събота, 1 февруари 2014 г.

Одит


Прилежно одитира ме нощта,
пресмята дребните ми грешки –
тук съм взела в повече любов
там съм похабила две-три смешки.

Тук открива малък тъжен дълг
от емоции неизплатени.
Там натрупан е излишък скъп
от мечти, надежди и утехи.

Заем на доверие тежи
върху будната ми гузна съвест –
доверчивите кредитори мълчат,
примирени с тази своя участ.

Планове зарязани лежат
в ъгъла на мойто вдъхновение
и събират пагубната прах
на самодоволно безхаберие.

Чинно изчислява ме нощта,
пресъздава ме в активи и пасиви.
Търси в банкрутирала душа
нещо ценно да открие.