Не помня вече преди колко години гледах Боен Клуб за първи път. Помня обаче точния момент, когато започнах да гледам филма за втори път - около 2 минути след като привърших първото гледане. Ефектът от филма върху бездруго впечатлителното ми съзнание беше такъв, че просто трябваше да го видя отново, незабавно, веднага, на минутата. Така де, на втората минута - толкова отне да се пренавие обратно касетата.
Присетих се за тия отколешни емоции, защото тия дни в разговор с един познат младеж стана дума за Боен Клуб и се оказа, че мнението му за филма е тежко негативно, въпреки че никога не беше го гледал. Уважавам младежа, категорично не оспоравам правото му на мнение, затова не се опитах да му набия в главата колко греши. Така или иначе загубата си е негова. Но докато прехвърлях из ума си мисли, които категорично нямаше да споделя с него по повод на филма, се сетих, че след около деветото гледане, мен конкретно ме беше спохдило нещо като прозрение. Тогава ме занимаваха други неща и прозрението ми си остана във вид на няколко нахвърляни мисли по лист хартия. Сега, години по-късно, дойде времето да споделя собствено си виждане за Боен Клуб.
И така, този филм, момичета и момчета, мъже и жени - внимавате ли? - този филм разказва историята на Антихриста!
Доказателства? Нека да карам поред.
Както е известно, трите основни Християнски ценности са вяра, надежда и любов. Безусловната вяра в Бога, неумиращата надежда, всеопрощаващата любов. Всяка една от тези ценности в даден момент от филма е отречена категорично и недвусмислено. Нека да видим как става това.
Мисля, че най-лесно и най-безпроблемно е отхвърлена като ценност любовта. Може би, защото на хората винаги им е било твърде трудно да изпълняват Божията повеля да обичат всички свои братя и сестри. А може би любовта става толкова лесна жертва и, защото хората все по-рядко търсят чистата чувственост и емоционалната връзка помежду си и все повече разчитат да ги свързва само физическата, плътска страна на отношенията им. Във филма това е демонстрирано чрез небрежната забележка на Тайлър, че връзката му с Марла "не е любов, а спортно чукане". Именно този вулгарен израз влиза пълен разрез с възвишената природа на любовта, осмива я и я омаловажава изцяло.
Що се отнася до вярата, нещата стоят малко по-различно. Вярата е безусловна - тя не изисква обяснения или доказателства, не се подчинява на логика, вярата или я имаш, или не. Ето защо Тайлър дори не се опитва да разруши човешката вяра, а вместо това се възползва от нея, като подменя нейния обект. Това става ясно от твърдението на Разказвача, който описва отношението на последователите към техния водач: "In Tyler we trusted". Тази деректна, точна замяна в мотото "In God we trust" показва, че една определена група хора упованието и вярата в земния им живот вече не е, ако изобщо някога е бил, разпнатият християнски бог, а един жив, реален, дишащ (почти)човек - Тайлър Дърдън.
Вероятно най-трудна за преборване си остава надеждата. Независимо от тяхната националност, религия или убеждения, хората винаги имат надежда. Не случайно се казва, че тя умира последна - идеята е, че тя изчезва само след като угасне и последната искра на човешкия живот. Но колкото и трудно да изглежда, колкото и дълбоко да е вкоренена надеждата у човешката личност, новоизпеченият идеолог Тайлър намира начин да се справи и с нея. Точната ситуация, когато това се случва ми е любим момент от филма и ще я предам по-подробно, като почна и по отдалече.
Известна е историята, че по пътя на Христос към Голгота, при едно от спиранията по пътя, някой Му подал парче плат да избърше лицето си, а когато Той го върнал, върху него се бил отбелязал образът Му. Тази реликва - дали наистина е съществувала или не, не е моя работа да определя - е била източник на огромна надежда сред хората. Надявали са се, че ако успеят да се докоснат до нея или поне да се доближат до този Божи лик, те ще получат Неговото благоволение, ще бъдат изцелени, нахранени, спасени.
Обратно към филма и връзката с горната история - за да се спаси от безсънието, Разказвача посещава групи за взаимна подкрепа на хора страдащи от различни здравословни проблеми и се преструва, че има съответното заболяване. В един от случаите, когато изплаква престорената си мъка, опрял лице о гърдите на Боб, Разказвача също оставя върху тениската на приятеля си отпечатък от лицето си. Но ако Божието изображение е попаднало върху плата чрез попилата в него кръв, лицето на Разказвача, "останало" на тениската на Боб, се състои от фалшиви сълзи, пот и сополи. И именно докато се взира в този свой отпечатък, Разказвачът осъзнава: "Свободата идва тогава, когато изгубиш всичко, дори надеждата."
И това е то, тази е сделката, която Антихристът предлага - да се размени надежда срещу свобода. От този момент нататък на последователите му се предоставя този избор - да се откажат от всичко онова, което са смятали, че им осигурява сигурност, утеха и подкрепа, за да получат едно единствено нещо в замяна, само едно безценно благо - правото да правят всичко което пожелаят и да пожелават всичко, за което се сетят, без да се тревожат че някой ще ги накаже, ако сбъркат. Те ще бъдат свободни:
- свободни да вземат каквото желаят;
- свободни да живеят;
- свободни да грешат;
- свободни да унищожат, пренебрегнат или задоволяват тялото си;
- свободни да носят последиците от желанията и грешките си.
Може би на пръв поглед желанието да освободиш хората не изглежда кой знае колко голям грях, но ако се погледне по отблизо става ясно, че тази свобода няма нищо общо да речем с освобождаването на духа или ума. Това освобождаване по-скоро прилича на анархията и хаоса. Според Тайлър, човешката цивилизация и наложеният от нея ред всъщност са поробили човека. Ето защо той не предлага някаква нова система от правила и мерки, а липса на каквато и да било система. Тъкмо в нощта преди да изчезне, Тайлър казва на Разазвача: "Мечтата ми е да видя как сред руините на Манхатън израства истинска дива гора и из нея бродят елени."
Интересното е, че от гледна точка на Тайлър, той всъщност помага на хората да слязат от върховете, които са покорили по пътя на еволюцията си и, на които в едни момент са се оказали затворници, и да се върнат обратно до дъното, от което са тръгнали. По пътя надолу хората губят удобствата, лукса и привилегиите, които са си създали, но се отървават и от тежките отговорности и сковаващите условности. Така на практика, Тайлър ги спасява от закърнелия им подреден живот и ги прави свободни.
Както казах, това е историята на пришествито на Антихриста. История, която привидно се развива по всички правила. Чак докато се оказва, че страшният грозен Антихрист е всъщност още един Спасител.
Остава само хората да решат, кой и как биха искали да ги спаси.
