вторник, 28 декември 2010 г.

Новоискърски ангелчета




Преди време бях показвала носиите, дето майка ми беше ушила, ама друго си е, като са облечени. Ето ги малките човеци с бабините носии.

Наталия с по-голямата си носия, която още й е малко широка, но като цяло е израснала достатъчно да я запълни.

Влади като млад ергенин, пу-пу да не му е уроки, на леля левентът!


А ето ги и по отделно в цял ръст.




сряда, 22 декември 2010 г.

Подаръци ще има за всички от сърце...


... сега остава да видим как ще ги замъкнем до София.




неделя, 19 декември 2010 г.

'Bag of Bones' revisited


Напоследък съм се заела да препропрочитам някои книги на Стивън Кинг, но този път на английски. Така успявам да си попълня общите впечатления с оригиналния текст, а и намирам нови цитати.

Ето тук някои от "Bag of Bones".

'Dead people put on weight, it seems to me; both in their flesh and in our minds, they put on weight.'

'Then he got into his car — he was so big and it was so little that he looked as if he were wearing it.'

'People with a high tolerance for boredom can get a lot of thinking done.'

'It was a sense that reality was thin. I think it is thin, you know, thin as lake ice after a thaw, and we fill our lives with noise and light and motion to hide that thinness from ourselves.'

'I think houses live their own lives along a time-stream that's different from the ones upon which their owners float, one that's slower. In a house, especially an old one, the past is closer.'

'Any good marriage is secret territory, a necessary white space on society's map. What others don't know about it is what makes it yours.'

'The motor was growling like something up a tree and pissed off about it.'

'My first editor used to say that eighty-five percent of what goes on in a novelist's head is none of his business, a sentiment I've never believed should be restricted to just writers.'

'Perhaps sometimes ghosts were alive - minds and desires divorced from their bodies, unlocked impulses floating unseen.'

'Sometimes things work just because you think they work. It's as good a definition of faith as any.'

'In little towns things are kind of connected under the surface and the past dies slower.'

'These are people with no electricity, no phones, no County Rescue Unit, no one to rely upon but each other and a God some of them have already begun to mistrust.'

- The Shape you spoke of. The Outsider. Do you think there's a chance it might come back?
- It always does. The Outsider eventually comes back for all of us, doesn't it? Because we're all bags of bones. And the Outsider wants what's in the bag.

Democracy is dead! Happy Holidays!!!


четвъртък, 9 декември 2010 г.

Ад под небето


Открих нов филм, който успешно ще се бори за титлата "Най-идиотски пропиляни час и половина от живота ми". Skyline е толкова вопиющо безсмислен и болезнено ненужен на човечеството, че ме вдъхновява да си разкъсам дрехите, да се изправя срещу пълната луна и да вия от мъка. Даже не ми се занимава да плюя и мажа сюжета, макар че той позволява да бъде плют и мазан щедро. Просто искам възможно най-бързо да забравя, че съм направила грешката да си изложа мозъка на подобно скудоумно извращение и да се надявам, че ефектът няма да е перманентен.
Мнянгххххххххххх..............

вторник, 26 октомври 2010 г.

"Сто години самота"



Както ми е обичай, когато прочета хубава книга, обичам да споделя ония цитати, дето са ме сграбчили за гърлото. "Сто години самота" е един умопомрачителен инвентаризационен списък на начините, вариантите, типовете самота и причините човек да ги колекционира страстно.

Моят мъничък, хилав ум успя да улови тия тук бисери. Някой друг може би ще отсее повече.

* * *

"Племето на Мелкиадес, според разказите на скитниците, било изтрито от лицето на земята, защото надхвърлило пределите на човешкото познание."

"Когато Хосе-Аркадио Буендия си даде сметка, че чумата е нахълтала в селището (...) се взеха мерки, за да се предотврати разпространението на тая напаст из другите поселища на тресавището. Тъй свалиха от козите камбанките (...) и ги сложиха на влизане в селището в услуга на ония, които подминаваха съветите и молбите на стражите и настояваха да го посетят. Всеки от другоземците, които по онова време обикаляха улиците на Макондо, трябваше да звъни с камбанката си, за да узнават болните, че той е здрав."

"Мелкиадес (...) бил в смъртта, но се завърнал, защото не можал да понесе самотата."

"Хосе-Аркадио Буендия наистина се бе уплашил в онова прозирно декемврийско утро, когато му направиха дагеротипа, защото смяташе, че с преминаването на образа върху металната плочка хората се изхабяват полека-лека."

"...дървени стаи, където живееха сами жени, дъхащи на мъртви цветя."

"Древни градове, от чието минало величие са останали само котки из развалините."

"Тя имаше рядката добродетел да не съществува изцяло, освен в подходящия миг."

"Опиянен от славата на завръщането, от невероятните победи, той бе надзърнал в пропастта на величието."

"Залутан из самотата на своята огромна власт, започна да губи посока."

"Трябваше да предизвика тридесет и две войни и трябваше да наруши всичките си договори със смъртта, и да се въргаля като свиня из бунището на славата, за да открие почти с четиридесет години закъснение предимствата на простодушието."

"Увереността, че денят му е насрочен, го облече в загадъчна неприкосновеност, в безсмъртие до определен срок, което го направи неуязвим за опасностите на войната и му позволи накрая да извоюва едно поражение, много по-трудно, много по-кърваво и скъпо, отколкото победата."

"Полковник Аурелиано Буендия едва-едва проумя, че тайната на добрата старост не е нищо друго, освен почтен договор със самотата."

"Когато запита къде се продават погребални венци, водиха го от къща в къща, за да избере най-хубавите. Когато попита къде е най-красивата жена, която се е раждала върху земята, всички майки го отведоха при дъщерите си."

"На Ребека бяха нужни много години в страдание и несрета, за да извоюва предимствата на самотата, и не беше склонна да се откаже от нея срещу една старост, смущавана от лъжливите очарования на милозливостта."


"Хората от Макондо (...) се възмутиха от живите образи (...), защото мъртвият и погребан в един филм герой, за чието нещастие се изляха печални сълзи, се появи отново, и то превърнат на арабин, в следващия филм. Публиката (...) не можа да понесе оная нечувана подигравка и изпотроши столовете. Кметът (...) обясни с разпоредба, че киното е машина за измама, която не заслужава страстните излияния на публиката. При обезсърчителното обяснение мнозина (...) решиха да не ходят повече на кино, считайки, че им стигат и собствените мъки, та да плачат заради престорени неволи на въображаеми същества. Нещо подобно се случи с грамофоните с фуния, които (...) за известно време тъй дълбоко засегнаха интересите на духовата музика. (...) Но съвсем скоро се стигна до заключението, че (...) са механически трик, който не може да се сравнява с нещо тъй затрогващо, тъй човешко и тъй изпълнено с всекидневна истина, както една духова музика."

"Човек не умира, когато трябва, а когато може."

"Тъжната война на всекидневното унижение, на умоляванията и докладните записки на елате утре, на вече почти, на проучваме вашия случай с надлежното внимание; непоправимо загубената война срещу много учтивите и сигурни служители, които трябваше да отпуснат и никога не отпуснаха пожизнените пенсии. Другата война, кървавата, двайсетгодишна, не им причини толкова разрушения, както разяждащата война на вечното отлагане."

"Нещо, което тя самата не успяваше да определи, но което си въобразяваше смътно като някакво напредващо изтъркване на времето. „Сегашните години вече не идват като предишните“ — обичаше да казва, усещайки, че всекидневната действителност й се изплъзва от ръцете. (...) Сега, когато нямаше нищо за вършене (...) лошокачественото време я бе принудило да оставя нещата наполовина."

"Слънцето се показа с такава сила, че яснотата изскърца като платноходка."

"Трудещите се зарязаха властите на Макондо и се изкачиха със своите жалби до върховните съдилища. Точно там илюзионистите на правото доказаха, че исканията са лишени от всякаква законност, просто защото банановото дружество нямало, никога не е имало, нито пък щяло да има трудещи се на своя служба, а ги набирало случайно и временно. Тъй че се разпердушини измишльотината (...) и се постанови чрез съдебно решение и се провъзгласи в тържествени разпоредби несъществуването на трудещите се."

"И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота."

"Откриха, че там винаги е март и винаги е понеделник и тогава разбраха, че (...) и времето понася препъвания и злополуки и затова може да се ломи и да остави в някоя стая една увековечена частица."

"Хлебарките, най-старинното крилато насекомо върху земята, вече е било любимата жертва на ударите с чехли във Ветхия завет, но като вид е безусловно неподатливо на какъвто и да е начин за унищожение, (...) тъй като неговите хиляда шестстотин и три разновидности са устояли на най-далечното, упорито и безжалостно преследване, което човекът е развихрял още от своя произход против каквото и да било живо същество, включително против самия човек."

"Въздухът тежеше от наивна гъстота, сякаш току-що го бяха изобретили."

"Литературата е най-хубавата играчка, която е била измисляна, за да се подиграват с хората."

"Един костелив меланхолен мъж, с татарски скули, белязан завинаги и от началото на света с шарката на самотата — Аурелиано."

"Преди години, когато навърши сто четирийсет и осемте, тя се бе отказала от пагубния навик да води сметка на възрастта си и продължаваше да живее в неподвижното и извънмерно време на спомените, в едно напълно разкрито и установено бъдеще, отвъд бъднините, смущавани от причакванията и дебнещите предположения на картите."

"Без да й е разкрил, че плаче от любов, (тя) веднага разпозна най-древния плач в историята на човека."


Габриел Гарсия Маркес
"Сто години самота"


сряда, 20 октомври 2010 г.

Цветулки



Понеже са ме налегнали есенните сивоти, разведрявам се (или поне се опитвам), като си припомням летните цветове. Като тези.





Предимства и недостатъци на Скитълс чашката



Първо да обясня що е то скитълс чашка. Това е една съвсем обикновена чашка, която се различава от останалите чаши по това, че е пълна с бонбонки Скитълс (виж приложената илюстрация.)





Предимството на Скитълс чашката е, че е шарена, весела и дори само видът й разведрява, а съдържанието й пък осигурява симпатични многоцветни дозички дъвчащо-плодов заряд.

Недостатъкът на Скитълс чашката е, че онази част от дозичките, която не е чиста захар, са някакви непроизносими химикали, от които поне един трябва да води до пристрастяване, защото как иначе да си обясня, че просто не мога да се спра да хрупам Скитълсчета?

След дълбок размисъл и обстоен сравнителен анализ аз единодушно и в пълно съгласие със себе си реших, че предимствата на Скитълс чашката надхвърлят недостатъците й. Така де, зимата изобщо не е време за диети. Ще му мисля като дойде време пак да се нацеждам в летните одеяния.


петък, 15 октомври 2010 г.

Червено


Май почва да ме гони параноя.

Тая сутрин на отиване към работа, докато чаках на светофара, погледът ми падна на локвите наоколо и ми се стори, че утайката по дъното им червенее. Стоях забила поглед в тая мътилка, докато светофарът се смени два пъти и не, не ми се е сторило - изглеждаше сякаш дъното на локвата е покрито с червеникав прах, като от тухла.

Дали ми се привиждат неща, понеже живея в град на р. Дунав, пък напоследък тя не е най-екологично чистия водоем наоколо?

Знам ли, тия дни поваля, почвам да си мисля, дали пък дъждовете не са дошли откъм Унгария?...

понеделник, 11 октомври 2010 г.

За назидание


Докато обядваме, с мама слушаме новини. Съобщават за щатски съдия, който осъдил крадец на 6 години публично унижение - всяка събота и неделя човекът трябва да се разхожда по улиците на града с една табела, на която пише "Аз съм крадец"... и обяснение колко и откъде е откраднал.

Коментарът на мама: "Ами, че то у нас, ако така ги наказваха крадците, нямаше да можем да се разминаваме по улиците!".


вторник, 5 октомври 2010 г.

"А по стените ще налепим парчета... хартия!!!"


Не знам къде и как оригинално е възникнала тая идея и чие изобретение е била, но отговорно твърдя, че тапетите са едно от най-коварните, злобни и садистични човешки творения. В комбинация с кривите стени, завещани от незнайни зидаро-мазачи, те ефективно се превръщат в инструмент за мъчения, равен само на върховите постижения в тази област, отбелязани по времето на Инквизицията.


Все пак, макар и люта, тапетната битка приключи. Като победител от тоя двубой, довечера се срещам със следващия противник - тавана. Да видим той какви шеги и закачки ми е приготвил.

А, за малко да забравя - утре, в други ден най-късно, абе изобщо тази седмица, ще ни монтират щорите евентуално! Ура, вече няма да се налага да се обличам на тъмно, опипом.

петък, 1 октомври 2010 г.

Ремонт



Тая година лятото беше бурно. В чисто метеорологически смисъл говоря. Бяхме станали като на тропиците - до обед адски жеги, вечер свирепи гръмотевични бури. Въпросната свирепост, освен в оглушителни гръмотевици, се изразяваше и в много злобен и адски нахъсан вятър. Ей тоя вятър привлече вниманието ни към един наболял, преболял и изобщо тежко боледуващ проблем, а именно - като завее е зафучи, нашите прозорци тракат, все едно предават морозов код и от всевъзможни процепи се процежда, просмуква и струи дъждовна вода.

След като цяло лято треперехме в очакване следващата буря да отнесе прозорците с все пантите и аранжираните с вкус саксии по первазите, накрая свикахме извънредно заседание на семейния съвет в лицето на мама, мен и котка с единствена точка в дневния ред: "К'во ще правиме с черчеветата!?".

След кратък анализ на проблемната ситуация и още по-кратко прекъсване, за да напълним паничката на Председателя с котешки гранули (все пак, заседавахме по вечерно време, а паничките не се пълнят от само себе си), стигнахме до следните заключения:

1. Тая дограма няма да изкара още една зима.
2. Трябва да си сменим дограмата.

И се почна то.

Първо, установи се, че съседите ей сега, току що, тия дни са си сменили дограмата в кухнята. Бърз набег до съседското жилище и щателна инспекция на обекта показаха, че "бе, добре се е получило". Така, въоръжен с информацията, предоставена от комшиите (доброволно) и, следвайки заключенията и препоръките от извънредното заседание, семейният съвет влезе в контакт, а скоро след това и в договорни отношения с "Фирмата за прозорците".

Фирмата за прозорците, след като състави договор в два еднообразни екземпляра и ефективно източи съответната сума от семейния бюджет, каза да чакаме. По принцип трябваше да чакаме две седмици, реално чакахме три, но важното е, че накрая у дома се явиха двоица младежи, нарамили шест броя рамки и разнообразни инструменти и пособия, и отривисто се заеха да ни разкъртят фамилното жилище. Ама съвсем буквално. Извадиха едни щанги и чукове и почнаха да млатят старите черчевета с едно настървение, което ни остави с впечатлението, че вероятно започват работния си ден с мотивационни беседи и припяване на мантри, насочени срещу дървената дограма. Особено тридесет годишната дървена дограма.

За щастие веднага щом нацепиха старите дървени рамки на подпалки, младежите със също толкова ентусиазъм и, като едва се удържаха да не пеят победни песни, натикаха на тяхно място новите РVС рамки.

За нещастие се оказа, че поръчаните с дограмата щори още не са готови и ще ги монтират... ами, като станат готови.

За щастие самите щори са безплатен бонус към общата поръчка.

За нещастие, седмица по-късно щори още не сме видели. За сметка на това хората от съседния блок ни виждат нас като на длан. Толкова ясно, че ако разтворим вестник, вероятно биха могли да го четат от собствените си тераси.

Така или иначе, докато чакаме щорите, има още работа. Като начало, младежите от Фирмата за прозорците не замазват новите черчевета. В смисъл, каквито кухини са зейнали в резултат от техните чевръсти действия, те запълват с пяна. Което като временно решение е приемливо, ама мазилката, оказва се, е едно от ония благини на модерното жилище, без които явно не можем. Затова беше призован "Майстора дето преди три години ни прави кухнята". Той се появи, оцени щетите, успокои ни, че сме късметлии и ни увери, че "тука пак добре са работили, не сте видели вие разкъртено!". Мен да пита, и толкова разкъртено ни стига, ама никой не ме пита. При първата си поява (2 дни след монтажа) Майстора замаза грубо три четвърти от едната стая и остави мазилката "да стегне". Втората поява на Майстора (3 дни след първата) все още я чакаме.

При това с трепетно вълнение я чакаме, понеже, наред с другото мама реши, че моментът е подходящ да сменим тапетите в моята стая - за което беше нужно да се одерат четирите натрупани пласта стари тапети; да покрием тавана със стиропорови плоскости - за което се наложи да грундираме тавана преди това; и да си сложим климатик. Обаче от изброените задачи, с изключение на монтирането на климатик (който вече достолепно се извисява на стената в моята стая), другото не може да се довърши преди да е готова мазилката.

Всички описани действия и инициативи се случват в една или друга степен вече към месец и ремонтът бавно и полека добива епични пропорции. Сред целия тоя хаос се дочуват разнообразни фрази и наблюдения, родени от напрежението, като например: "И защо са ни сега три саксии с китайски рози, дето тежат по сто кила?!", "Котко, ако още веднъж оставиш следи от лапи по мазилката, ще те затворя в гардероба!!", "Ей, като падна и последния слой стари тапети, стаята май се разшири!", "Кой остави това тука??!?" (рекордьор по честота на изричане), и не на последно място: "Тоя майстор няма ли да идва вече, че от цепнатината в ъгъла навява есенен бриз.".

Та така. Ремонтираме се. Тоя път, за разлика от последния голям ремонт преди три години, поне имаме функционираща баня. За което благодарим богу горущо, защото само, когато човек изгуби вътрешната си канализация, оценява в пълнота това велико и гениално изобретение на съвременната цивилизация.

Остава да видим кой ще се появи първи - Майстора или щорите; да потърсим психоаналитик, при когото да пратим котката на терапия, защото след толкова промени и нови миризми в жилището забелязваме как Дивото започва бавно, но неумолимо да се настанява в погледа му; и да видим дали ще успеем да срежем лентата на Ремонта преди първия сняг тая година. Стискаме палци! Дано само не се окажат палците на краката.




петък, 3 септември 2010 г.

Уважаема тъга...



Слушам OK Сomputer и чета Сто години самота. Изпълнена съм от такава зряла и пълноценна тъга, че думите ме предават и отказват да я материализират. Денят балансира някъде между примирено безмълвие и натежала от смутни мисли тишина. Опитвам се да реша дали ми се плаче, но не смея да направя нищо, което може да нарани изящната плът на тъгата.

Обикновено споделям цитатите от прочетени книги чак накрая, но този просто не може да чака. Вкопчил се е в очите ми и не ми позволява да продължа да чета, докато не го споделя и с други нищо не подозиращи жертви.

"Мелкиадес бил в смъртта, но се завърнал, защото не могъл да понесе самотата."

"Сто години самота"
Габриел Гарсия Маркес


петък, 13 август 2010 г.

Преводи


Напоследък преведох две книги на Пратчет. Така, за спорта. Ако някой се вълнува, ей на.



Двете са свързани. Може да се каже, че втората продължава първата.


неделя, 13 юни 2010 г.

Словесни концентрати: Уилям Бъроуз, "Дрога"


"Бил Гейнз произхождаше от "добро" семейство. Доколкото си спомням, баща му беше президент на банка в Мериленд. Личеше си. Гейнз се беше специализирал в краденето на палта от ресторанти. По-заможният американец е изтъкан от отрицания. Той се определя главно от това което не е. Гейнз бе стигнал още по-далече. Беше станал невидим. Едно неясно, заплашително присъствие. Нали знаете, че някои призраци си личат само ако носят чаршаф отгоре? Гейнз беше точно такъв. Той се материализираше в нечие палто."

* * *

"Когато двама души се срещат за първи път, те тайно се изучават един друг. Но не и когато единият от тях е Дули. Той те блъсваше веднага с враждебната си настъпателност. Все едно, че нахълтва в душата ти и спокойно се оглежда за нещо, което би му влязло в работа."

* * *

"Гейнз знаеше, че е роден невидим и от време на време се амбицираше да забие иглата в някаква плът, все пак. Доказваше собствената си материалност."

* * *

"Ню Орлиънс е град-спомен."

* * *

"Присъни ми се лице с източни черти, чиито устни и нос бяха унищожени от някаква болест. Болестта се плъзваше и кривеше лицето в амебоподобна маса, очите плуваха и се пулеха тъпо. От тези очи бавно изникна ново лице. Серия от лица, йероглифи, разкривени маски, сочещи към мястото, където свършва човешкият път, където човешкото се прекъсва от ужаса, пораснал в него."

* * *

"Всички разговори бяха кошмарно еднообразни. Говорещи зарчета, хвърлени по металните столове. Човешки същества, разпадащи се сред космическото безумие, случайни истории в умиращата вселена."


Уилям Бъроуз
"Дрога"




петък, 16 април 2010 г.

Have a fUntastic time!


Adventureland

Последният разговор между Джеймс и Джоуъл.

Joel:
'What's the point of being a writer or an artist anyway? Herman Melville wrote fucking Moby Dick, and he was so poor and forgotten by the time he died that in his obituary, they called him Henry Melville. You know? Like, why bother? They're just gonna forget our fucking names anyway.'


James:
'Your Herman Melville story, that's bullshit. I mean he wrote a 700-page allegorical novel about the whaling industry. I think he was a pretty passionate guy, Joel. I hope they call me Henry when I die, too.'


Трябва да има някакво рационално обяснение защо толкова сериозно този филм ми е влязъл под кожата. Предполагам просто ще се наложи да продължа да го гледам отново и отново, докато го открия.





петък, 9 април 2010 г.

Пролет, пролет, пролет, пролет ...



... с момичешки устни, с момчешки ръце ...






сряда, 3 март 2010 г.

Словесни концентрати 3


Това е третата и засега последна извадка от книжните ми цитати. Това е всичко което исках да споделя от досега записаните текстове. От тук нататък, ако си харесам нещо, ще го споделям едновременно с четенето на съответната книга, за да не се получават такива огромни постове.


"Лекотата, с която му прощаваха, направи възможна най-дълбоката и най-сладката поквара, а именно убеждението, че не върши нищо лошо."

Салман Рушди
"Сатанински строфи"


"Обичам тази шибана страна, затова ще я продам на целия проклет свят."

Салман Рушди
"Сатанински строфи"


"Абре, какво си пати и самият Господ. Намери си белята с нас. Викат рибите: "Да не ни окьоравиш, Господи, та да влезем в мрежите". Викат рибарите: "Окьорави рибите, Господи, та да влязат в мрежите". Кого да послуша Господ? Кога слуша рибите, кога рибарите, и така върви светът."

Никос Казандзакис
"Последното изкушение"


"Физическото разнообразие на човешкия род е точно толкова удивително, колкото еднообразието на човешката природа."

Гор Видал
"Сътворението"


"Нищо не е достатъчно старо, нито достатъчно грозно за истинския любител на старини."

Гор Видал
"Сътворението"


" - Представи си, че си леяр на бронз. Искаш да излееш камбана и си приготвил матрица. Но когато се мъчиш да излееш разтопения метал, той отказва да потече, защото не иска да е камбана, а меч.
- Но металът не избира калъпа си.
- Не, не го избира! Не можеш да възстанеш срещу Пътя, тъй както и ръката ти не може да възстане срещу рамото ти, нито пък металът срещу калъпа си. Всички неща са част от Вселената, която е неизменното."

Гор Видал
"Сътворението"


" - Кажи ми, Учителю, кой е най-добрият начин да направиш един народ почтителен и верен?
- Имаш предвид друг начин, а не като му даваш пример, така ли?"

Гор Видал
"Сътворението"


"След като научи за затвора, Чарлз взе да изпитва към брат си онази привързаност, която чувстваш към човек, който не е съвършен, и следователно не заслужава да го ненавиждаш."

Джон Стайнбек
"На изток от рая"


"Нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."

Джон Стайнбек
"На изток от рая"


"Всеки език е диалект, зад който стои войска."

Дубравка Угрешич
"Министерство на болката"


"Стюре бе прекалено добро дете. По някакъв начин той караше родителите си да се чувстват виновни. Нито за миг не преставаше да бъде щастлив, отзивчив и готов да помага. Това не беше естествено."

Уилям Уортън
"Гордост"


"Понякога се чудя дали шахматът е бил измислен от хората или е съществувал още при раждането на вселената, а хората просто са го открили - като целите числа."

Артуро Перес-Реверте
"Фламандският майстор"


" - Джо, наистина ли ме обичаш?
- Знаеш, че те обичам.
- Колко?
- За сто хиляди лири."

Джон Брейн
"Път към висшето общество"


"Остави ни сами, бях казал аз, но кои бяхме ние? Аз и един труп, който скоро щеше да попадне в ръцете на погребалния предприемач. Аз бях по-красивият труп; още дълго време не беше нужно да ме погребват."

Джон Брейн
"Път към висшето общество"


"Времето танцуваше.
Времето имаше кал по подкованите си обувки."

Джон Брейн
"Път към висшето общество"


"Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият - в миналото. Аз се бях вторачил в CNN."

Захари Карабашлиев
"18% сиво"


"Колко арогантен трябва да си, по дяволите, та да рисуваш картини, колкото Мадарския конник. Какво толкова важно има да покажеш, та не можеш да го събереш в по-малки рамки?
Или това са размерите на дупките в душата ти, Художнико, които маскираш с тонове боя?"

Захари Карабашлиев
"18% сиво"


"Етажите на къщите са надстройки на подземни цивилизации."

Орхан Памук
"Черна книга"


"Малки далечни градчета, привързани към вярата и гробищата си."

Орхан Памук
"Черна книга"


"Учителката откри, че съм грамотна и ме изгледа с леко отвращение."

Харпър Ли
"Да убиеш присмехулник"


"Докато не се изплаших, че ще ми забранят да чета, аз не обичах да чета. Както не се обича дишането."

Харпър Ли
"Да убиеш присмехулник"


"Той смяташе, че изкуството не може да бъде призвание, тъй както не може да бъде професия вроденият весел нрав или предразположението към меланхолия."

Борис Пастернак
"Доктор Живаго"


"Сега повече от всякога му беше ясно, че изкуството винаги е неспирно заето с две неща. То упорито размишлява за смъртта и упорито твори по този начин живота. Голямото, истинско изкуство, онова, което се нарича Откровение на Йоана, и онова, което го дописва."

Борис Пастернак
"Доктор Живаго"


"Не трябва да обичаме пестеливо и набързо, сякаш от страх, че после може да обикнем още по-силно."

Борис Пастернак
"Доктор Живаго"



неделя, 28 февруари 2010 г.

Damage control


Понеже ми е известно как Здрачната серия за блещукащи вампири и юначни върколаци се отразява на здравомислещите хора, не се учудвам, че всеки горд притежател на здрав разум и сносен вкус ме гледа странно и недоверчиво, когато спомена, че Кристън Стюарт всъщност е една изключителна актриса. И понеже ми писна хората да мислят, че си губя ума, реших да приведа няколко конкретни примера в подкрепа на горното съвсем правдиво твърдение. Т.е. ето тук един списък с филми, в които участва Кристън. От сега нататък смятам да се съобразявам с мнението на хората за тази актриса САМО АКО са гледали всички тези филми от началните до финалните надписи. Пък!








































събота, 27 февруари 2010 г.

Toffeе Love


Така, нали знаете как Улица Сезам си има Бисквитено чудовище? Мда, драго ми е да се запознаем, аз съм Карамеленото чудовище.

По принцип всяко далечно свързано с карамел нещо се радва на неограниченото ми внимание, но така се случи че тези дни открих съвършените, безпрецедентно великолепни дъвчащи тофи-карамелени бонбони, които къртят пломби като шампиони тежка категория. Това вероятно ги прави обект на обожание и от страна на зъболекарите, чийто бизнес процъфтява заради бонбони като тези. А какво влияние оказват върху лигавицата на стомаха, просто отказвам да предполагам. Освен всичко друго, тия карамелки са и престъпно евтини, което не вещае нищо добро за пролетно-лятната ми фигура. Ама нищо, нищо добро.

Така, ще трябва да посъкратя тая ода за карамела, 'щото почнаха да слюно-отделям върху клавиатурата. Ако и вие сте от карамелената партия и вече ви сърбят ръцете (и небцето) да си докопате тия малки вкусотийки, ето ги как изглеждат милите.





Ежедневие


Утрото-шивач крои
мечтите ми по мярка.

Денят раздърпва ги,
краде парчета и
зъзне гола моята душа.

Следобедът загръща ме
със чужда нечия наметка
да не умра от студ
до вечерта.

петък, 26 февруари 2010 г.

Словесни концентрати 2


Втората доза словесни концентрати е посветена на писателя, от когото вероятно съм записала най-много цитати, просто защото съм прочела най-много негови книги - Стивън Кинг. Тези тук не могат да минат дори за представителна извадка, но няма как да пусна 300 цитата - така или иначе, част от тях имат значение и сила само за мен, а други не можете да оцените ако не сте прочели поне десетина книги ни Кинг. Което искрено пожелавам на всички.


"Трябва много да внимаваш с ножа, защото той не разбира в чия плът се забива."

Стивън Кинг
"Понякога те се завръщат" - Предговор


"Малцина не са се изкушавали да хвърлят поглед към кървавата сцена на катастрофата."

Стивън Кинг
"Понякога те се завръщат" - Предговор


"По-възрастните вземат сутрешния вестник и моментално го разгръщат на страницата с некролозите, за да видят кого са надживели."

Стивън Кинг
"Понякога те се завръщат" - Предговор


"Всеки стрелец знае какво е чест - онази невидима кост, която държи главата изправена."

Стивън Кинг
"Тъмната кула" - I част - "Стрелецът"


"Само враговете казват истината. Приятелите и любовниците лъжат неуморно, уплетени в мрежата на дълга."

Стивън Кинг
"Тъмната кула" - I част - "Стрелецът"


"Вината винаги се крие на едно и също място - у човека, който е достатъчно слаб да я носи"

Стивън Кинг
"Тъмната кула" - II част - "Трите карти"


"Съществуват хиляди оправдания за вземането на наркотици, но нито една причина."

Стивън Кинг
"Тъмната кула" - II част - "Трите карти"


"Най-бързият начин да опознаеш един свят е да разбереш мечтите му."

Стивън Кинг
"Тъмната кула" - III част - "Пустош"


"Колко са глупави някои хора, слагаш ги в стая с шест врати и те пак минават през стената."

Стивън Кинг
"Тъмната кула" - III част - "Пустош"


"Токът угасна. Без да си дава труд да отслабне, примигне или да се поколебае. Изгасна съвсем внезапно и окончателно. Изгасна с авторитет."

Стивън Кинг
"Томичукалата" - I част - "Корабът в земята"


"Както се предполагаше, че е казал един взводен командир от Първата световна война: "Хайде, момчета, да не искате да живеете вечно?"."

Стивън Кинг
"Томичукалата" - III част - "Томичукалата"


"Утрото, когато превъртях, беше прекрасно..."

Стивън Кинг
"Гняв"


"В новините по телевизията ще ми отделят поне петдесет секунди, в "Тайм" - най-малко две колонки. А ето ме, стоя пред вас и продължавам да твърдя, че съм напълно с всичкия си."

Стивън Кинг
"Гняв"


"В романите на Агата Кристи неизменно се появяваше някой престарял селски лекар, който спокойно констатираше, че смъртта е настъпила между 4.30ч. и 4.45ч. След двадесет години служба шерифът знаеше, че на въпроса "кога е настъпила смъртта?" обикновено се отговаряше - някъде миналата седмица."

Стивън Кинг
"Неизживени спомени"


"Бездомно куче, към което е насочена ловджийска пушка с нейните цеви като осмица. Кучето не знае нищо за осмиците, но дори и куче може да различи неясната форма на вечността."

Стивън Кинг
"Слънчевото куче"


"Писателят е човек, който е дресирал съзнанието си да не му се подчинява."

Стивън Кинг
"Торба с кости"


"Ние сме невролози, което означава, че сме невежи единствено относно функциите на човешкия мозък, а не че сме пълни идиоти."

Стивън Кинг
"Мъртвата зона"


"Небето беше черно и цялото в звезди, пръснати с просташко разточителство."

Стивън Кинг
"Мъртвата зона"


"В Нова Англия хората не доверяват парите си на човек, освен ако е плешив, куц и постоянно придърпва панталоните си, за да оправи бандажа, върху хернията си."

Стивън Кинг
"Рита Хейуър и изкуплението в Шоушенк"


"Ти си самообразовал се човек. Човек, който сам се е сътворил. Може да нямаш гимназиална диплома, но къс хартия не прави човека, а затворът не го унищожава."

Стивън Кинг
"Рита Хейуър и изкуплението в Шоушенк"


"Там някъде чака смъртта, а понякога вика твоето име."

Стивън Кинг
"Капан за сънища"


"Единствената причина, която кара писателите да посвещават книгата си някому, е, защото се ужасяват от егоизма си."

Стивън Кинг
"Мизъри"


"Пикаенето и мисленето имат много общо помежду си - и двете можеш да ги отлагаш, но не вечно."

Стивън Кинг
"Таен прозорец, тайна градина"


"Световен мир и световно надмощие - ако махнеш кривите огледала на риториката и превземките, не са ли те всъщност едно и също?"

Стивън Кинг
"Живата факла"


"Каква е печалбата за човека да придобие целия свят, ако трябва да изгуби собствения си син?
Печалбата за човека е светът."

Стивън Кинг & Питър Строб
"Талисманът"


"Господ си прибира вересиите."

Стивън Кинг & Питър Строб
"Талисманът"


"Градината на Бог е пълна с бурени."

Стивън Кинг
"Дългата разходка"


"Ако човек не може да сподели привичките си, значи трябва да се откаже от тях."

Стивън Кинг
"Тъмната кула" - VII част - "Изгубени гласове"


"Тези добре облечени, размахващи куфарчета типове обикновено са твърде заети. Трябва да бързам, не мога да губя време! След около четири години имам насрочен инфаркт и трябва да съм сигурен, че няма да се разминем."

Стивън Кинг
"Всичко е съдбовно"

"Понякога нямаш време да прецениш кой е най-подходящият отговор. Поняга можеш да дадеш само верния отговор."

Стивън Кинг
"Дума Ки"


сряда, 24 февруари 2010 г.

Да си запиша, да гледам....


Наближаващият Велик ден ме подсеща, че трябва пак да гледам Life of Brian. На такива епични филмови постижения трябва да се обръща внимание поне веднъж годишно. Ето една образна подсказка към един от култовите моменти от този иначе толкова анти-култов филм.


събота, 20 февруари 2010 г.

Словесни концентрати 1


От съвсем малка майка ми и брат ми почнаха да ми внушават, че книгите са ценни, важни и трябва да присъстват в живота ми възможно най-изобилно. Вероятно понеже слушах за това през цялото си детство, когато човек е най-способен да се впечатлява, то доведе до два реални резултата - първо: аз обичам да чета. И по-точно имам нужда да чета - ако известно време мина без книга започвам да чувствам нещо, което си е чиста проба гузна съвест, сякаш кръшкам от някаква свещена мисия или нещо.

Второ: аз не мога съзнателно да унищожа книга - не мога да подгъвам листи за отбелязване на страница, не мога да я прегъвам, за да ми е по-удобно да чета, не мога да късам страници и по никакъв начин не мога да пиша или подчертавам в книгата. Така се получава обаче, че често докато чета попадам на израз, пасаж или цял абзац, който препрочитам пак и пак с широко отворени очи неспособна да повярвам, че нещо толкова прекрасно, важно и ценно е могло да се каже толкова естествено и чисто или че изобщо е могло да бъде казано. В такива моменти винаги ми се ще да отбележа този абзац някак. И понеже подчертаването е напълно изключено, моят процес на четене е съпроводен с процес на записване на цитати в бележник. По-точно, вече три такива бележника. И след като години наред те пазят чисто и прегледно (образно казано - почеркът ми е кошмарен) някои от най-ценните словеса, които са ми попадали, реших, че може да споделям някои от най-впечатлилите ме думи с човечеството. Е, или поне онази негова част, която наминава насам. Кой знае, може да ви вдъхновя да прочетете или препрочетете някои от тези книги, като търсите своите собствени бисери в тях. Дано, дано.

* * *
"Класическа е не онази книга, която непременно притежава едни или други достойнства, а тази която поколения хора, движени от различни подбуди, четат с постоянно усърдие и необяснима преданост"

Хорхе Луис Борхес
"За класиците"

* * *
"Като всеки писател съдеше за достойнствата на другите по техните творби, но искаше другите да съдят за него по целите и замислите му."

Хорхе Луис Борхес
"Тайното чудо"

* * *
"В келтска легенда се разказва за двубоя между двама знаменити барда. Единият пее, акомпанирайски си на арфа, от утринния до вечерния здрач. Вече греят звездите или луната, когато подава арфата на другия. Той я оставя на страна и се изправя. Първият се признава за победен."

Хорхе Луис Борхес
"Гуаякил"

* * *
"Четири е най-голямото число в тяхнатат аритметика. Броят на пръстите: едно, две, три, четири, много - безкрайността започва от палеца."

Хорхе Луис Борхес
"Докладът на Броуди"

* * *
"Не мога да моля да ми бъдат простени греховете; прошката е чужда проява, а да се спася мога само аз. Прошката пречиства оскърбения, не оскърбителя, когото почти не засяга."

Хорхе Луис Борхес
"Молитва"

* * *
"Няма по-сложно удоволствие от мисленето."

Хорхе Луис Борхес
"Безсмъртният"

* * *
"Само най-простите удоволствия не ни носят разочарование."

Ерих Мария Ремарк
"Време да се живее и време да се мре"

* * *
"Гребер не разбираше защо масовите гробници щяха да представляват катастрофа. Не беше ли катастрофа това, което налагаше масовите гробници?"

Ерих Мария Ремарк
"Време да се живее и време да се мре"

* * *
"В евангелието е написано "Обичай ближния си" и "Не убивай", а срещу тях е казано "Дай кесарю кесаревото и богу божието". Това дава известна свобода на действие."

Ерих Мария Ремарк
"Време да се живее и време да се мре"

* * *
"Служителите на бога на любовта не страдат от излишно милосърдие."

Ерих Мария Ремарк
"Време да се живее и време да се мре"

* * *
"... защото няма къде да отида, освен навсякъде..."

Джак Керуак
"По пътя"

* * *
"Намирахме се на покрива на Америка и единственото, което можехме да правим, беше да надаваме ревове в нощта към източните прерии, сред които белокосият старец вероятно вече вървеше към нас, за да ни донесе Думата, и щеше да пристигне всеки миг и да ни смълчи."

Джак Керуак
"По пътя"

* * *
"Бул изпитваше носталгия по Америка от старото време, особено от 1910г, когато морфинът се купувал от дрогериите без рецепти и вечер китайците пушели опиум облакатени на прозорците си, а страната е била дива, клокочеща и волна и дарявала хората с всякакви свободи и благодат."

Джак Керуак
"По пътя"

* * *
За джаз музикантите
"Имаме един човек (музикант) и около него много хора, нали така? От него зависи дали ще изрази онова, което е в умовете на всички. Той започва първия мотив, после подрежда идеите си, привлича вниманието на хората и едва тогава извисява музиката в своя съдба и трябва да я удържи на това ниво до края на импровизацията. Изведнъж, по средата на някой мотив той ГО улавя, истинския тон - всички се обръщат към него и разбират; слушат го, той го подема и го изкарва така до край. Времето спира. А музикантът изпълва празното пространство със същността на нашия живот, той излива в изповеди свитото на топка в стомаха му напрежение. Музиката хвърля мостове, той ги преброжда, връща се по тях и така безкрайно задълбава в душата чрез мотива на мига, че всички чувстват как става важен не мотивът, а това ТО..."

Джак Керуак
"По пътя"

* * *
"Една нощ, както седях на горещия път, чух тежки стъпки в мрака зад мен и - о, Господи! - един висок старец с развята бяла коса се появи, нарамил вързоп, и като ме видя, продума:
"Върви и страдай за хората!"."

Джак Керуак
"По пътя"


* * *
"Предстоеше ни още много път, но какво от това - пътят е живот"

Джак Керуак
"По пътя"

* * *
За разликата между номадите и преселниците
"Градът Джахилия е построен изцяло от пясък, неговият строеж е изваян от пустинята, в която се издига. Неговите граждани научили номера чрез алхимия да превръщат финия бял пясък на дюните - самият предмет на непостоянството, сърцевината на неуседналостта, преместването, предателството, липсата на форма - в тъканта на своята новооткрита неизменност. Тези хора са само три или четири поколения далече от своето номадско минало, когато бяха безкоренни като дюни или по-скоро вкоренени в знанието, че пътуването само по себе си е дом.
Преселникът от друга страна може да мине изобщо без пътуването. То не е нищо повече от необходимо зло - важното е да пристигнеш."

Салман Рушди
"Сатанински строфи"

* * *
Поетът като вампир
"Този млад памфлетист вече притежава най-плашещия език в цяла Джахилия. Големецът Абу Симбел размишлява:
- Такава известност, такав слава, преди още да са ти паднали млечните зъби. Внимавай или ние ще трябва да ги изтръгнем.
Момчето не е смутено:
- За всеки, който извадиш ще израстне един по-силен, който ще хапе по-дълбоко, пускайки по-горещи струи кръв.
- Ти харесваш вкуса на кръвта?
Момчето вдига рамене:
- Работа на поет - да назове неназовимото, да посочва измамите, да взима страна, да започва спорове, да формира света и да му попречи да заспи. И ако реки от кръв потекат от порязванията, които стиховете му причиняват, тогава те ще го хранят."

Салман Рушди
"Сатанински строфи"

* * *
"Фактът да бъдеш жив обезщетява за това, което животът причинява на човека."

Салман Рушди
"Сатанински строфи"

* * *
"Един айсберг е вода, стремяща се да бъде суша; една планина, особено едни Хималаи, особено Еверест е опитът на земята да се превърне в небе; това е заземен полет, земята мутира - почти - във въздух и става в истинския смисъл на думата издигната."

Салман Рушди
"Сатанински строфи"

* * *
"- Хората не се нуждаят от любов. Това, от което имат нужда е успех, независимо какъв. Може и да е любов, но не е задължително.
- Библията казва "Обичай ближния си".
- Това може да означава "Остави го на мира"."

Чарлз Буковски
"Factotutm"

* * *
"- Нещо си провесил нос, добре ли си?
- Загубих жена.
- Ще имаш и други. И тях ще загубиш."

Чарлз Буковски
"Factotutm"


* * *
"Творчески бях ограбил моя трудов опит. Професионалистите правят така: оставяш настрана всички ниско квалифицирани и долни неща, които си работил, а добрите описваш подробно, като не споменаваш нищо за периодите от шест месеца, в които не си изтрезнявал и си живял с жена току що излязла от лудницата или избягала от катастрофален брак."

Чарлз Буковски
"Factotutm"

***
"Откровено казано животът ме ужасяваше, всичко, което човек трябваше да върши, за да може да яде, спи и да се облича. Така че си стоях в леглото и пиех. Когато пиеш светът пак си е там навън, но не те държи за гърлото."

Чарлз Буковски
"Factotutm"