четвъртък, 30 април 2009 г.

On and on the pony runs


Следват шест почивни дни. Шест. Струват ми се като цяло богатство. Като необятно дълга почивка. Струват ми се толкова прекрасни, колкото ми се струваше тримесечната лятна ваканция преди около 20 години.


Как стана така, че усещането за три месеца свобода се е свило дотам, че да пасне на емоциите причинени от шестдневна почивка? Хубав въпрос. Както винаги се получава с хубавите и важни въпроси, някой някъде вече им е измислил отговор. В моя случай отворите обичайно идват от Кинг - когато човек е писал толкова много и на толкова разнообразни теми като него и, когато друг човек (аз) е изчел всичко (почти), което авторът е публикувал, няма начин това да не се превърне в източник на доста отговори.

В случая отговорът е "Моето хубаво пони". Времето, момичета и момчета, мъже и жени, времето, приятели и съседи, е като малко пони. Когато сме млади, когато сме деца, понито бавно крачи през зелените поляни на младостта (ако имаше награди за клишета, щях да ги обирам с пълни шепи). Когато станем възрастни, по-възрастни, най-възрастни, понито забързва ход, засилва се, препуска все по-бързо. С всеки следващ ден живеем все по-набързо, все по-задъхано, все по-накратко. Ето защо преди двадесет години ми се струваше невъзможно да преживея лятото без тримесечната ваканция, а сега шест дни ми се струват животоспасяващо прекрасни. И навсякъде около мен се носи шум на лудо препускащи копитца.

понеделник, 27 април 2009 г.

Бодра смяна


Още котки - малки, големи, сиви, шарени - сладкишести!




неделя, 26 април 2009 г.

Телефон все ни свързва


Племенниците ми обичат телефона. И двамата. Ако позвъним у тях, след вдигане на слушалката редовно се налага да изчакаме поне минута докато двамата се боричкат да я докопат и да избутат другия възможно най-далече. Разговорите с тях са доста своеобразни - ако на телефона а майка ми, питат я къде съм аз, ако говорят с мен, питат къде е баба им. И от двете настояват да научат кога ще им ходим на гости и в някакъв момент се сещат да питат къде е котката. Рядко изчакват да получат отговор на който и да било въпрос преди да почнат самите те да долагат факти: "А пък кака влачи обувка. Голяма."; "А пък Влади не ми дава топчето. И ме хапе."; "А пък ние ще спим, ти ще спиш ли?" и прочее безценна информация. И така докато и двамата писнат в един глас: "Сънчоооооооооо!" и хукват да го гледат, тотално забравили телефона. За момента.
Предполагам ще продължим да провеждаме тези телефонни разговори поне още известно време без особена промяна в съдържанието. Чак докато тръгнат на училище и спрат да ни се обаждат, защото да си говориш с баби и лели е тоооооолкова втора група в детската градина. Растат дребосъците му. За съжаление, твърде бързо.

петък, 24 април 2009 г.

Несъмнено


Някой може би ме е мечтал,

искал е да бъде моя сянка.
Нощем във небето поглед взрял
си е мислил, че за мен блести луната.

Някой сигурно ме е копнял -
разговори с мен си е измислял,
плахо ме е търсил през деня
и към мен е пращал всяка мисъл.

Някой трябва да ме е желал -
само мен, каквото и да става!
Точно мен, каквато съм сега
и, каквато бъдещето ме създава.

Някой може би ме е мечтал
скрито, без за миг да ми досажда.
Без дори да ме е виждал досега
знае си, че вече го очаквам.

петък, 10 април 2009 г.

Depeche Mode отново в България


В горния ляв ъгъл на страницата на
dm.org отскоро се появи часовник отброяващ обратно. Към момента часовникът показва 37 дни, 5 часа, 56 минути и 30 секунди. Преди на някого да му е настръхнала косата да уточня, че обратното броене не отчита времето оставащо до взривяването на бомба. Взрив ще има при всички положения, но той ще е от по-емоционален характер.

На 18 май тази година, т.е. след 37 дни, 5 часа... България ще преживее втория си концерт на Depeche Mode. Това събитие, което хиляди фенове очакват като второ пришествие (буквално) е колосално само по себе си, а след края му е предвидено афтър парти, което по всичко изглежда достойно ще продължи и завърши веселбата. Афтър партито се организира съвместно от depeche-mode.org и Tuborg Green Fest и ще съвпадне с втората вечер от годишната конвенция на българското DM общество.

Организаторите явно са се запасили с огромно количество ентусиазъм и готвят различни изненади за всички, които ще изберят да приключат вечерта с тях. Аз лично чакам 18ти Май с все по-нарастващо нетърпение. И макар да не съм сигурна дали след края на концерта ще знам точно на кой свят се намирам, поне знам със сигурност къде ще ме завари следващата сутрин - в Библиотеката, където смятам с верни другари достойно да довърша тоя епичен ден.

Флаерът по-долу дава подробности за партито.





четвъртък, 9 април 2009 г.

Разходка


Днес, докато си провеждах редовната разходка след работа, попаднах на тази мама-маца, явно повела на разходка хлапето. Хлапето беше абсолютно възхитително и едва се удържах да не го намачкам, ама беше твърде дребно. Не дай боже майка му да реши, че вече не й мирише правилно и да го изостави ЗАРАДИ МЕН, това просто няма да го преживея. Та затова се задоволих само с клипченце. Ей на.





четвъртък, 2 април 2009 г.

Bug


"Хората, които са се обичали на земята се превръщат в един единствен ангел. Формата му е на съвършено човешко тяло."

Добре де, ами ако си обичал повече от един човек?


сряда, 1 април 2009 г.

Пролетен вихър












На тъмно


Интересно как всички кампании за намаляване консумацията на енергия, всички Часове на земята и екологично-ангажирани призиви излъчвани по всевъзможни телевизии винаги настояват да си изключим лампите. Как пък веднъж не споменаха, че е добре и телевизорите да си спрем.