неделя, 30 септември 2012 г.

Коса


Обичам си косата. Косата ми заслужава да бъде обичана. Има толкова много различни и противоричиви истории свързани с коса.  От библейския Самсон, до карикатурния Тобаяс Функе от "Развитие в застой" (чиято присадена коса отхвърли тялото му), косата се явява или магически източник на сила, или паразит, който ти изпива силата. Световното човечество явно не може да се разбере по въпроса.

Моята коса, по общ семеен консенсус, досущ прилича на косата на баба ми, която аз не познавам, защото е починала преди да се родя. Майката на майка ми. Баба си не съм имала възможността да познавам, но мисля, че някъде съм виждала плитката й. Или съм си създала фалшив спомен, че съм я виждала, понеже вуйчо ми, всеки път като види моята плитка, едва ли не се просълзява и ми напомня, че все едно вижда косата на майка си.

Така де - плитката на баба ми се пази някъде из скриновете на село. Моята плитка все още е здраво прикрепена към главата ми. Обаче няма винаги да изглежда така. Белите коси засега са рядкост, но вече са постоянно присъствие. Затова реших да я увековеча. Когато някой ден, като майка ми, вече няма да помня точно какъв е бил цветът на косата ми, ще си имам спомен. 

Ето на. Плитка. Дано някоя нощ не се удуша със собствената си коса.





петък, 7 септември 2012 г.

Смокини от репеи


Все така бавничко, с тъпо, но продуктивно упорство, си проправям път през стихосбирката на Една Сейнт Винсънт Милей. "Смокини от репеи" е странен израз. Във всеки случай, странен е за човек, който не познава Библията особено добре и разпознава само най-големите хитове на Бог. Добрият интернет обаче веднаг изплю препратката към Евангелия от Матей, 7:16, "По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?". Така че тази загадка поне беше разрешена за мен.
Сега да видим колко време ще мине докато сколасам да прехвърля цялата стихосбирка. Ето още две дребосъчета.


НЕОТКРИВАТЕЛ

Извиваше край вкъщи път, 
твърде красив да се тъпче с крака.
За него веднъж мама попитах.
Тя каза, че ако по пътя минех,
бих стигнал до млекарската врата.
(Затуй не съм пътувал след това.)

THE UNEXPLORER

THERE was a road ran past our house 
Too lovely to explore. 
I asked my mother once–she said 
That if you followed where it led 
It brought you to the milk-man's door. 
(That's why I have not traveled more.)



ГОЛЯМА

И затова ли се молих и хлипах,
проклинах и стълбите ритах,
та сега, съвсем опитомена,
да си лягам в осем и половина?

GROWN-UP

WAS it for this I uttered prayers 
And sobbed and cursed and kicked the stairs,
That now, domestic as a plate, 
I should retire at half-past eight?