понеделник, 31 декември 2007 г.

Нова година

Та ето го отново. Поредният край на поредната година. Новогодишните периоди изглежда нямат особено благотворно влияние върху мен. Не знам дали е останало като отзвук от факта, че първата ми Нова година е била прекарана в болница между живота и смъртата - буквално, а не като мелодраматична метафора - или заради прословутата Сатурнова дупка, в която човек потъва 40 дни преди и след рождения си ден, но това време на годината, обикновено ми носи най-големите мъки и тревоги.
Отдавна се отказах да си празнувам рождения ден - подобни начинания неизменно завършваха със сълзи, да пукна ако знам защо. И след като отсъствието на рожден-денски празненства тъй успешно ме предпазва от рожден-денски разочарования, все повече се замислям дали няма начин да се избегне и цялата дандания около края на годината. Коледата ми се струва все по-лицемерна, Новата Година все по-шумна... дори оглушителна. Очаквам скоро бомбичките и пиратките, които озвучават настъпващата Нова Година да оставят истински кратери където паднат. Но най-лошото е, че всички тези празници са все по-еднакви. Отдавна съм се отказала от новогодишните обещания, защото е глупаво да започвам Новата година като добавя към обичайните разочарования, онези, които сама ще си причиня поради слабия си характер или от чиста глупост.
Тази година обаче нещата са по-различни. Тази година, нещата са по-зле.
Мразя лекари. В последните 15 години срещите ми с лекари са били само и единствено в случаите когато това е било абсолютно задължително - счупен крак или профилактичен преглед, който ако не спазя следва санкция. Тази година ще ми се наложи да се срещам с лекари. Бог знае колко често и колко ще е сериозно, но за да се случи, трябва поне да се престраша да отида на лекар. А най-идиотското е, че не ме е страх от лекарите, а от факта, че може да им се сторя глупава. Защото какво да кажа - "Боли ме кракът". Що за оплакване е това. Хората имат сърцебиене, високо кръвно, ниско кръвно, вариращо кръвно, стеснени артерии, разширени вени, стомашно-чревни проблеми, чернодробни проблеми.... мен ме боли кракът. Чувствам се глупаво. Това от което ме е страх, е че ще изгубя времето на лекарите. Това глупаво чувство, че само губя времето на хората току виж се оказало крайно тънко и вярно прозрение от моя страна.
Освен това една моя братовчедка е починала тия дни. Никога не сме си били особено близки и дори не помня кога съм я виждала за последно. Но все пак си мисля, че когато чуеш за смъртта на близък роднина, нормалната реакция не е... липса на каквато и да била реакция. Винаги съм смятала, че по някаква причина съм генарално сбъркана. Събития като това затвърждават убеждението ми. Оказа се, че бях по-развълнувана и трогната от случката с две наши съседки, които наскоро са били нападнати, обрани и пребити в квартала ни. И дори тази случка ме впечатли само дотолкова, доколкото това ще ми попречи да си правя обичайните нощни разходки занапред. Защото винаги ще имам наум съседката, която се храни през сламка, понеже са й завинтили челюстта, която някой обирджия е отпрал.
Няма абсолютно нищо светло в това време на годината. И категорично нищо свято. Ще ми се просто да проспивам проклетите празници.

петък, 21 декември 2007 г.

Загадка с пчели и центрофуги

Болничка съм. Така да се каже извъртях си любимия коронен номер - легнах си здрава, събудих се със запушен нос, продрано гърло и болка във всяка костица достатъчно голяма, та да си е заслужила свое собствено нервно окончание. Незабавно си взех назален спрей и таблетки за гърло, обърнах няколко юнашки чаши ракия на фирменото коледно парти и изобщо заех се да бия бацилите на всички фронтове. Стигнах и до топлата чаша ароматен чай от липов цвят с мед и лимон.

Докато чаках чаят да се запари, се загледах в етикета на меда. Предполагам, че досадните нелицеприятни секрети, опустошаващи разни кухини в главата ми, разположени притеснително близо до мозъка са ми поразмътили здравата логика, но дори и със замъглен ум не може да се обяснят противоречивите надписи, които открих на въпросния меден етикет. Вижте сами:




Значи объркана съм - след като не е докосван от човешка ръка, този мед трябва съвсем сам добросъвестно се е самофилтрирал и автоцентрофугирал. Явно е скочил от кошера направо в центрофугата. Или добрите пчелички са си конструирали миниатюрни центрофуги, защото договорите им с пчеларите вече изискват пчелите да предават меда напълно главозамаян.

Уотевър. Ще си пия чая и ще си трая. Като ми помине може да измисля разрешението на тая загадка. Междувременно я добавям в списъка си с "Неразрешими мистерии" и с въздишка признавам, че нямам всички отговори. Уви.

събота, 1 декември 2007 г.

Традициите не са това, което бяха

Това е втората носия която майка ми уши. Всъщност, макар да изглежда съвсем като български национален костюм, тя не е. Шевиците са взети от разни немски списания с ръкоделия. Част от нещата изобщо не се предполага да се бродират, а да се плетат, но майка ми ги приспособи. Което, както казах, не прави носията съвсем традиционна. Но пък "в стари времена" българските моми, които сами са си шили ризите и носиите, често се надпреварвали коя ще измисли по-красива и по-оригинална шевица. Ето защо, може да се каже, че идеята на майка ми да потърси нови източници на вдъхновение е съвсем в духа на национланите традиции. Пък и крайният резултат е толкова красив.