии дето ги носи, майката на детенцето е жестоко настинала. Дотолкова, че всеки възможен женски орган се възпалил, коремната й кухина била пълна с гной и като резултат, хирурзите са й изрязали де що женско са намерили в корема - матка, яйчници, тръби - всичко!
Не знам за вас, ама аз докато го слушах това почти физическа болка усетих. Та да попитам пак - защо бе,мили дами, защо ви е да си причинявате нещо, което не ви разкрасява, но как само може да ви разболее. Не разбирам и туйто.

вторник, 8 април 2008 г.

There is No Place Like Home

***

There is

No place

Like Home

събота, 5 април 2008 г.

* * *


и ето, всеки храст възпламени се

с божията страст и всеки хълм
в небето очерта разпятия.

от онзи миг за всеки следващ ден
намирам по-сериозни оправдания
да го оставя празен.

съдът се пълни бавно със вина.

посипвам сол върху кървящи рани,
разкъсвам дрехите си, за да те превържа,
но ти си тъй неблагодарен.
а ако стане тъй, че твойто тяло
изгуби своите красиви рани,
аз лично те бичувам и в замяна
очаквам само да останеш.

тъче душата ти Арахно тънкопръста,
извива в нея шарки непокорни.

аз вече знам какво ще ми се случи,
но пак те следвам неотклонно.

сряда, 2 април 2008 г.

Гражданинът Кейв

Тия дни съвсем неочаквано и въобще без да съм търсила, взех та намерих един филм, на който Ник Кейв е сценарист.

Сега, не мога да кажа че съм запозната с творчеството на човека Кейв в детайли. Дори не се приближавам до ниво на познаване, което би било препоръчително за подобна голяма творческа личност, но знам достатъчно, за да изпитвам дълбоко уважение към тоя човек. И доза здравословен страх. А ето че сега съм една идея по-близо до опознаването му след като добих представа за част от филмовата му кариера.

Оказва се, че господин Кейв е написал общо три сценария за филми:

Ghosts... of the Civil Dead - от 1988г, където Ник Кейв е не само сценарист, но и актьор.
The Proposition - от 2005, където Ник не играе, но пък се изявява Гай Пиърс - как кой, от Мементо!
Death of a Ladie's man - който предстои да излезе следващата година.

И на трите филма режисьор е Джон Хилкоут, а Ник, разбира се се е погрижил за музиката.
Филмът, на който аз конкретно попаднах и откъдето произтече запознаването ми с горната информация е The proposition.

Няма какво да ви лъжа, филмът не ми хареса. Ама той и не е направен да се хареса. Действието се развива сред един прашен, горещ, препечен, почти мъртъв, напълно безплоден отрязък от Австралийската земя, тъкмо в зората на заселничеството, когато разни упорити глупаци смятат, че ще успеят да я превърнат в подходящо за живеене място. От това, което чувам напоследък, успели са, но в началото борбата е била жестока. И бандитите също. Та може да се каже, че това по всички показатели е уестърн - само дето е пренесен в Австралийската пустиня. Има жестоки, кървави, настръхващи сцени, има и оскъдна нежност, която изпъква на общия грозен фон, както розите в градината на Марта изпъкват на фона на околните пепелища.

И разбире се, има музика, която не може да се пренебрегне. След като гледах филма аз лично незабавно се погрижих да се сдобия със саундтрака. А бисерът в този саундтрак несъмнено е The Rider Song. Търсих дали не може да се намери из youtube, но никой не се е сетил да я качи, което е недопустим пропуск според мен. В Last.fm могат да се чуят оскъдни 30 секунди, но те може да се окажат достатъчни да се влюбите в песента. Защото тя е великолепна. Ето тук поне текстът й, понеже повече не виждам как мога да предоставя.

The Rider Song
Nick Cave & Warren Ellis

'When?' said the moon to the stars in the sky

'Soon' said the wind that followed them all

'Who?' said the cloud that started to cry
'Me' said the rider as dry as a bone

'How?' said the sun that melted the ground
and 'Why?' said the river that refused to run

and 'Where?' said the thunder without a sound
'Here' said the rider and took up his gun

'No' said the stars to the moon in the sky
'No' said the trees that started to moan

'No' said the dust that blunted its eyes
'Yes' said the rider as white as a bone

'No' said the moon that rose from his sleep
'No' said the cry of the dying sun

'No' said the planet as it started to weep
'Yes' said the rider and laid down his gun
Та, както казах, филмът не ми хареса - потресе ме, дори ме отврати, но се радвам, че го видях, а и той си свърши работата - показа ми, че красота, човечност и дори нежност могат да виреят навсякъде, дори сред емоционалната пустош на една разбойническа душа, дори сред дребното злободневие на шепа изплашени и изгубени хора.

Ако попадна на някои от другите филми, споменати по-горе, ще сигнализирам. Иначе за сега ще си се радвам на новата музикална придобивка.