сряда, 8 февруари 2012 г.

Молба


Чудно нещо. Странно нещо.

Аз обичам да плета - от последните няколко поста тук това, струва ми се, стана съвсем ясно. Научих се да плета преди много време и винаги ми е било интересно. Някои хора казват, че ръкоделията успокояват. За мен това не важи. Плетивото не ме успокоява, по-скоро ме концентрира. Монотонната, механична, повтаряща се работаа заема ръцете и някак освобождава ума. Поне така беше досега.

В момента плета една дантела. Нищо работа, за нула бройки ще стане готова. Но вероятно ще има да я помня дълго време. Плета я за майка ми. Тя ме помоли. Тя е на 68 години и, като човек който вероятно е живял повече, отколокот му остава да живее, тя смята, че трябва да се приготви... за дългия си път. Нейни думи. "Искам да ми изплетеш две ленти дантела по два метра. За чаршафа. За дългия ми път."

Не мога да й откажа - плета какво ли не друго за кого ли не. Само дето през цялото време докато плета си мисля... някой ден това ще отиде в земята. Заедно с майка ми. Ще ми се да не ме беше молила. Знам че имам възрастна майка, но нямам желание да мисля за това постоянно. А сега се налага.


сряда, 1 февруари 2012 г.

Покривка за вуйна


Нова красотичка в списъка с ръкоделията. Само че това няма да остава у нас, а ще пътува за Силистра. Покривка-подарък за вуйна. Дано й хареса.