Ако напоследък сте хвърляли по някой поглед през прозореца, възможно е да сте забелязали - зима е.
Нашето животно погледи хвърля само когато по перваза на прозореца се съберат полу-кристализирали гълъби да си проведат ежедневното заседание за обсъждане на належащите проблеми. Проблемите им обикновено се свеждат до - "студено е", "няма храна" и "как да убедим лелката да оставя повече трохи на терасата". Ммм, такова, лелката, кхъхъм, съм аз. Ама, в мое оправдание искам да кажа, че им оставям съвсем достатъчно "трохи", така де, вече купувам два пъти повече хляб от нужното, за да храня гълъби и хич не ми се слушат гургуличести оплаквания... но аз се отклонявам. Това не е разказ за гълъбите и зимата. Това е разказ за котката и зимата.
Значи работата е там, че нашият апартамент не се отоплява централно. Което е леко иронично, понеже аз пък работя във фирма, която произвежда тръби за топлопреносни трасета, но да поизтикаме засега иронията в ъгъла и да я запазим за по-важни случаи - като плащане на сметки и пресичане на улиците в настоящите условия. Та, апартаментът, както почнах да казвам, се отоплява от два стратегически разположени калорифера. Един в моята стая и един в стаята на майка. Това като цяло ни решава проблема на нас, човешките обитатели на жилището, но поставя котарака пред сложни логистични проблеми. Проблемите са свързани с това, че той предпочита да си прекарва времето в моята стая - по-добър изглед към терасата, където заседават гълъбите - но пък мен през повечето време ме няма. Т.е. калориферът ми си стои безапелационно изключен, а стаята ми минава в криогенен режим. От друга страна на мама калориферът бачка безотказно, но е в другата стая.
В случай че вие не сте имали челни, странични или каквито и да било сблъсъци с котешки индивиди, това ще ви се стори странно, но ако сте съжителствали с поне един кот сте наясно, че това са животни с навици. Щом котаракът е свикнал следобедната му дрямка (вместена между околообедната лека закуска и по-късноследобедната дрямка) да се случва на североизточния ъгъл на даден диван, трябва да са налице крайно форс-мажорни обстоятелства, за да се промени тоя навик. Такова обстоятелство се явява топлото. Това е друго нещо, което веднага ще научите, ако съжителствате с котки - топлото е важно! Поооочти колкото манджата и определено повече от навиците.
Та поради отсъствие на топло от моята стая, котът се примирява и в зимните месеци трайно мигрира към стаята на майка за провеждане на всички планувани и извънредни дрямки.
Такава ситуация, разбира се, далеч не е идеална. Първо, не може да спи на дивана на мама, щото калориферът духа топло на по-ниско ниво - следователно се налага котът да се смъкне до нивото на топлия поток. Второ, местата където може да се легне пред калорифера, така че струята да е стратегически насочена към най-критично охладените котешки части, са ограничени. И по-точно, такова място е само едно и то обикновено е заето от на мама краката, стъпили на пода. Това налага животното преко сили да изразходва ценна енергия, за да даде израз на свойто недоволство и да принуди мама да се поотмести. За целта прибягва до такива драстични мерки като гледане лошо, мяукане укорително и в крайни случаи побутване с муцуна или лапа. А мама, вместо да срита косматия нагляр, както се полага, понеже е добра душа, наистина се отмества. И звярът се тръшва на желаното място.
Но и с това не му свършват проблемите. Щото се налага да лежи на пода, а това означава, че дори върху килима, подът е твърд. И многострадалното котешко създание се налага средно на всеки 40 до 50 минути да се надига, да прави два-три кръга на място и после да полягва на друга част от обемистото си тяло, която в последния час не е била затисната от тежестта на останалата част на тялото.
Изобщо мъка. За което аз чувам подробно като се прибера от работа, защото около 15 минути плътно след като съм се прибрала животното се лепва за мен и мрънка за всичко от гадния калорифер в моята стая, който отказва да духа, до купата му с храна, която отказва да се самонапълни.
След това сълзливо излияние, след като е нахранен, почесан зад ушите, прибран в моята стая, завит с любимата си жилетка на правилното си място на дивана, котаракът вече много по-спокоен, необезпокоявано се отдава на ранно-вечерната си дрямка, която трябва да му помогне да е свеж и бодър за нощното будуване, когато ще търчи из апартамента и активно ще пречи на людете да спят.
Мда. Да свършва вече тая зима, че ако още малко продължава така, сериозно ще пратя животното на терасата да се включи поне веднъж в съвета на гълъбите да види за какъв студ става въпрос и в какви условия са принудени да оцеляват животинките навън. Да го чуя после как ще ми мрънка! Амаха.
