петък, 29 август 2008 г.

Отвъд и дори още по нататък


Малко вдъхновени от Кинг размисли.


Прочетох 1408. Не бях го чела преди да гледам филма, което е доста необичайно за мен - активната застъпничка на всичко печатно пред каквито и да било филмирани версии. Но просто така се случи. Разказът ми попадна едва след като гледах филма. Но не това е важното. Важното в случая е, че възелът, Възелът, приятели и съседи, се затяга. Стая 1408 ми напомни едновременно на Черната къща-портал от възрастното приключение на Джак Сойър и злобният хотел-вампир от детското приключение на Дани Торънс. Сега ми хрумна че не бих имала нищо против да прочета някоя история за това какво се е случило с порасналия Дани. Но да не се отклонявам.
Думата ми беше, че колкото повче чета Кинг, толкова повече писанията му се оплитат едно в друго. Всичко, ВСИЧКО изглежда може да бъде свързано с всичко друго. Нищо от това което казвам не е ново, вече дори хората, които имат само най-обща представа за творчеството на Кинг са наясно с тези неща. Ето го новото.

Тия дни четох Кастанеда. Всъщност откак се сдобих с 9 негови книги, май постоянно го чета - върви трудно и постоянно си намирам нещо друго, което да прочета междувременно. Но тия дни се задълбочих в "Сказания за силата" - четвъртата книга от поредицата, и вижте моля ви се на какво пасажче попаднах там:

"Всеки от нас, съществата от светлина, има свой двойник. Всеки! Само че воинът осъзнава неговото съществуване. Това е всичко. Бариерите, които пречат за това осъзнаване, са привидно непреодолими".

Ако вие, които четете, изобщо не сте чували за Териториите, Двойниците и изобщо за Тъмната кула, най-добре си вървете по пътя. Не се наемам да ви обяснявам нещо толкова колосално тук в два реда.
Ако обаче вие сте нагазили достатъчно дълбоко в света на Кинг, при прочитането на горното изречение челюстта ви би трябвало да е увиснала. Моята за малко да се откачи. Защото нали разбирате, момичета и момчета, мъже и жени, Кинг може да е автор на художествена литература, но Кастанеда е антрополог, а книгите му не са художествени. Те са документални! И въпреки това един романист и един учен, пишат ЕДНИ И СЪЩИ НЕЩА!!

Не знам, наистина не знам какво да мисля. Но дори да е само съвпадение, пак е адски странно.

вторник, 19 август 2008 г.

Ин да Хаус


ЙЕСССССССССССС!!!!

Имаме дата за излъчване на първата серия от новия сезон на Хаус!!!!!
Крайно време беше. А сега ако пак ми излъчат две серии в рамките на 3 месеца и оставят останалото за след Нова година, ще викам не е истина колко много. Което едва ли ще помогне особено, та верятно трябва да разработя и план Б, който да включва заплахи, изнудване и терор приложени върху хората, отговарящи за излъчването на сериала. Това е положението - искам си Хаус и си го искам сега!!
Кой е с мен !?!?!!

понеделник, 18 август 2008 г.

Дъжд


Миризма, каквато се надига,

когато побесняла буря
скоростно изсипва дъжд

върху слънчево препечен бял цимент
в края на ожарен летен ден
е несравнима.
Тя надхвърля всяка мисъл за възхвала,

която би могла да се завъди
в моя хладък женски ум.


Миризмата на градското лято
е толкова поетична,

колкото аз не съм.

Състезания


При ежедневната проверка на публикуваните обявления за обществени поръчки се натъкнах на интересен израз, който явно цели да замени едновременно думите "тръг" и "дебат": "Състезателен диалог".
Интересно ми е само дали това е официално въведена нова терминология или община Пловдив, в чието обявление забелязах израза, го е използвала самоинициативно.
Все пак диалогът включва само две страни, а подобни обявления предполагат поне няколко кандидата и водят не толкова до диалог, колкото до дискусия.
Освен това, като знам по принцип колко е жестока надпреварата при повечето такива търгове, използването на такъв един израз ми звучи по-скоро като евфемизъм. Все пак е интересно. Ще видим дали ще се намери и друг някой да го използва.

събота, 16 август 2008 г.

Джак на края на пътя


Снощи дочетох "Black House". Стивън Кинг, разбира се, е изумителен разказвач, а господин Строб, слава богу, не е успял особено много да развали обичайния стил на Кинг, с който съм свикнала.
Книгата е великолепна, сюжетът е добър и всичко е безукорно вплетено в историята за Кулата - споменати са Стрелеца и неговият нов Ка-тет, Блейн Моно, господин Бротиган и неговите многобройни опити да избяга от Пурпурния крал и най-важното от всичко - Сестричките от Елурия. Тази история по нищо не отстъпва от всяко друго произведение на Кинг, но тъй като е публикувана отделно, в сборник с допечатки на различни автори, досега някак не можех да я свържа с Цялото. За щастие, на господин Кинг винаги може да се разчита да довърши започнатото. И ето че в "Черният дом" Сестричките са окончателно вписани в историята.
Сега, както винаги, ме гони носталгията, която изпитвам след като довърша някоя книга и знам, че никога повече няма да мога да я прочета за първи път. Все пак, доволна съм, че с Джак се засякохме отново и, независимо от всичко, краят на историята лично мен не ми се струва доста приятен.
Сбогом, Пътешественико! След всичките ти подвизи, почивката е съвсем заслужена.

четвъртък, 14 август 2008 г.

Манджа с грозде


Добре хора, никой да не мърда, никой да не шава - имаме нов любим анимационен сериал и той е максимално откачен. Дори като за стандартите на Cartoon Network, които трайно прогресират от "откачено" към "where's my head at????!!"

"CHOWDER"

Дори няма да се опитам да го превеждам. Явно, че въпреки значението на думата, тя е използвана като собствено име на главния герой - един дребосък, чирак в най-сбърканата възможна готварница във вселената. Героите са напълно невъзможни за описание, трябва да се видят, а ситуациите и сюжета са безподобно забавни. Именно този сериал преди време ми беше създал Валутно-историческата рисувана главоблъсканица. След като задълбочено изгледах същата серия отново установих, че съвсем правилно съм забелязала. На екрана наистина се появява стара българска банкнота. Качеството на долното изображение е безобразно лошо, но който е свикнал с лика на Другаря Чичко Димитров по старите български пари няма да има проблем да го разпознае в долния десен ъгъл.


Все още не съм се запасила с достатъчно количество цитати от този изобилен източник, но все пак ето няколко за отскок:

Шницел, помощник-готвачът на Мауг Даал, главния готвач, влиза в кухнята със замечтана физиономия и танцова стъпка. Мауг се изненадва:
- Вече петък ли е? Колко бързо лети времето.

Чаудър се интересува:
- Шницел защо е толкова щастлива в петък? Това да не му е денят, в който ака?
- Не, Чаудър. Виж, ти си чирак и работиш за мен само заради знанията, които ще получиш. Но на възрастните това не им минава и се налага да им се плаща. В петък Шницел си получава заплатата.

*********
Жената на Мауг, Трюфълс, му е бясна, защото той не изпълнява навреме поръчките на клиентите. Докато тя фучи наоколо Чаудър учудено пита Мауг защо жена му е в такова настроение. Мауг обяснява:
- Ами виж, Чаудър, проблемът е, че в женските организми се срещат едни неща наречени ..."очаквания". Когато очакванията на жените са твърде високи и те отказват да ги поснижат, неизменно се стига до там, че жените се разочароват и обвиняват мъжете си за всичко.
- Хм, ама тя Трюфълс е доста стара. На нейните години колко високо може да си е вдигнала очакванията?

*********
Едно девойче е метнало око на Чаудър. Постоянно се влачи след него, опитва се да му стане гадже, а веднъж дори го целува по бузата. Ужасен Чаудър пита продавачът на зарзават какво да прави сега. Продавачът, който е имал опит с цяла една жена, преди майка му да му свие сърмите и да го откаже от по нататъшен опит, вещо коментира:
- А, щом си я целунал, сега ще трябва да направиш почтена жена от нея.
- Че защо, тя сега непочтена ли е?

*********
Мауг, Шницел и Чаудър тръгват на плаж. Трюфълс ги предупреждава, че този път няма да ги измъква от полицията, каквото и да се случи. Мауг я успокоява:
- Не се тревожи, жено, няма да има размирици, няма да има ексцесии. Защото този път не съм забравил да си сложа банския.

*********
*********


Съвсевм скоро смятам да публикувам събраните бисери от първи сезон. Засега и тези стигат. Филмчето е размазващо. Хората, в чиито глави щъкат подобни идеи са вероятно един от най-продуктивните луди хора, познати на човечеството. Господ здраве да им дава. Поне физическо, щото откъм ментално явно ги е орязал.

Един врабец лети... ъъъъм, почти


Днес денят ми започна оглушително - в 6.30 се събудих от адски писъци на терасата на стаята ми. Писъците бяха пилешки и се изтръгваха от един невръстен врабчо, който явно беше се изсипал от гнездото преди да се е научил да лети и беше попаднал в полезрението на котарака. Марти, разбира се, каквато ми е милозлива душа котешка, беше решил да отърве врабешкия недорасляк от мъките му. Веднъж завинаги. И точно това причиняваше писъците, които ме събудиха. За щастие успях да плонжирам от леглото със свръхзвукова скорост и да извлека от терасата котарака-спасител преди да си беше довършил благородното дело. След това бързо и вещо цвъркалото беше натикано обратно в гнездото, от което се беше изсипало.
Това е нещо, което научих едва тази година - зимно време, в отсъствието на лястовиците, понякога врабчетата им реквизират празните гнезда. Така от трите лястовичи гнезда по нашите прозорци, явно едното тази година се обитава от врабци. Съответно през пролетта, когато оригиналните собственици се завърнат, настава луда олелия докато се разберат, кой чие жилище е задигнал, но гледам, че към момента вече успяват да съжителсват относително мирно.
Тъй като врабешката спасителна операция се състоя около половин час преди да ми звънне будилника известно време се чудех дали да не започна направо да се обличам и приготвям за работа. След това, разбира се, дойдох на себе си и се върнах да си доспя. Ми така де, може да е само половин час, ама кой ти го дава.
Така, към днешната равносметка имаме вписан "един спасен врабец". От което съм много щастлива. А ТИ - кого спаси днес?!

вторник, 5 август 2008 г.

Няма по-хубаво място от дома... бил той и черен


Преди години, когато излезе "Черният дом" по някаква причина не можах да си я купя. Тя е сред малкото неща, които ми липсват на Кинг (каквото и да правя не мога да мисля за тази книга като за произведение на Кинг/Строб - това е Глава от Тъмната кула все пак, на Кинг е и толкоз!). Винаги съм считала това огромен пропуск и съм съжалявала. А ето че сега за пореден път виждам доказателство за мисълта, която иначе редовно натрапвам на всички останали - няма нищо случайно, за всичко има причина!

Сега си намерих книгата и я чета, при това в оригинал. И това е безкрайно прекрасно по две причини:

Първо, когато прочетох последните редове от последната официална книга за Кулата, в сърцето ми се спусна неописуема мъка - налагаше се да се разделя с дългогодишни приятели, с един свят, който дълбоко бях обикнала. Но ето, че като чета "Черният дом" чак сега, това се превръща в мое лично благоговейно завръщане, като поклонение в свети земи.

Второ - благодарение на всички тези години, които се натрупаха от прочита на "Талисманът" насам, за мен е толкова по-лесно да съпреживея описанието на възмъжалия Джак, който се завръща в Териториите. Книгата сякаш специално е изчаквала и се е бавила да попадне в ръцете ми, така че да ми даде достатъчно време, когато се срещнем истински да усетя разликата, изминалото време, възрастта, подтиснатите спомени - така самата аз заедно с Джак бавно и постепенно започвам да си припомням подробности от онези сякаш древни времена.

Не съм сигурна колко пъти съм го повтаряла, но никога няма да ми омръзне да казвам пак и пак - обичам Стивън Кинг. Никой друг не умее да ме връща у дома като него.

петък, 1 август 2008 г.

Причинно-следствени връзки


По какво се разбира, че из дома ви са вилняли племенници (поне двама):

- под масата се търкалят крайници на разчленена кукла;
- автобусът играчка (достатъчно голям, за да събере няколко хипофизни джуджета) е завършил земния си път като се е забил челно в изпречила се насреща му стена;
- котаракът, смъртно изплашен и дълбоко шокиран, се е наврял, колкото може по навътре под леглото и отказва за излезе дори, за да яде;
- от казана с варена царевица, който сте оставили на излизане от дома сутринта, до обяд е оцелял половин хаотично нагризан кочан;
- майка ви гледа с влажен поглед снимки на децата и въздишайки промърморва: "Ей на, тръгнаха си и ми опустя къщата."

Ако сте наблюдавали подобни ефекти в дома си и сте оцелели, за да разкажете, честито, имате всички основания да се наречете късметлия.