неделя, 13 юни 2010 г.

Словесни концентрати: Уилям Бъроуз, "Дрога"


"Бил Гейнз произхождаше от "добро" семейство. Доколкото си спомням, баща му беше президент на банка в Мериленд. Личеше си. Гейнз се беше специализирал в краденето на палта от ресторанти. По-заможният американец е изтъкан от отрицания. Той се определя главно от това което не е. Гейнз бе стигнал още по-далече. Беше станал невидим. Едно неясно, заплашително присъствие. Нали знаете, че някои призраци си личат само ако носят чаршаф отгоре? Гейнз беше точно такъв. Той се материализираше в нечие палто."

* * *

"Когато двама души се срещат за първи път, те тайно се изучават един друг. Но не и когато единият от тях е Дули. Той те блъсваше веднага с враждебната си настъпателност. Все едно, че нахълтва в душата ти и спокойно се оглежда за нещо, което би му влязло в работа."

* * *

"Гейнз знаеше, че е роден невидим и от време на време се амбицираше да забие иглата в някаква плът, все пак. Доказваше собствената си материалност."

* * *

"Ню Орлиънс е град-спомен."

* * *

"Присъни ми се лице с източни черти, чиито устни и нос бяха унищожени от някаква болест. Болестта се плъзваше и кривеше лицето в амебоподобна маса, очите плуваха и се пулеха тъпо. От тези очи бавно изникна ново лице. Серия от лица, йероглифи, разкривени маски, сочещи към мястото, където свършва човешкият път, където човешкото се прекъсва от ужаса, пораснал в него."

* * *

"Всички разговори бяха кошмарно еднообразни. Говорещи зарчета, хвърлени по металните столове. Човешки същества, разпадащи се сред космическото безумие, случайни истории в умиращата вселена."


Уилям Бъроуз
"Дрога"