сряда, 3 март 2010 г.

Словесни концентрати 3


Това е третата и засега последна извадка от книжните ми цитати. Това е всичко което исках да споделя от досега записаните текстове. От тук нататък, ако си харесам нещо, ще го споделям едновременно с четенето на съответната книга, за да не се получават такива огромни постове.


"Лекотата, с която му прощаваха, направи възможна най-дълбоката и най-сладката поквара, а именно убеждението, че не върши нищо лошо."

Салман Рушди
"Сатанински строфи"


"Обичам тази шибана страна, затова ще я продам на целия проклет свят."

Салман Рушди
"Сатанински строфи"


"Абре, какво си пати и самият Господ. Намери си белята с нас. Викат рибите: "Да не ни окьоравиш, Господи, та да влезем в мрежите". Викат рибарите: "Окьорави рибите, Господи, та да влязат в мрежите". Кого да послуша Господ? Кога слуша рибите, кога рибарите, и така върви светът."

Никос Казандзакис
"Последното изкушение"


"Физическото разнообразие на човешкия род е точно толкова удивително, колкото еднообразието на човешката природа."

Гор Видал
"Сътворението"


"Нищо не е достатъчно старо, нито достатъчно грозно за истинския любител на старини."

Гор Видал
"Сътворението"


" - Представи си, че си леяр на бронз. Искаш да излееш камбана и си приготвил матрица. Но когато се мъчиш да излееш разтопения метал, той отказва да потече, защото не иска да е камбана, а меч.
- Но металът не избира калъпа си.
- Не, не го избира! Не можеш да възстанеш срещу Пътя, тъй както и ръката ти не може да възстане срещу рамото ти, нито пък металът срещу калъпа си. Всички неща са част от Вселената, която е неизменното."

Гор Видал
"Сътворението"


" - Кажи ми, Учителю, кой е най-добрият начин да направиш един народ почтителен и верен?
- Имаш предвид друг начин, а не като му даваш пример, така ли?"

Гор Видал
"Сътворението"


"След като научи за затвора, Чарлз взе да изпитва към брат си онази привързаност, която чувстваш към човек, който не е съвършен, и следователно не заслужава да го ненавиждаш."

Джон Стайнбек
"На изток от рая"


"Нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."

Джон Стайнбек
"На изток от рая"


"Всеки език е диалект, зад който стои войска."

Дубравка Угрешич
"Министерство на болката"


"Стюре бе прекалено добро дете. По някакъв начин той караше родителите си да се чувстват виновни. Нито за миг не преставаше да бъде щастлив, отзивчив и готов да помага. Това не беше естествено."

Уилям Уортън
"Гордост"


"Понякога се чудя дали шахматът е бил измислен от хората или е съществувал още при раждането на вселената, а хората просто са го открили - като целите числа."

Артуро Перес-Реверте
"Фламандският майстор"


" - Джо, наистина ли ме обичаш?
- Знаеш, че те обичам.
- Колко?
- За сто хиляди лири."

Джон Брейн
"Път към висшето общество"


"Остави ни сами, бях казал аз, но кои бяхме ние? Аз и един труп, който скоро щеше да попадне в ръцете на погребалния предприемач. Аз бях по-красивият труп; още дълго време не беше нужно да ме погребват."

Джон Брейн
"Път към висшето общество"


"Времето танцуваше.
Времето имаше кал по подкованите си обувки."

Джон Брейн
"Път към висшето общество"


"Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият - в миналото. Аз се бях вторачил в CNN."

Захари Карабашлиев
"18% сиво"


"Колко арогантен трябва да си, по дяволите, та да рисуваш картини, колкото Мадарския конник. Какво толкова важно има да покажеш, та не можеш да го събереш в по-малки рамки?
Или това са размерите на дупките в душата ти, Художнико, които маскираш с тонове боя?"

Захари Карабашлиев
"18% сиво"


"Етажите на къщите са надстройки на подземни цивилизации."

Орхан Памук
"Черна книга"


"Малки далечни градчета, привързани към вярата и гробищата си."

Орхан Памук
"Черна книга"


"Учителката откри, че съм грамотна и ме изгледа с леко отвращение."

Харпър Ли
"Да убиеш присмехулник"


"Докато не се изплаших, че ще ми забранят да чета, аз не обичах да чета. Както не се обича дишането."

Харпър Ли
"Да убиеш присмехулник"


"Той смяташе, че изкуството не може да бъде призвание, тъй както не може да бъде професия вроденият весел нрав или предразположението към меланхолия."

Борис Пастернак
"Доктор Живаго"


"Сега повече от всякога му беше ясно, че изкуството винаги е неспирно заето с две неща. То упорито размишлява за смъртта и упорито твори по този начин живота. Голямото, истинско изкуство, онова, което се нарича Откровение на Йоана, и онова, което го дописва."

Борис Пастернак
"Доктор Живаго"


"Не трябва да обичаме пестеливо и набързо, сякаш от страх, че после може да обикнем още по-силно."

Борис Пастернак
"Доктор Живаго"