вторник, 23 юли 2013 г.

Прозрение


Влади влетява вкъщи енергично, понеже, колкото и да е забавна играта, жаждата не прощава. В хладилника си държи малко шишенце с вода, дето само той пие от него. Въпреки че сам си го пълни и би трябвало най-добре да знае къде е, първите му думи, след като нахлува през вратата са: "Бабо, къде ми е шишенцето?"

Леля му саркастично подмята (понеже те нищо не виждат, освен ако не им го сложиш под носа или направо в ръцете, най-обичам като ме питат къде е дистанционното, въпреки че не аз, а те са гледали телевизия): "На терасата го оставихме, къде мислиш, че може да е?"

За моя изненада Влади рязко сменя курса и се отдалечава от кухнята.
"Оф, на коя тераса?"

Аз набързо му обяснявам, че го поднасям и той си се връща към хладилника, обаче аз оставам една такава полугръмната-полувтрещена. Тези деца, видите ли вие, ми вярват. За всичко! Безпрекословно!!! Каквото и да им кажа, те няма да се усъмнят. Все още са в тая възраст, когато са убедени, че "Големите знаят всичко" и ни вярват за всичко. Сега разбирам какво е имал предвид Робърт Дауни като каза, че да имаш дете ти позволява методично и изоснови да "повредиш" един чисто нов човек. 

Боже, каква власт е това, боже!

сряда, 3 юли 2013 г.

Военна зона


Малко и бяло, невинно на вид
хапче до чашата чака.
Сякаш виновно пред мене мълчи
и погледа ми избягва.

Като че иска да се извини,
задето въобще ми е нужно.
Хапчето даже за мен го боли,
ако и да ми е чуждо.

А моята лична дебела глава
измъчва ме с болки ужасни,
сякаш не съм аз цяла, една,
а сбор от воюващи части.

Хапчето бяло, невинно на вид
дочаква съдбата си ясна.
Аз уморено разтривам очи - 
пак се отлага войната.

понеделник, 1 юли 2013 г.

Космология



Онази нощ, когато ти
погледна ме и тихо каза:
"Звезди са твоите очи

и лунен дъх косата",
аз вече знаех, че за теб
изгрявам само и залязвам.
Комети лутат се край мен, 
но аз не забелязвам.

Онази нощ, когато ти
в очите ми погледна,
аз  вкопчих се в сърцето ти - 
планетата безценна.