понеделник, 26 януари 2009 г.

Здравословно


Колегата чете данни от проучвания на киселото мляко и млякото изобщо. Чете и се диви. Данните сочат, че млякото и по-точно консумацията на животинско мляко от хора, е ни повече, ни по-малко чиста отрова: пък не знам какви ензими липсвали в човешките стомаси; пък не знам на колко парчета бекон се равнявала една чаша мляко; пък не знам какви камари холестерол дебнели от привидно невинното мляко... Всичко това го оставя дълбоко замислен.

Малко след това започва обедната почивка и колегата отива да си набави обяд. По някое време се връща с характерна мазна торбичка и заявява:
- Минчева, аз реших! Щом в млякото има толкоз холестерол, не мога да рискувам аз. Ей на - ще похапвам дюнерче, тука убеден съм грам холесторол няма.

И започва с огромно блаженство да се храни. Пет минути по-късно дюнерът е история, а колегата небрежно посяга към същото мазно торбе и замислено отбелязва:

- Две, както знаеш, винаги е повече от едно.
- Да, но дали винаги е по-добре? - решавам да се включа аз с един вид философски коментар.

Колегата, въздъхва дълбоко между две пропити с пикантен сос хапки и заключава:

- Виж сега, каквото и да ми говорят, сигурен съм, че е по-добре човек да умре от преяждане, отколкото от глад. Първото ми се струва, ще е по-приятно.

Завеса.

Не разбира


Много необичайно. Наистина странно. Откакто се помня имам проблем с немския. Когато бях малка и трябваше да избирам в училище дали да уча английски или немски, изпитвах почти панически страх, че някой може да реши и да ме принуди да уча немски. По-късно в живота ми, в други учебни заведения съм попадала пред същия избор и чувствата ми не бяха нито грам променени. По някаква причина дори от звука на немски козината ми настръхва. Това е факт, който ме е съпътствал през целия ми съзнателен живот без конкретна причина. А ето че отскоро ми се случва нещо друго необяснимо - слушам песни на немски. Песни, на които нямам представа дори заглавията какво означават, да не говорим за текста. И ми харесва. Съвсем сериозно и съвсем наистина - този език, които винаги е предизвиквал моята напълно ирационална ненавист, сега ми доставя удоволствие да го слушам. Примери - And One - So klingt liebe, Melotron - Es brennt, Peter Heppner - Alleinesein, Vorbei.
Не обичам такива внезапни промени в самите устои на моята личност. Все едно внезапно да се събудя със сини очи. Дори не съм сигурна дали искам да търся превод на тези текстове. Ако вземе да се окаже, че не ми харесват думичките, съвсем ще изпадна в противоречие със себе си, защото ми харесва да слушам песните, но думите винаги са имали значение за мен. Голямо значение. Ще си тъна в приятно и умишлено избрано неведение.

петък, 23 януари 2009 г.

Енергична млада дама


Рано тази сутрин, малко след 8.00ч, мама и аз имахме приятното задължение да се обадим на племенницата ми да й честитим четвъртия рожден ден. Оказа се голям късмет, че толкова рано сме се наканили. Защото тя вече била будна, заредена до телефона да си получава пожеланията и от поне половин час мелела на другата си баба:"Айде да звъним на баба Нинче, че да ми честити рождения ден". Хич да не е, инициативна ни е девойката. Да е жива и здрава и да слуша два пъти повече, щото вече е голяма!

четвъртък, 22 януари 2009 г.

Note to self


Деницооооооооооооо, Деницо, вземи най после се сети да си занесеш нож на работа. Стига си рязала разните рула и кексове с макетно ножче. Пфуй!


четвъртък, 15 януари 2009 г.

.....


И ако утре светлината е различна, а денят е ням
ще знаеш, че съм стигнала далечния си спомен.
Предричам вярата да бъде дом на всички идни мигове
и чудесата да са им сестри, а тихите ти стъпки
да са винаги във вярната посока.
Само там, където времето боли и
всички стихове са вече начертани
има смисъл да се търси силата.
Всеки цвят ще ти разкаже същата история.
Всички рими ще те поразят.
Всяка капка иска свои очертания.
Всяка мисъл търси своя ум.


понеделник, 12 януари 2009 г.

Студ по време на криза


Офисът е приятно затоплен, но само крачка да направи човек от вратата навън и попада в полярни условия.
Колегата е свикнал като говори по мобилния да се разхожда наоколо. И днес увлечен в разговор се запътва навън. След няколко минути се връща обратно и директно се лепва на топлата струя на климатика:

- Мале, вънка не се живее. Настанили са се некви бели мечки. Хем безработни! - и кока-кола даже няма за тях.

И продължи да се размръзва без повече забележки.

Какъв е сега тоя "киоск"?!


Сериозно, какво й е на думата "будка" та русенският областен управител не използва нея, ами обявява търг за "Внедряване на информационни киоски"?! Изключително гнусен избор, честно! И май за първи път срещам тази дума да се използва в българския език. Сигурно обявлението е писано от някой амбициозен стажант, който от толкова дълбоко познаване на чуждите езици е почнал да забравя своя си. Пфу, да им се не види, маскари проклети.


Моля?

Не, изобщо не ме интересува от какъв произход е думата "маскара".

Разсъмване


Четох какви мисли се въртят из главата на Драго преди зазоряване. Сигурна съм, че някъде в израза "програмирана смърт" се крие безмерна мъдрост и сигурно само тези две думи могат да осигурят часове размисъл на някой философ. Аз обаче съм плиткоумна женица и, макар философсването да ми е присъщо като на всеки женски човек, не съм заплашена от особено тежки прозрения, слава Богу.

А иначе аз докато чакам да съмне, за разлика от Драго, вместо да правя нещо конструктивно, си търся белята. Вчера ми беше последният почивен ден от дъъългата празнична почивка. И понеже така се случи, че осъмнах, в 6 сутринта, така да се каже, ме прихванаха братята и реших да се разхождам. Две седмици ги изкарах като гущер на камък - в смисъл почти без да мърдам, а не че съм намерила някъде слънце да ме припича. И си викам, "сега ми е последния шанс да поскитам". Не знам защо, но просто трябваше да отида в парка и да се разхождам из алеите, както са празни и заснежени. А в 7 сутринта, в студена януарска неделя, вярвайте ми, алеите СА пусти. Разминахме се само с едно ранобудно куче, повело стопанина си на разходка. От някоя хралупа може и да ме е гледал някой подозрителен катерик, ама не сме се засекли. Разхождах се час и половина, минах пътя от вкъщи до центъра, бях почти сама на все още празнично осветената централна русенска улица. Доката я наближавах откъм Халите си мислех, че вече съмва и сигурно скоро украсата ще изгасне. Точно стигнах до съда и, като се обърнах - зад мен вече светлините ги нямаше. Все едно само ме бяха чакали да мина.

Не знам откъде ми щукна идеята за тази разходка, но отдавна вече съм свикнала да не си пренебрегвам поривите. И този път се оказах права - независимо, че празниците вече бяха минали, а повечето хора вече бяха работили една цяла седмица тази година, аз не можех да почувствам… прехода. Имах нужда от граница, от символичен жест, който да обърне пясъчния часовник и да го пусне да прахосва новата година. Тази разходка с профучаващите празни тролеи, които пръскаха искри от натрупания по жиците скреж, със следите от шейна, с които бяхме спътници известно време, с потъналите в сняг розови храсти в парка, с вече ненужната коледна украса, с пустата ледена пързалка пред общината, с бавно надигащия се ден ми осигуриха всичкото празнично настроение, което ми беше нужно.

Днес съм на работа и нещата са обратно в нормалния ритъм. Но не мисля, че щеше да ми е на половина толкова лесно да стана тази сутрин, ако вчерашната сутрин не я бях прекарала сама в спящия град. Ура за добрите идеи и за безразсъдството да ги изпълняваме!

вторник, 6 януари 2009 г.

Децата


След домашно прекараната Коледа - мама, котката и аз - последва още по-семейно прекарана Новогодишна нощ - мама, аз и семейството на брат ми. Котката беше безпощадно зарязана у дома (за което разбира се си понесох последствията след като се прибрах).
Времето прекарано с племенниците ми донесе разнообразни наблюдения, размисли и изводи. И няколко клипчета. Най-забавното съм го мацнала в тубата. То показва интересна тенденция - племенникът ми, на възръст 2 години и 4 месеца, минава през фаза, на която поне аз досега не съм била свидетел. Изброяващата фаза. Състои се в това, че си избира даден обект и изброява неща свързани с него. Най-често това е майка му, за която съобщава какво тя "има". Тези сесии обикновено не са предизвикани от нищо конкретно. Просто, без видима причина, той започва да осведомява всеки, достатъчно близо да го чуе, че "мама има крем, има червило, има часовник, има портмоне, има гердан... абе всичко, всичко има". Това, естествено е казано с най-сладурския бебешки глас и ако човек не е закоравял роднина бебелюб и бебевед, като мен, не винаги може да схване за какво идва реч.
Сестра му от своя страна е излязла от "защо" етапа и е преминала във фаза, която вярвам с по-малка или по-висока интензивност, ще я държи до края на живота й. За "Искам" фазата иде реч. В конкретния пример - вече поне няколко месеца, почти всяко искане от нейна страна се свеждаше до "искам обувки с токчета". Когато накрая Дядо Коледа в лицето на предвидливи родители я сподоби с въпросните обувки, съвсем разбираемо, нейната радост беше толкова огромна, че в следващите три дни, абсолютно всеки нейн разговор, с абсолютно всеки човек - познат или не, по телефона или очи в очи - започваше с "аз пък имам обувки с токчета". Мисля, че Бранислав Нушич беше писал нещо по въпроса, макар, не вярвам да е имал предвид същия тип обувки, докато е описвал подобна ситауция включваща малко момиченце и чифт нови обущета.
Рожденият ден на племенницата ми е след по-мало от 3 седмици. Идея нямам какво мога да й измисля като подарък, което да бие този. Мисля, че години наред няма да измислим нищо подходящо. Дано ми дойде някаква идея. Отворена съм за предложения.

Ново попълнение


Вероятно, защото е гигантическо подобрение в сравнение със своя предшественик, новият ми компютър ми се струва абсолютно съвършен и ме радва всяка секунда - той е красив, умен, бърз, чувствителен и търпелив.
Предполагам всеки поне малко компютърно грамотен човек скърца със зъби докато чете това мое толкова женско описание, особено като се има предвид, че изброяването започва с "красив". На всички тези хора бих искала с най-добри чувства да кажа - ходете си гледайте работата! Компютърът е мой, ако искам в конкурс за красота ще го запиша. Пък!