вторник, 26 октомври 2010 г.

"Сто години самота"



Както ми е обичай, когато прочета хубава книга, обичам да споделя ония цитати, дето са ме сграбчили за гърлото. "Сто години самота" е един умопомрачителен инвентаризационен списък на начините, вариантите, типовете самота и причините човек да ги колекционира страстно.

Моят мъничък, хилав ум успя да улови тия тук бисери. Някой друг може би ще отсее повече.

* * *

"Племето на Мелкиадес, според разказите на скитниците, било изтрито от лицето на земята, защото надхвърлило пределите на човешкото познание."

"Когато Хосе-Аркадио Буендия си даде сметка, че чумата е нахълтала в селището (...) се взеха мерки, за да се предотврати разпространението на тая напаст из другите поселища на тресавището. Тъй свалиха от козите камбанките (...) и ги сложиха на влизане в селището в услуга на ония, които подминаваха съветите и молбите на стражите и настояваха да го посетят. Всеки от другоземците, които по онова време обикаляха улиците на Макондо, трябваше да звъни с камбанката си, за да узнават болните, че той е здрав."

"Мелкиадес (...) бил в смъртта, но се завърнал, защото не можал да понесе самотата."

"Хосе-Аркадио Буендия наистина се бе уплашил в онова прозирно декемврийско утро, когато му направиха дагеротипа, защото смяташе, че с преминаването на образа върху металната плочка хората се изхабяват полека-лека."

"...дървени стаи, където живееха сами жени, дъхащи на мъртви цветя."

"Древни градове, от чието минало величие са останали само котки из развалините."

"Тя имаше рядката добродетел да не съществува изцяло, освен в подходящия миг."

"Опиянен от славата на завръщането, от невероятните победи, той бе надзърнал в пропастта на величието."

"Залутан из самотата на своята огромна власт, започна да губи посока."

"Трябваше да предизвика тридесет и две войни и трябваше да наруши всичките си договори със смъртта, и да се въргаля като свиня из бунището на славата, за да открие почти с четиридесет години закъснение предимствата на простодушието."

"Увереността, че денят му е насрочен, го облече в загадъчна неприкосновеност, в безсмъртие до определен срок, което го направи неуязвим за опасностите на войната и му позволи накрая да извоюва едно поражение, много по-трудно, много по-кърваво и скъпо, отколкото победата."

"Полковник Аурелиано Буендия едва-едва проумя, че тайната на добрата старост не е нищо друго, освен почтен договор със самотата."

"Когато запита къде се продават погребални венци, водиха го от къща в къща, за да избере най-хубавите. Когато попита къде е най-красивата жена, която се е раждала върху земята, всички майки го отведоха при дъщерите си."

"На Ребека бяха нужни много години в страдание и несрета, за да извоюва предимствата на самотата, и не беше склонна да се откаже от нея срещу една старост, смущавана от лъжливите очарования на милозливостта."


"Хората от Макондо (...) се възмутиха от живите образи (...), защото мъртвият и погребан в един филм герой, за чието нещастие се изляха печални сълзи, се появи отново, и то превърнат на арабин, в следващия филм. Публиката (...) не можа да понесе оная нечувана подигравка и изпотроши столовете. Кметът (...) обясни с разпоредба, че киното е машина за измама, която не заслужава страстните излияния на публиката. При обезсърчителното обяснение мнозина (...) решиха да не ходят повече на кино, считайки, че им стигат и собствените мъки, та да плачат заради престорени неволи на въображаеми същества. Нещо подобно се случи с грамофоните с фуния, които (...) за известно време тъй дълбоко засегнаха интересите на духовата музика. (...) Но съвсем скоро се стигна до заключението, че (...) са механически трик, който не може да се сравнява с нещо тъй затрогващо, тъй човешко и тъй изпълнено с всекидневна истина, както една духова музика."

"Човек не умира, когато трябва, а когато може."

"Тъжната война на всекидневното унижение, на умоляванията и докладните записки на елате утре, на вече почти, на проучваме вашия случай с надлежното внимание; непоправимо загубената война срещу много учтивите и сигурни служители, които трябваше да отпуснат и никога не отпуснаха пожизнените пенсии. Другата война, кървавата, двайсетгодишна, не им причини толкова разрушения, както разяждащата война на вечното отлагане."

"Нещо, което тя самата не успяваше да определи, но което си въобразяваше смътно като някакво напредващо изтъркване на времето. „Сегашните години вече не идват като предишните“ — обичаше да казва, усещайки, че всекидневната действителност й се изплъзва от ръцете. (...) Сега, когато нямаше нищо за вършене (...) лошокачественото време я бе принудило да оставя нещата наполовина."

"Слънцето се показа с такава сила, че яснотата изскърца като платноходка."

"Трудещите се зарязаха властите на Макондо и се изкачиха със своите жалби до върховните съдилища. Точно там илюзионистите на правото доказаха, че исканията са лишени от всякаква законност, просто защото банановото дружество нямало, никога не е имало, нито пък щяло да има трудещи се на своя служба, а ги набирало случайно и временно. Тъй че се разпердушини измишльотината (...) и се постанови чрез съдебно решение и се провъзгласи в тържествени разпоредби несъществуването на трудещите се."

"И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота."

"Откриха, че там винаги е март и винаги е понеделник и тогава разбраха, че (...) и времето понася препъвания и злополуки и затова може да се ломи и да остави в някоя стая една увековечена частица."

"Хлебарките, най-старинното крилато насекомо върху земята, вече е било любимата жертва на ударите с чехли във Ветхия завет, но като вид е безусловно неподатливо на какъвто и да е начин за унищожение, (...) тъй като неговите хиляда шестстотин и три разновидности са устояли на най-далечното, упорито и безжалостно преследване, което човекът е развихрял още от своя произход против каквото и да било живо същество, включително против самия човек."

"Въздухът тежеше от наивна гъстота, сякаш току-що го бяха изобретили."

"Литературата е най-хубавата играчка, която е била измисляна, за да се подиграват с хората."

"Един костелив меланхолен мъж, с татарски скули, белязан завинаги и от началото на света с шарката на самотата — Аурелиано."

"Преди години, когато навърши сто четирийсет и осемте, тя се бе отказала от пагубния навик да води сметка на възрастта си и продължаваше да живее в неподвижното и извънмерно време на спомените, в едно напълно разкрито и установено бъдеще, отвъд бъднините, смущавани от причакванията и дебнещите предположения на картите."

"Без да й е разкрил, че плаче от любов, (тя) веднага разпозна най-древния плач в историята на човека."


Габриел Гарсия Маркес
"Сто години самота"


сряда, 20 октомври 2010 г.

Цветулки



Понеже са ме налегнали есенните сивоти, разведрявам се (или поне се опитвам), като си припомням летните цветове. Като тези.





Предимства и недостатъци на Скитълс чашката



Първо да обясня що е то скитълс чашка. Това е една съвсем обикновена чашка, която се различава от останалите чаши по това, че е пълна с бонбонки Скитълс (виж приложената илюстрация.)





Предимството на Скитълс чашката е, че е шарена, весела и дори само видът й разведрява, а съдържанието й пък осигурява симпатични многоцветни дозички дъвчащо-плодов заряд.

Недостатъкът на Скитълс чашката е, че онази част от дозичките, която не е чиста захар, са някакви непроизносими химикали, от които поне един трябва да води до пристрастяване, защото как иначе да си обясня, че просто не мога да се спра да хрупам Скитълсчета?

След дълбок размисъл и обстоен сравнителен анализ аз единодушно и в пълно съгласие със себе си реших, че предимствата на Скитълс чашката надхвърлят недостатъците й. Така де, зимата изобщо не е време за диети. Ще му мисля като дойде време пак да се нацеждам в летните одеяния.


петък, 15 октомври 2010 г.

Червено


Май почва да ме гони параноя.

Тая сутрин на отиване към работа, докато чаках на светофара, погледът ми падна на локвите наоколо и ми се стори, че утайката по дъното им червенее. Стоях забила поглед в тая мътилка, докато светофарът се смени два пъти и не, не ми се е сторило - изглеждаше сякаш дъното на локвата е покрито с червеникав прах, като от тухла.

Дали ми се привиждат неща, понеже живея в град на р. Дунав, пък напоследък тя не е най-екологично чистия водоем наоколо?

Знам ли, тия дни поваля, почвам да си мисля, дали пък дъждовете не са дошли откъм Унгария?...

понеделник, 11 октомври 2010 г.

За назидание


Докато обядваме, с мама слушаме новини. Съобщават за щатски съдия, който осъдил крадец на 6 години публично унижение - всяка събота и неделя човекът трябва да се разхожда по улиците на града с една табела, на която пише "Аз съм крадец"... и обяснение колко и откъде е откраднал.

Коментарът на мама: "Ами, че то у нас, ако така ги наказваха крадците, нямаше да можем да се разминаваме по улиците!".


вторник, 5 октомври 2010 г.

"А по стените ще налепим парчета... хартия!!!"


Не знам къде и как оригинално е възникнала тая идея и чие изобретение е била, но отговорно твърдя, че тапетите са едно от най-коварните, злобни и садистични човешки творения. В комбинация с кривите стени, завещани от незнайни зидаро-мазачи, те ефективно се превръщат в инструмент за мъчения, равен само на върховите постижения в тази област, отбелязани по времето на Инквизицията.


Все пак, макар и люта, тапетната битка приключи. Като победител от тоя двубой, довечера се срещам със следващия противник - тавана. Да видим той какви шеги и закачки ми е приготвил.

А, за малко да забравя - утре, в други ден най-късно, абе изобщо тази седмица, ще ни монтират щорите евентуално! Ура, вече няма да се налага да се обличам на тъмно, опипом.

петък, 1 октомври 2010 г.

Ремонт



Тая година лятото беше бурно. В чисто метеорологически смисъл говоря. Бяхме станали като на тропиците - до обед адски жеги, вечер свирепи гръмотевични бури. Въпросната свирепост, освен в оглушителни гръмотевици, се изразяваше и в много злобен и адски нахъсан вятър. Ей тоя вятър привлече вниманието ни към един наболял, преболял и изобщо тежко боледуващ проблем, а именно - като завее е зафучи, нашите прозорци тракат, все едно предават морозов код и от всевъзможни процепи се процежда, просмуква и струи дъждовна вода.

След като цяло лято треперехме в очакване следващата буря да отнесе прозорците с все пантите и аранжираните с вкус саксии по первазите, накрая свикахме извънредно заседание на семейния съвет в лицето на мама, мен и котка с единствена точка в дневния ред: "К'во ще правиме с черчеветата!?".

След кратък анализ на проблемната ситуация и още по-кратко прекъсване, за да напълним паничката на Председателя с котешки гранули (все пак, заседавахме по вечерно време, а паничките не се пълнят от само себе си), стигнахме до следните заключения:

1. Тая дограма няма да изкара още една зима.
2. Трябва да си сменим дограмата.

И се почна то.

Първо, установи се, че съседите ей сега, току що, тия дни са си сменили дограмата в кухнята. Бърз набег до съседското жилище и щателна инспекция на обекта показаха, че "бе, добре се е получило". Така, въоръжен с информацията, предоставена от комшиите (доброволно) и, следвайки заключенията и препоръките от извънредното заседание, семейният съвет влезе в контакт, а скоро след това и в договорни отношения с "Фирмата за прозорците".

Фирмата за прозорците, след като състави договор в два еднообразни екземпляра и ефективно източи съответната сума от семейния бюджет, каза да чакаме. По принцип трябваше да чакаме две седмици, реално чакахме три, но важното е, че накрая у дома се явиха двоица младежи, нарамили шест броя рамки и разнообразни инструменти и пособия, и отривисто се заеха да ни разкъртят фамилното жилище. Ама съвсем буквално. Извадиха едни щанги и чукове и почнаха да млатят старите черчевета с едно настървение, което ни остави с впечатлението, че вероятно започват работния си ден с мотивационни беседи и припяване на мантри, насочени срещу дървената дограма. Особено тридесет годишната дървена дограма.

За щастие веднага щом нацепиха старите дървени рамки на подпалки, младежите със също толкова ентусиазъм и, като едва се удържаха да не пеят победни песни, натикаха на тяхно място новите РVС рамки.

За нещастие се оказа, че поръчаните с дограмата щори още не са готови и ще ги монтират... ами, като станат готови.

За щастие самите щори са безплатен бонус към общата поръчка.

За нещастие, седмица по-късно щори още не сме видели. За сметка на това хората от съседния блок ни виждат нас като на длан. Толкова ясно, че ако разтворим вестник, вероятно биха могли да го четат от собствените си тераси.

Така или иначе, докато чакаме щорите, има още работа. Като начало, младежите от Фирмата за прозорците не замазват новите черчевета. В смисъл, каквито кухини са зейнали в резултат от техните чевръсти действия, те запълват с пяна. Което като временно решение е приемливо, ама мазилката, оказва се, е едно от ония благини на модерното жилище, без които явно не можем. Затова беше призован "Майстора дето преди три години ни прави кухнята". Той се появи, оцени щетите, успокои ни, че сме късметлии и ни увери, че "тука пак добре са работили, не сте видели вие разкъртено!". Мен да пита, и толкова разкъртено ни стига, ама никой не ме пита. При първата си поява (2 дни след монтажа) Майстора замаза грубо три четвърти от едната стая и остави мазилката "да стегне". Втората поява на Майстора (3 дни след първата) все още я чакаме.

При това с трепетно вълнение я чакаме, понеже, наред с другото мама реши, че моментът е подходящ да сменим тапетите в моята стая - за което беше нужно да се одерат четирите натрупани пласта стари тапети; да покрием тавана със стиропорови плоскости - за което се наложи да грундираме тавана преди това; и да си сложим климатик. Обаче от изброените задачи, с изключение на монтирането на климатик (който вече достолепно се извисява на стената в моята стая), другото не може да се довърши преди да е готова мазилката.

Всички описани действия и инициативи се случват в една или друга степен вече към месец и ремонтът бавно и полека добива епични пропорции. Сред целия тоя хаос се дочуват разнообразни фрази и наблюдения, родени от напрежението, като например: "И защо са ни сега три саксии с китайски рози, дето тежат по сто кила?!", "Котко, ако още веднъж оставиш следи от лапи по мазилката, ще те затворя в гардероба!!", "Ей, като падна и последния слой стари тапети, стаята май се разшири!", "Кой остави това тука??!?" (рекордьор по честота на изричане), и не на последно място: "Тоя майстор няма ли да идва вече, че от цепнатината в ъгъла навява есенен бриз.".

Та така. Ремонтираме се. Тоя път, за разлика от последния голям ремонт преди три години, поне имаме функционираща баня. За което благодарим богу горущо, защото само, когато човек изгуби вътрешната си канализация, оценява в пълнота това велико и гениално изобретение на съвременната цивилизация.

Остава да видим кой ще се появи първи - Майстора или щорите; да потърсим психоаналитик, при когото да пратим котката на терапия, защото след толкова промени и нови миризми в жилището забелязваме как Дивото започва бавно, но неумолимо да се настанява в погледа му; и да видим дали ще успеем да срежем лентата на Ремонта преди първия сняг тая година. Стискаме палци! Дано само не се окажат палците на краката.