сряда, 27 февруари 2008 г.

Whole New Thing


"Две устни. Уста. Усмихват се, мръщят се, набръчкват се докато устата дъвче. Горната устна докосва долната. Многократно всеки ден.
В един момент двете устни докосват други две устни. За кратко твоите и мои устни са наши. Целувка."
Whole New Thing е изключително нежен и мил филм. Радвам се, че го видях. Освен това от сега нататък с огромен интерес ще следя работата на Арън Уебър. Има обещания в него.

петък, 22 февруари 2008 г.

* * *

Джунипър Лий

Няколко чудовища успяват да върнат на Земята една от най-страшните магически престъпнички - Леля Рун. За отплата искат от нея да им помогне да съберат всички човешки деца. В отговор на въпроса защо са им, чудовищата казват:
- Миии, ще ги водим... в една... ферма...
- Ще ги изядете, а?
- Добре де, да, точно така. Ще имаме голямо парти и коктейлите от стриди няма да стигнат. А и не си ли опитвала дечица - имат вкус точно на жебешки бутчета.
- А не, благодаря - протестира Леля Рун - имам непоносимост към човешко месо, образува ми газове.

********
Малко по-късно, когато лелята се опитва да създаде пълен хаос и да всее ужас в сърцата на хората, се оказва, че заради бариерата между света на хората и магическия свят никой не я вижда. Леля Рун възмутено коментира:
- Ама моля ви се! Ако имах желание тотално да ме пренебрегват, щях да си родя свои деца.

В отговор летяща рибата, която се явява превозно средсво на лелята, коментира (неизвестно защо, рибата говори само на испански):
- Ако ти ми беше майка, бих предпочел да ме изядат още при раждането ми.

********
В един момент леля Рун е хванала на тясно Монро и Рей-Рей. Докато ги държи на мушка, тя възкликва:
- Подушвам магическа аура наблизо!

Рей-Рей възмутено посочва кучето и заявява:

- А, ще ме прощаваш, но каквито и миризми да се носят наоколо, той е виновен.

********
********

Близнаците Крамп

Бащата на близнаците е запален по идеята да е истински каубой. За целта си има кожени дрехи и шапка и... дървен люлеещ се кон в бараката. Един ден обаче, докато се вихри на коня, той се счупва. Бащата с натежало сърце казва:
- О, краката му са счупени, това е краят.

Единият син пита:
- Е не можеш ли да го оправиш, татко?
- Опасявам се, че не синко. Той... има термити, хлип. Ще трябва да го избавим от мъките му.

********
********

Лабораторията на Декстър

Декстър изобретява рентгенови очила. Целта е да вижда под повърхността на предметите, но се оказва, че с тези очила хората пък се виждат голи.
Декстър отчаяно се опитва да не гледа към никого докато се опитва да се върне в лабораторията и да се отърве от очилата. Но по пътя баща му го привиква да му помогне да намерят дистанционното. Когато не успяват, бащата въздъхва и казва:
- Е ще трябва да го направя по трудния начин и да включа телевизора с ръка.

Когато той се навежда към телевизора, Декстър се озовава с лице право срещу задните части на баща си, както си е с рентгеновите очила. Единственото, което успява да каже е:
- Мисля, че ще повърна.

Бащата приема, че коментарът е относно включването на телевизора без дистанционно и отбелязва за себе си:
- О да, ужасно е. Но сърце не ми дава да му кажа, че някога изобщо нямахме дистанционни.

Канибализъм

Значи съвсем отговорно заявявам, че това Майката Природа е отгледала някои много смахнати и странни зверове. Не, не визирам себе си, макар че вероятно влизам в такава една категория, нито котката ми, която без да е смахната или странна си е звяр.
Говоря за ето тая зеленчукова главоблъсканица тук.



Когато го видях за първи път, лично аз помислих, че става въпрос за злощастен случай на чесън прорасъл през домат. Общата големина на инсталацията също поддържаше такова едно предположение. За съжаление обаче се оказа, че нищо не е по-далече от истината. Това, представяте ли си, това се оказа, че е тиква.

Абсолютно не се шегувам, истинска тиква. Пребивава вкъщи от миналата есен и всеки път като я погледна ме втрещява. А иначе причината да е още жива е, че:
- първо, явно е доста издръжлива;
- второ, следвайки максимата на баща ми, че да се яде тиква е канибализъм(хехе) реших да пощадя хайванчето.

Да видим докъде й се простира животът.

Чарли

Тази вечер по ТV7 даваха The Great Dictator, с което ми припомниха топлите думи на вечния мечтател Чарли. Припомнете си ги и вие. Аз черпя.

****************

"To those who can hear me I say, do not despair. The misery upon us is but the passing of greed, the bitterness of men who fear the way of human progress.

The hate of men will pass, and dictators die, and the power they took will return to the people.

So long as men die liberty will never perish.

Soldiers, don't give yourselves to brutes, men who despise you, enslave you, regiment your lives, tell you what to think and feel, who drill you, treat you like cattle and use you as cannon fodder. Don't give yourselves to these men, machine men with machine minds and machine hearts.

You are not machines, you are not cattle, you are men! You have the love of humanity in you.

Don't hate. Only the unloved and the unnatural hate.

Soldiers, don't fight for slavery, fight for liberty!

St. Luke says, "The Kingdom of God is within man." Not in one man nor a group of men, but in all men. In you! You have the power to create machines, the power to create happiness. You have the power to make this life free and beautiful, to make this life a wonderful adventure.

In the name of democracy, let us use that power. Let us all unite, let us fight for a new world, a world that will give men a chance to work, that will give youth a future and old age security.

Promising these things, brutes have risen. But they lie! They do not fulfill that promise. They never will!

Dictators free themselves but they enslave the people. Now let us fight to fulfill that promise! Let us fight to free the world, to do away with national barriers, to do away with greed, with hate and intolerance.

Let us fight for a world of reason, a world where science and progress will lead to the happiness of all.

Soldiers, in the name of democracy, let us unite!"

четвъртък, 21 февруари 2008 г.

Запечатана мистерия

Весело нещо са съвпаденията. Винаги много ме радват. По някакъв привидно недоловим и антилогичен начин поддържат убеждението ми, че нещата не са случайни и за всичко си има причина.

Ето поредното съвпадение, което ми стопли душичката. По-долу съм приложила снимка на куийка от печат. На самата кутийка има изображение на печата и образец на евентуален текст, който може да се пригоди за такъв печат. В случая, примерът включва име и контакти.

Имам този печат повече от две години, но едва днес забелязах Съвпадението. Обърнете внимание на името, което са използвали. А?!



Проверих на страницата на COLOP. Има всякакви видове печати с всякакви примерни текстове. Никъде не видях да се повтаря този.

А?!!
А, а!?!?

Кит в чашата

- Цаца, цаца - ама риба!
- Е риба, риба - ама цаца.

.....

Мда, друго нещо си е китът. Ето един, който изплува от чашата ми с какао тия дни.



неделя, 17 февруари 2008 г.

* * *

Есенно

В клоните тупти зора

като ново огнено сърце.
Плътно е застлана сухата земя
с пяна от листа и клони.
Майката Природа сваля своя грим
и в небето се оглежда отегчено.
Преживях поредния сезон.
Нещо друго интересно?


No Reason

Причини.
Всеки, който се е озовавал
срещу лицето на любим човек предаден
и е понасял огнения удар на тежко запокитения
или безмълвно пропълзял въпрос
"Защо",
веднага ще се съгласи
колко би било добре
в претъпканата наша банкова система
да има някъде един специален клон
предлагащ само този тип валута:
"причини", "оправдания", "мотиви"
Да имаш точен отговор
на този зъл въпрос "Защо"
понякога е по-отчайващо необходимо
от новата кола,
съседската жена
и всяка безподобно ценна вещ
вклинила се в живота ти претъпкан.

Дали не се намира по света
сред бепределно разпрострени океани
местенце обитавано от
хиляди
милиони
милиарди
осиротели нечии причини -
по една за всяка
дребна, едра, идиотска,
ослепително отблъскваща постъпка
останала необяснена.
Дали причините и следствията ще се срещнат някой ден?
Дали една със друга ще бъдат най-надлежно запознати?
Или като в онзи стих на вечния Превер
на все същата улица Сена
Тя ще продължи да плаче, моли, и крещи,
да го разтърсва за реверите протрити
и да настоява:
"Пиер, искам да зная!
Пиер, искам да зная!!!"

Боен Клуб

Не помня вече преди колко години гледах Боен Клуб за първи път. Помня обаче точния момент, когато започнах да гледам филма за втори път - около 2 минути след като привърших първото гледане. Ефектът от филма върху бездруго впечатлителното ми съзнание беше такъв, че просто трябваше да го видя отново, незабавно, веднага, на минутата. Така де, на втората минута - толкова отне да се пренавие обратно касетата.

Присетих се за тия отколешни емоции, защото тия дни в разговор с един познат младеж стана дума за Боен Клуб и се оказа, че мнението му за филма е тежко негативно, въпреки че никога не беше го гледал. Уважавам младежа, категорично не оспоравам правото му на мнение, затова не се опитах да му набия в главата колко греши. Така или иначе загубата си е негова. Но докато прехвърлях из ума си мисли, които категорично нямаше да споделя с него по повод на филма, се сетих, че след около деветото гледане, мен конкретно ме беше спохдило нещо като прозрение. Тогава ме занимаваха други неща и прозрението ми си остана във вид на няколко нахвърляни мисли по лист хартия. Сега, години по-късно, дойде времето да споделя собствено си виждане за Боен Клуб.

И така, този филм, момичета и момчета, мъже и жени - внимавате ли? - този филм разказва историята на Антихриста!

Доказателства? Нека да карам поред.
Както е известно, трите основни Християнски ценности са вяра, надежда и любов. Безусловната вяра в Бога, неумиращата надежда, всеопрощаващата любов. Всяка една от тези ценности в даден момент от филма е отречена категорично и недвусмислено. Нека да видим как става това.

Мисля, че най-лесно и най-безпроблемно е отхвърлена като ценност любовта. Може би, защото на хората винаги им е било твърде трудно да изпълняват Божията повеля да обичат всички свои братя и сестри. А може би любовта става толкова лесна жертва и, защото хората все по-рядко търсят чистата чувственост и емоционалната връзка помежду си и все повече разчитат да ги свързва само физическата, плътска страна на отношенията им. Във филма това е демонстрирано чрез небрежната забележка на Тайлър, че връзката му с Марла "не е любов, а спортно чукане". Именно този вулгарен израз влиза пълен разрез с възвишената природа на любовта, осмива я и я омаловажава изцяло.

Що се отнася до вярата, нещата стоят малко по-различно. Вярата е безусловна - тя не изисква обяснения или доказателства, не се подчинява на логика, вярата или я имаш, или не. Ето защо Тайлър дори не се опитва да разруши човешката вяра, а вместо това се възползва от нея, като подменя нейния обект. Това става ясно от твърдението на Разказвача, който описва отношението на последователите към техния водач: "In Tyler we trusted". Тази деректна, точна замяна в мотото "In God we trust" показва, че една определена група хора упованието и вярата в земния им живот вече не е, ако изобщо някога е бил, разпнатият християнски бог, а един жив, реален, дишащ (почти)човек - Тайлър Дърдън.

Вероятно най-трудна за преборване си остава надеждата. Независимо от тяхната националност, религия или убеждения, хората винаги имат надежда. Не случайно се казва, че тя умира последна - идеята е, че тя изчезва само след като угасне и последната искра на човешкия живот. Но колкото и трудно да изглежда, колкото и дълбоко да е вкоренена надеждата у човешката личност, новоизпеченият идеолог Тайлър намира начин да се справи и с нея. Точната ситуация, когато това се случва ми е любим момент от филма и ще я предам по-подробно, като почна и по отдалече.

Известна е историята, че по пътя на Христос към Голгота, при едно от спиранията по пътя, някой Му подал парче плат да избърше лицето си, а когато Той го върнал, върху него се бил отбелязал образът Му. Тази реликва - дали наистина е съществувала или не, не е моя работа да определя - е била източник на огромна надежда сред хората. Надявали са се, че ако успеят да се докоснат до нея или поне да се доближат до този Божи лик, те ще получат Неговото благоволение, ще бъдат изцелени, нахранени, спасени.

Обратно към филма и връзката с горната история - за да се спаси от безсънието, Разказвача посещава групи за взаимна подкрепа на хора страдащи от различни здравословни проблеми и се преструва, че има съответното заболяване. В един от случаите, когато изплаква престорената си мъка, опрял лице о гърдите на Боб, Разказвача също оставя върху тениската на приятеля си отпечатък от лицето си. Но ако Божието изображение е попаднало върху плата чрез попилата в него кръв, лицето на Разказвача, "останало" на тениската на Боб, се състои от фалшиви сълзи, пот и сополи. И именно докато се взира в този свой отпечатък, Разказвачът осъзнава: "Свободата идва тогава, когато изгубиш всичко, дори надеждата."

И това е то, тази е сделката, която Антихристът предлага - да се размени надежда срещу свобода. От този момент нататък на последователите му се предоставя този избор - да се откажат от всичко онова, което са смятали, че им осигурява сигурност, утеха и подкрепа, за да получат едно единствено нещо в замяна, само едно безценно благо - правото да правят всичко което пожелаят и да пожелават всичко, за което се сетят, без да се тревожат че някой ще ги накаже, ако сбъркат. Те ще бъдат свободни:
- свободни да вземат каквото желаят;
- свободни да живеят;
- свободни да грешат;
- свободни да унищожат, пренебрегнат или задоволяват тялото си;
- свободни да носят последиците от желанията и грешките си.

Може би на пръв поглед желанието да освободиш хората не изглежда кой знае колко голям грях, но ако се погледне по отблизо става ясно, че тази свобода няма нищо общо да речем с освобождаването на духа или ума. Това освобождаване по-скоро прилича на анархията и хаоса. Според Тайлър, човешката цивилизация и наложеният от нея ред всъщност са поробили човека. Ето защо той не предлага някаква нова система от правила и мерки, а липса на каквато и да било система. Тъкмо в нощта преди да изчезне, Тайлър казва на Разазвача: "Мечтата ми е да видя как сред руините на Манхатън израства истинска дива гора и из нея бродят елени."

Интересното е, че от гледна точка на Тайлър, той всъщност помага на хората да слязат от върховете, които са покорили по пътя на еволюцията си и, на които в едни момент са се оказали затворници, и да се върнат обратно до дъното, от което са тръгнали. По пътя надолу хората губят удобствата, лукса и привилегиите, които са си създали, но се отървават и от тежките отговорности и сковаващите условности. Така на практика, Тайлър ги спасява от закърнелия им подреден живот и ги прави свободни.

Както казах, това е историята на пришествито на Антихриста. История, която привидно се развива по всички правила. Чак докато се оказва, че страшният грозен Антихрист е всъщност още един Спасител.

Остава само хората да решат, кой и как биха искали да ги спаси.

четвъртък, 14 февруари 2008 г.

Разговор с дознател


Говорим си вчера с една бивша съученичка, която в момента е дознател. Обади се да ми каже, че наша обща позната родила, че сестра й, която ще се омъжва през май, вече има почти пълен набор булчински глезотии, че друга една наша обща позната също ще се жени през май и прочее женски лигавщини. И между другото, както си сладкодумстваме, аз, каквато съм тактична и съобразителна, я питам:

- И как е сега, приятелко, следите ли кой къде какво как защо и колко посещава и прави в интернетното пространство?

Кратка пауза от нейна страна.
- Ъъъъъ, бе то ние нямаме интернет в службата, всъщност...

неделя, 10 февруари 2008 г.

DE/VISION в България


Ето едно събитие, което очаквам с огромно вълнение:

Годишният пролетен събор на DM.org тази година ще се състои на 30ти и 31ви май. Първата вечер ще представлява традиционното Depeche Mode парти, което ще се проведе в клуб Библиотеката в София.

За втората вечер организаторите от DM.org са поканили култовата немска синтпоп група De/Vision. За тях това ще е първи концерт в България и очакванията за събитието са огромни. Концертът е част от световното турне за представяне на новия албум на дуото, NOOB.

Билетите за концерта ще са в продажба от утре - 11.02.2008 - и могат да бъдат купени директно от сайта на
Ticketstream.bg, както и от дистрибуторската им мрежа в цялата страна. Цената на билетите в предварителна продажба ще е 30 лева, а в деня на събитието на входа на парти център "4КМ" - 38 лева. Билетите за концерта важат и за афтърпартито.

Загрявката преди концерта и веселбата на афтърпартито са оставени в опитните ръце на DJ SHUNT и DJ JULIANEP.



Тик-так

В рамките на няколко седмици откривам в косата си четвърти или пети бял косъм. Намирам ги на едно и също място и всички са еднакво дълги, явно почнали са да растат по едно и също време. Просто един ден генетичният ми счетоводител е прегледал сметките си, направил е нужните изчисления и се е провикнал към отдел "Поддръжка": "Добре, момчета, събраха й се достатъчно точки за първите бели коси, пускайте ги!"
Майка ми казва, че белите коси са признак на благородство. И редовно боядисва побелялата си коса.
Не мисля, че съм по-благородна, отколкото бях преди няколко седмици. Но определено съм с няколко седмици по-възрастна.

петък, 8 февруари 2008 г.

Веществени доказателства


Докато прехвърлях празен блуждаещ поглед по предметите, струпани в обиталището ми, си припомних част от историите свързани с тяхното попадане при мен. Като например:



Пеещи топки. Противно на всички асоциации, които изглежда са почти неизбежни за зрелия човешки ум, това всъщност са сфери за медитация... или поне някакво много амбициозно подобие на такива сфери. Докато ги въртя в ръка, звукът, който се долавя, не е точно песен. По-скоро звучат сякаш нещо вътре в тях се е счупило и дрънка. Купих ги от една сергия опната пред вратите на Дряновския манастир на връщане от една екскурзия, организирана от шефовете ми за сплотяване на колектива. Малко преди това с няколко колеги се качихме до пещерата Бачо Киро и аз пях, защото исках да проверя дали наистина акустиката е толкова жестока, колкото я описват. Толкова е.



Трол, норвежки. Подарък от една приятелка виолистка, която преди няколко години се подвизаваше по разни туристически кораби плаващи около норвежките фиорди. Преди да стигне до Норвегия, въпросното девойче беше посетило някакъв майсторски клас в Германия. След това трябвало да хване влак и да прекоси горе долу цялата немска земя. Девойката е миниатюрно създание и като истинска женка пътува с багаж достатъчен да задръсти багажното отделение на цял Джъмбо Джет. Освен това към онзи момент тя не говореше немски. Нито кой знае колко английски. Всъщност май нищо освен българси не говореше. И така се случило, че пътувала съвсем сама. Та - успяла тя да си качи огромния багаж и минималистичната фигура на влак, който смятала, че е правилният. Едва след като вече се била настанила и влакът бил потеглил и се движил бог знае колко време в бог знае каква посока, проверката на билета установила, че девойката всъщност дълбоко се е излъгала и не е тоя влак, който трябва да я отнася в нощта.....
Когато в последствие тя ми разказваше тази история и стигна до този момент в повествованието аз вече нервно гризях нокти. Почти като в заплетен криминален роман се опитвах да предположа как се е измъкнала от тая каша, какво се е случило, но нейната идея за обяснение се свеждаше до: "Абе, оправих се". И до днес не са ми известни подробностите от тая епопея. А девойката скоро заминава за Бразилия. Очаквам да слушам за още по-героично драматични подвизи.

Кутийката, на която седи тролът е опаковката на часовник Fossil, който получих като подарък от егоист, след като мое писмо стана писмо на броя в стотния брой на списанието.



Джобен часовник Мълния. Така му изглежда гърбът. Няма капаче. Остана ми от баща ми. Не съм сигурна той от къде го е взел. Имам обаче един странен спомен - първият път, когато видях този часовник, около две седмици преди смъртта на баща ми, напълно съм убедена, че видях на картинката три вълка. Имаше още една вълча муцуна, която надничаше отстрани. Което, разбира се, е глупаво. Вероятно е било късно и съм била изморена. Какво друго обяснение може да има?

* * *


Непроменена
винаги при мен се връща
онази истинска любов
отречена от строгите и прашни мъдреци.

Безропотно приемам я обратно.

Но боли.

четвъртък, 7 февруари 2008 г.

Укрепване


Сред Обявленията в Държавен вестник отново попаднах на такова, което ме втрещи. Обектът на обществената поръчка, пусната от Министерство на финансите, Дирекция "ЦЗФД", е формулиран така:


"Укрепване на капацитета на Комисията за координация на работата по борбата с корупцията за противодействие на корупцията в публичната администрация и правосъдието."


Някой да може да предположи, що за продукт или услуга ще трябва да си закупи Министерството, за да се квалифицира те като "укрепване"? При това укрепване на капацитета, който с какво ли пък се измерва?

Може например, някой да раздаде на комисията освежителни напитки. Това със сигурност ще им даде сили да разкажат играта на корупцията. Треперете корумпирани и корумпиращи органи - укрепената комисия иде!

понеделник, 4 февруари 2008 г.

Spending my time

Има неизброимо количество начини и варианти да се убие половин час.
Ето един пример.






No reason


Причини.

Всеки, който се е озовавал
срещу лицето на любим човек предаден
и е понасял огнения удар на тежко запокитения
или безмълвно пропълзял въпрос
"Защо",
веднага ще се съгласи
колко би било добре
в претрупаната наша банкова система
да има някъде един специален клон
предлагащ само този тип валута:
"причини", "оправдания", "мотиви"
Да имаш точен отговор
на този зъл въпрос "Защо"
понякога е по-отчайващо необходимо
от новата кола,
съседската жена
и всяка безподобно ценна вещ
вклинила се в живота ти претъпкан.

Дали не се намира по света
сред беpпределно разпрострени океани
местенце обитавано от
хиляди
милиони
милиарди
осиротели нечии причини -
по една за всяка
дребна, едра, идиотска,
ослепително отблъскваща постъпка
останала необяснена.
Дали причините и следствията ще се срещнат някой ден?
Дали една със друга ще бъдат най-надлежно запознати?
Или като в онзи стих на вечния Превер
на все същата улица Сена
Тя ще продължи да плаче, моли, и крещи,
да го разтърсва за реверите протрити
и да настоява:
"Пиер, искам да зная!
Пиер, искам да зная!!!"

събота, 2 февруари 2008 г.

* * *


"Джунипър Лий"

На рождения ден на Джазмин Лий, бабата на Джунипър, се е събрало цялото многолюдно китайско семейство. Гостите обаче почват един по един да се превръщат в чудовища. Докато Джазмин и Джунипър се оправят с тях, останалите гости трябва да стоят далеч от прозорците, за да не видят какво става. Тази задача е възложена на Рей-Рей, който без много да му мисли се възправя сред цялата семейна навалица и оповестява:
- Ще гледаме домашните филмчета на баба. Обаче трябва да свържем видеото. На кой канал трябваше да го включа?
В рамките на 15 секунди всички гости са се събрали около видеото и един през друг дават мъдри напътствия на бащата на Рей-Рей кой кабел към кой изход се връзва и защо тази букса не е подходяща. Тъкмо когато изглежда, че видеото може всеки момент да заработи, Рей-Рей пуска финалната си бомба и връща всички в изходна позиция:
-Я, баба е прехвърлила филмчетата си на DVD, май ще трябва да пренастроите всичко.

********************

По време на тържеството за рождения ден, приятелите на Джун помагат да се сервира. Джун им благодари, на което Офелия отговаря:

- Шегуваш ли се, обичам сбирките на вашето семейство, винаги завършват катастрофално.

********************
********************

"Лабораторията на Декстър"

Докато бесуват из лабораторията, Декстър и Диди успяват да се превърнат взаимно в гигантски чудовища. След това почват да се гонят из града като в един момент се оказва че се катерят по един небостъргач. Докато се боричкат на върха му, към тях приближава хиликоптер, от който полицай се провиква:

- Моля да ме извините, но имаме наредба, според която се допуска само по едно гигантско чудовище на сграда. Ще трябва да ви напиша акт.

********************
********************

"Момчето робот"

Злият Доктор Камикадзе е изобретил армия от морски маймуни-войници, които се транспортират във вид на съвсем малки компактни капсули и за да се активират само трябва да се залеят с вода. В критичния момент на битката с момчето-робот, Камикадзе изсипва капсулите на земята и се провиква към асистента си Константин да му даде вода. Константин, който не блести с особено огромна интелигентност отговаря:

- Всъщност шефе, много повече ще ме зарадваш, ако се съгласиш да изпиеш чашка млляко.