вторник, 24 февруари 2009 г.

Тъмно


“It's dark behind your smile and I can follow through”


Има такива усмивки. Шроки, ярки, приветливи, невинни, между чиито зъби (зъбизъбизъбизъбиииии) се просмуква тъмнината, която са сдъвкали с наслада. Има такива хора, които разравят пластовете сумрак дремещи някъде под, над и около всекидневно служещото им съзнание и измъкват от там всяко късче скърцаща тъмнина, която трескавите им пръсти докопат. Струпват пред себе си тая зловеща камара и с прилежанието на първокласник, започват да подреждат един пъзел, в който няма, не може да има картина, защото каква е тази картина, която се състои от различни отенъци на черното и кое е това изображение, което пронизително пищи и умолява да бъде отново разрушено и върнато в сънливия си дълбок мрак, защото самото то не може да понесе ужаса и болката на съществуването си. Има хора, които съзнателно търсят този мрак и сглобяват неговото гърчещото се, протестиращо тяло със същата наслада, с която серийните убийци бавно и постепенно обезобразяват жертвите си, откъсвайки от тях къс след къс.......


Всъщност не исках да напиша това. Исках да пиша за музика.


“I want to reach my hand into the dark and feel what reaches back.”


Но тази музика....


Всичко е истина” – ми казва тя.


Докато я слушам, това ми е напълно ясно – “ВСИЧКО Е ВЯРНО! - и сънищата, и смешната ти вяра, и живите ти страхове; ти също си истинска (“можете ли да кажете АМИН” ме пита тук един - хахахахахахахохохохохохо) и всички тъмни кули навсякъде са истински, защото как иначе тези толкова далечни хора, успяват да се протегнат и да се заровят дълбоко в главата ти, в подлото ти, простовато ежедневно съзнание?, как ако няма врати и пътища, и ... усмивки... в тъмното?......”


.......ето как........

................ето защо..........

.......ето там...и там.............


mirror, mirror, on the wall,

am I already through the hole?


Трябва ми застраховка “Живот”, за да слушам тая музика и то само защото още никой не предлага да застрахова човешкия разсъдък. А трябва, защото и за него вече бронебойни патрони има открити. Има открити.


понеделник, 23 февруари 2009 г.

Да те жадувам аз, да те жадувам....


Вие си мислите, че знаете какво е да се взираш в очи пълни с копнеж? Вие смятате, че познавате болката на отказаната близост в нечий чужд поглед?

Нищо не знаете вие. И нямате шанс да научите истинското значение на думата "копнеж", докато не застанете между една котка и нейните бленувани... маслини.
Добре, признавам си, не мога със сигурност да твърдя за всяка котка, но моята пуска най-тъжните и прочувствени погледи точно когато надуши маслина.

Както и тази вечер. С мама се храним, на масата, наред с други неща, има и чинийка с маслини, а животното се е инсталирало на съседния стол до нея и жадно наднича над левия й лакът. Той е голяма котка и гласището му е пропорционално мощно. Но в случая пуска най-тънкото, най-отчаяно гласче и го гарнира с трескав френетичен поглед, предвещаващ, че ако в менюто му не бъде включена маслина в следващите 3 до 5 минути, притежателят на погледа просто не отговаря за себе си. И за околните.

Как завърши този ням диалог, ще попитате. Ама вие сериозно ли? Стига бе, колко котки познавате, които не си постигат поставените цели. Естествено, че си получи маслината звярът. След което я гони из цялата къща и приключи епичната неравна схватка като я натика нейде под мебелите.

Заклевам се, ако маринованите маслини можеха да растат, у нас вече щеше да се полюшва свежа маслинова горичка. Щяхме да имаме достатъчно клонки да подсигурим мира по всички земни кълбета. Само с гълъбите не съм сигурна как щяхме да се погодим. Все пак, у нас живее твар, която счита за свое законно право и свещен дълг да изсмуче кръвчицата на всяко попаднало пернато. А не съм сигурна колко миротворно ще действа безжизненото тяло на един гълъб на мира.

неделя, 8 февруари 2009 г.

Рекламно недоразумение


Ние обичаме кафе Спетема. Открай време вкъщи се пие само това - предимно защото мама нищо друго не кусва, а на мен ми е все тая. Рекламата на кафе Спетема няма нищо общо с избора ни да си го купуваме. Купихме веднъж, на мама й хареса, решихме, че е напълно поносимо за бюджета ни и продължихме да купуваме само него. Дори и в момента посръбвам от въпросното кафе (вярно в чаша от чай Pickwick, ама човек не може да си избира коледните подаръци, а и чашата си е добра).

Та думата ми беше, че рекламната кампания за кафе Спетема не ни е повлияла особено като домакинство, но когато се е случавло да я мярна в списание или на някой билборд, винаги ми се е струвала приятна - интересна идея, приятно изпълнение, привлича вниманието.

Колкото и да е добра дадена идея обаче тя рано или късно изживява полезното си действие. Как създателите на кампанията "Спетема за всички сетива" биха разбрали, че тяхната идея е на края на силите си? Когато в резултат от тази кампания, се ражда ей тва чудо:


Макар да признавам, че аналогията между кафето и човешките сетива изглежда приятно на голям плакат или билборд, далеч не същия ефект постига това магнитче за хладилник, което беше скатано под капака на последната кутия кафе, която си купихме. Не знам на вас как ви изглежда, но на мен ми прилича на кривогледо хлапе, готово да ревне всеки момент. Точно това беше първата ми асоциация при вида на магнитчето.

Изводът от тая тирада е, че ако Спетема вече не беше част от задължителния ни списък с покупки (наред със сапуни и шампоани Dove, прахове Persil, препарати за миене на съдове Pur - лимон!) и трябваше тепърва да си формираме мнение за този продукт, визуални недоразумения като горното нямаше много да помогнат.

Но иначе кафето безспорно е добро.

сряда, 4 февруари 2009 г.

Сериозен разговор


Котаракът ми е единадесет годишен (почти), но все още си гони опашката като въртоглав. И съответно помита всичко попаднало на пътя на малкото му опустошително торнадо.
Търся някой да му обясни, че по котешките стандарти той вече е голяма котка и трябва да се държи сериозно. Кандидати да проведат този разговор? Обещавам да поема медицинските ви разходи за нараняванията получени в хода на беседата. Или - ако се стигне до там - ще платя за прилично погребение. Да не говорим колко прочувствено надгробно слово ще ви напиша.
Моля изпращайте кандидатурите си придружени с автобиография, мотивационно писмо, поне три препоръки и не забравяйте да си посочите кръвната група. Може да се наложи спешно преливане на кръв. Успех на всички участници.

понеделник, 2 февруари 2009 г.

Престижни пурички


Нова записка във въглехидратния дневник.
Пурички "Престиж" - най-пресни, най-ванилени, най-много за най-малко пари. Нека консумирането да започне ... сега.

Стига, разбира се, да не ви пречи, че са към милион калории.*



*Твърдението очевидно е преувеличено. Едва ли са повече от половин милион.

Obsessive compulsive disorder


Почвам да подозирам, че съм я прихванала тая тежка болест невярна. Или поне някакъв по-лековат вариант. Причини за подозренията -
Закон и ред. Без умисъл за престъпление, чисто и просто оригиналния сериал. 19 сезона. 422 серии до момента.

Преди време изгледах три сезона - тези, в които участва Джил Хенеси, щото бях свикнала да я гледам само като хаплива, вироглава, изтормозена съдебна лекар(ка) и ми беше интересно да я видя овладяна, хладна и по-малко драматична.

Но Джил Хенеси ми е отделна болка. Говорех за Закон и ред като цяло. Нещата почнаха от Джил, но по едно време осъзнах, че без сама да знам как, явно в някакъв момент съм решила да изгледам целия проклет сериал. В момента съм отметнала 4ти, 5ти, 6ти, 7ми, 8ми сезон до половината, една серия от 9ти, 17ти, 18ти и, каквото е излъчено от 19 сезон.

Прекарвам си вечерите в гледане на сериал и шиене на гоблен. Гобленът е натюрморт. Цветя и плодове. 1:1 - знаци:бодове. Който разбира ще ме разбере. Който не е шил гроздови зърна на гоблен, няма да разбере и трябва да се счита щастливец!!

Всичко това какво идва да покаже - идва да покаже, че бавно и полека, без много-много да бързам, отивам къмто да се смахна. Приемам топли съчувствия и волни пожертвования във вид на скромни суми или лекарства тип Кукумицин. Вноските изпращайте с въздушна поща и не се надявайте да чуете някакъв отговор в близките две години. Имам сериал да гледам!