неделя, 30 март 2008 г.

* * *


Мрачните приключения на Били и Манди

Грим прехвърля Били и Манди в страната на приказките. В къщичката на бабата от "Червената шапчица" чака вълкът, преоблечен като баба. От устата му се подава истинската баба и ядосано казва:
- Слушай, въшльо, според договора ми, имам право на почивка на всеки 2 часа. Ако не ме пускаш да ходя до тоалетна, ти ще си носиш последстивията.

*********
*********

Близнаците Крамп

Уейн гледа филм за извънземни и уверено убеждава всички:
- Извънземните идват, от филма всичко става ясно.
Лушън му обяснява, че филмът е измислица. Уейн упорства:
- Един филм може да е измислица, ама цял раздел от видеотеката не може да греши!

*********

Лушън изпуска хамелеон в къщата и майка му го наказва - три дни никакви книги, само телевизия и никакъв витаминен шейк на вечеря.

*********
*********

Джунипър Лий

Джун бъбри и се киска с гаджето си. Рей-Рей ги чува и коментира:
- Ох, щях да повърна, ако вече не бях повърнал шест пъти на панаира - нов панаирен рекорд!
Офелия веднага му заявява, че е ненормалник. Рей-Рей гордо отговаря:
- Ненормалник, но с рекорд по повръщане!

*********

Рей-Рей печели атлетично състезание в училище. Джун е изумена, а брат й обяснява:
- Цяло кило захар дневно трябва да отива все някъде - директно в кръвообръщението, бейби!

*********
*********

Лагер Лазло

Три девойки решават да правят спиритически сеанс с Вселенската спиритическа дъска. Едната от тях възторжено обяснява:
- Няма нищо по-естествено от това да попиташ неудушевен предмет какво да мислиш и чувстваш.

Едната от девойките пита кой е нейният духовен другар. Оказва се, че са двама и са най-големите идиоти в лагера. Тя абсолютно разстроена се развиква, че Вселенската дъска греши. Двамата идиоти дочуват това и еидиният пита:
- Какво й е на Нина?
- Ами счупила си е вселената - отговаря другият.
- О, ми да вземем да й я оправим.


сряда, 26 март 2008 г.

Разни


Опасявам се, че напоследък гледам твърде много филми. Откъде идва това опасение? - когато чета книга и се наложи да я оставя за малко, изпитвам желание да натисна пауза.

------------

Днес видях истински, жив, реален, функциониращ, движещ се (при това не много шумно) Запорожец. Син. Още ме е яд, че нямах фотоапарат с мен. То си е музейна рядкост вече.

------------

"We Carry On" ми е любимата песен от новия на Portishead. И "Machine Gun". И "Small".

------------

Красиви пролетни цветя на кухненската ни маса.


И още една..., хм,... красотичка.


------------

От вчера се разхождам наколо с температура, която ту се покачва до 38, ту пропада до 37,5. Не мога да повярвам - цяла зима да ми се размине и, когато вече е пролет, чак сега да ме хване грип. Всяка костица в тялото ми се надпреварва да боли повече, но главата е безспорният шампион тежка категория по непоносима болка. Уф, дано нещо от всички люкарства с които се наливам да помогне. Гадост!


четвъртък, 20 март 2008 г.

Стрелките се гонят....

С дълбоко прискърбие трябва да съобщя, че снощи в 11ч, 25 мин и 15 секунди, любимият ми ръчен часовник Fossil, получен като подарък от егоист, спря да тиктака след почти 3 години безупречна работа.
Разбира се, винаги съществува възможността батерията му да бъде сменена, но просто няма да е същото. Аз съм човече, което трудно понася промени и има почти фатална непоносимост към раздяла с любими вещи. Оголялата ми китка горко страда. Както и цялата аз.

Часовникът вече горчиво ни липсва. Хлип-хлип, хлъц.


събота, 15 март 2008 г.

Хигиена

Новата ни тоалетна хартия е четирислойна, оранжева, на пеперудени фигурални щампи и с аромат на праскова.
Не съм сигурна кой от тези факти ме притеснява най-силно.

TV Guide

Първата вечер на тазгодишния ремонт приключи успешно, като даде следните резултати:

- 1/3 остъргана откъм тапети стая;
- 1 боляща по всички показатели Деница;
- 1 тежко разстроена котка - всяка промяна вкъщи искрено го притеснява, защото означава, че има милион нови неща, които трябва спешно да омирише на себе си, а някои от нещата (като например горната част на тапетите) са далеееееч извън полето му на достъп;
- 1 болезнено близка среща с телевизионната ни реалност.

Това последното може би трябва да го поясня. Ремонтираме стаята на майка ми. Майка ми е пенсионер. Това означава, че трябва някак да си запълва деня. Учудващо готвенето, прането, гладенето, чистенето и пазаруването не успяват съвсем да й уплътнят времето. Дори напротив, оказва се, че всички те някак са вмъкнати между точките на реалната й програма - ТВ маратон - ол дей, еври дей. Дори подхванатият ремонт не може да наруши, забави или отмени този график, има си неща, които трябва, о, простете, ТРЯБВА да се гледат. И тъй като физически се намирах в стаята на майка ми (стържейки тапети), то се оказах и достатъчно близо, за да мога да чувам (и понякога, уви да виждам) телевизора й. Така успях да науча, че:

- Tainted Love е песен на Pussycat Dolls - изказване на млада дама, участничка в "Пей с мен"
- "Broken Flowers" е "приятна романтична комедия" - според анонс на телевизия, която се кани да го излъчи - браво за избора на филм, но сериозно, никой там ли не е чувал за Джим Джармуш? "Приятна романтична комедия?! Смешници.
- Киндер шоколадите се рекламират с помощта на секси манекенка и относително секси песньовка - не говоря немски, ако греша, моля поправете ме веднагически, ама "киндер" не значеше ли нещо като дете, нещо като хлапе, нещо като пишлеме такова? Връзката?

Обаче гвоздеят на програмата бяха двете латиноамерикански саги, чиито напрегнати драматични сюжети, мама следи неотлъчно.

Драма №1 - Не съм запозната с предисторията, но серията, която се случи да чуя, се въртеше около:
"Камила е мъртва!", "О, не, жива е!!", "Нима, но аз чух, че е мъртва", "Не, сериозно, жива е!", "Но как се е измъкнала от пожара в затвора?!!!", "Не знам, но е успяла!, "Но сигурно ли е че е жива?!!!!", "Сигурно е!!", "О, а защо не се обажда тогава!!!!!!!!!!?!!!!!!"
............
(друга сцена, относително други хора) "Ооооооо, Камила е мъртва!!", "Мммм, може и да е жива!!", "Мислиш ли?!??!", "Да мисля!!", "О, но ако е мъртва.....!!!!"

Заклевам се, нямаше ни едно изречение без поне две удивителни в края. И ако се чудите - Камила Е жива, но не се обажда, щото разни хора искат да я убият. И затова са подпалили цял затвор. В който тя е била. Но тя, разбира се, е несправедливо обвинена. Е, че как - вие какво си помислихте? Камила е невинна!! И е жива!!!

Драма №2 - Не съм запозната с предисторията, но серията, която се случи да чуя, се въртеше около:
Мария Клара по принцип обича Карлос Раул и даже в някакъв момент му е родила дете, което обаче някой е отвлякъл и те сега са го намерили след години, но не подозират, че това е същото дете, но Мария Клара, ще се ожени за Лисандро, защото Карлос Раул й изневярява с Ерика, въпреки, че е женен за Барбара, която е тотално луда и е поръчала да отвлекат детето преди години, а сега се опитва да убие жената, която го е отвлякла, но Браулио я разкри и като заплаши да я издаде на полицията тя хукна да бяга и съвсем случайно брат й я блъсна с колата си и тя като се свести в болницата се оказа, че говори пълни глупости и напълно е превъртяла.
ОБАЧЕ - според майка ми - великият стратег и изненадващ тактик на подобен род истории, "тя се преструва бе, виж я само, проклетницата, щото да отърве затвора, ти само гледай, преструва се кучката!!!!".

Както става ясно, вечерта беше емоционално наситена. Тъй като в близките дни ремонтът продължава, а ТВ програмата на майчето е такава, че телевизорът работи целодневно, очкавам и други покъртителни сблъсъци. Което допълнитело усилва увереността ми, че много хубаво правя като не гледам почти телевизия. Но тия дни явно ще наваксам. Уви.

петък, 14 март 2008 г.

Майстори

Със светнал поглед и декораторска жар мама обяви:

"Значи, за ремонта в моята стая - ето тук тази маса ще махнем, ще сложим кръгла със столове, тавана е ужасен, виж какви тапети съм купила - РVС специални, много красиви, лепят се със специално лепило, гардероба ще го облепим с фолио и ще му сменим дръжките, гоблена дето го уших миналата година ще го сложим най после в рамка и ей тук ще го закачим, а и като сме почнали външният коридор пред асансьора също има нужда от освежаване......."

Така е, почнахме. Ако не оцелея, помнете ме с добро. Въздъх.

вторник, 11 март 2008 г.

Почти известни


magmypic.com e забавно място, където можете да използвате свои снимки, за да си направите фалшива корица на списание, изглеждаща съвсем като истинска. Като ето тази, която се получи от снимка на племенницата ми.

Жълта фафла


Значи ето какво - от около 5-6 години вече не ям месо. Всъщност изобщо не ям животни. На практика, не ям нищо, за чието създаване е било убито животно. Присъствала съм на богати пиршества, където множество хора повече или по-малко шумно мляскат мръвки, облизват пръсти и се поуригват на пилшеко/свинско/агнешко/телешко печено/варено/задушено месо. При това подобни гледки/изживявания, ако изобщо са провокирали у мен някаква реакция, тя далеч не е била свързана със слюноотделяне.
Искам да кажа, въпреки че преди години намирах месото и някои колбаси вкусни, откак по чисто идеологичски причини се отказах да ям месо (просто реших, че не искам трупове в чинията си), то изобщо не ми липсва. Смятам, че спокойно мога да откарам до последния си ден, без да го кусна дори.

Но!
Когато става дума за сладки храни, нещата са в точно противоположната посока.
Аз съм пристрастена към захарта - в това няма никакво съмнение. Отсъствието на десертчета и сладкишчета внася неописуемо дълбок смут в душата ми. Ако ми се намират някакво количество сладкишчета или десертчета няма вариант да изям малка част от тях и да си запазя другите за по-късно, освен ако количеството не е чудовищно огромно.

В този ред на мисли, чувствам, че имам дълг към всички остнали чревоугодници, до които достигат думите ми, да им споделя какъвто личен опит имам в откриването на нови забележителни сладости.
В конкретния случай - вафла Nesquik! - опаковка оцветена в ярко жълто, аранжирана с налудничаво изглеждащ заек, но да не ви пука за опаковката, понеже вафлата е знаменита. Вафлените кори са сухи като Сахара и хрупкави, като току що замръзнал хрущящ скреж; словете крем са радикално намалени на два, но пък са двойно по-дебели, което дава възможност кремът да е лек без вкусът му да не се губи, а глазурата е точно, колкото трябва шоколадова и присъства точно, колкото е нужно. По всички показатели, вафлата е попадение от ранга на Милка преди време.

Изобщо, така да се каже, има хляб в тази вафла! От мен да го знаете.

събота, 8 март 2008 г.

"Романът на Лизи" и други приказки

Чета една от новите книги на Стивън Кинг и си припомням една от основните причини да съм пристрастена към този писател - всички негови книги, абсолютно всички, са по един или друг начин свързани по между си, сякаш са истории от паралелна вселена, до която само мистър Кинг има ексклузивен достъп и, от чиято богата история разказва отделни епизоди.
Конкретно в "Романът на Лизи" връзката се появява, понеже една от героините чете книга написана от автор, който се явява герой на друга книга на Кинг.
А и разбира се, тук наблизо са Касъл Рок (който не трябваше ли да е унищожен в чудовищна експлозия?) и Дери (чийто опит с тоталните унищожения е дори по-голям).
Но най вече всички те, всяка отделна частица, е свързана с Кулата!
А Кулата е вечна.
И розите също.

* * *


sweet
like ripe red apple late in fall
like dark heavy honey
like the sweetest little green peas
like the bright future ahead of us
sweeter
than tomorrow's rainbow
than today's parade
you are simply sweeter

look, it rains again

"Играорци"


Едно весело обявление, което ми скочи в очите докато се размотавах след работа.



Е, хайде на хорото!

четвъртък, 6 март 2008 г.

Искам въъъъъъъъътреееееее!


Потресаващата история на
"Котката Будилник" официално си има продължение.
Ликуй, народе!
Ако следват Холивудския модел, скоро ще го превърнат в сериал. Но разбира се, нищо не може да бие оригинала.

неделя, 2 март 2008 г.

Dove и Movalis

да се опитваш да си поддържаш кожата мека и гладка, когато отвътре болката гори и разкъсва е също толкова безсмислено, колкото да боядисваш корпуса на кораб, който бавно потъва

събота, 1 март 2008 г.

Аксиома на карамелените бонбони

Ако някакво количество карамелени бонбони се намират на разстояние една ръка или по-малко от устата ми, част от тях или всички неизменно ще бъдат изядени в рамките на половин час след като са попаднали на въпросното място.
Факт.