Зов

Ела сега!
Далече са мъглите
и тежките изпити небеса.
Ела -
в земята има пътища протрити
и свята топлина.

Ела.
Аз имам да ти дам сърце,
което още пази всички болки.
И, колкото и да не вярваш днес,
за теб са повечето мои песни.

Сега ела - аз имам светлина
и плахо тръпнеща утеха.
У мен живее Вечността
и славата нелека.

Днес

Първи басейн за годината. Водата - отблъскваща. Цимента - неудобен. Слънцето силно. В резултат ярко червенея, но учудващо не боля. Утре пак.

* * *
На връщане от басейна ме застигна микрофонния глас на водещ на игри за деца организирани от Билла, не знам по какъв повод. Описанието на игрите абсурдно - впрочем, както винаги. Втрещяващо различното - децата бяха разделени в отбори Краставица и Домат! Какво стана стана Ягодка и Черешка?!?

* * *
Крафтверк, които припяват "Мееееетроооооополис" и Ваня Костова, която вкарва душа и сърце в "Добър вечер, мамо" ама никак не вървят.

* * *
Две години от първия концерт на Депеш в България. Този го пропуснах. Следващия....
Само да сме живи.

* * *

Откъсвам се.
Излитам.
Свобода.
В небето няма
знаци, кръстопъти.
Оглеждам се.
Измислям си дъга
и всеки цвят
наново пренаписвам.
Край мен се носят
шепнещи крила.
Усещам се
оловно натежала.
Крилата ме понасят
като свещ
и гледат как
от вятъра догарям.

Изгубени са старите следи.
По тялото си пиша нови карти,
а после следвам ги докато всеки стих
открие своята безсмъртна мантра.

_________________________

..... и ако не се събудя утре, кой ще вземе млякото, кой ще го свари и закваси, кой ще нахрани котката, кой ще раздаде житото за умрелите, кой ще ми провери пощата....

"толкова зает, че да нямаш време да умреш" - току виж се оказало, че няма такова нещо.

Прозрение

Limitless credit card is like a bottomless pit - not that there isn't and end, it just takes longer to reach it and it hurts a great deal more once you do.
If you survive the impact that is.

Изстрадана мъдрост

Из шоплука имат една чудесна максима:

"Кога некой ми рече, че некоя работа е много спешна, яз легам и спим.
Кога стана, ако верно е била толко спешна, некой вече я е свършил. Ако па не я е свършил, начи не е била па чак толкоз спешна."

Безпрекословна народна мъдрост - вече дни наред живея с мисълта да зарежа всичко и да отида да поспя.

Черешови ядове

Независимо в кой край на не особено обширния ни апартамент се намира, животното винаги безпогрешно разпознава звука на котешки гранули, които се изсипват в котешката му паничка точно върху котешкото му килимче, тъкмо до котешката му вазичка с винаги прясна трева... нужна за разни котешки цели. Дори понякога, ако не мога да го открия къде е, изсипвам няколко гранули и той моментално цъфва. Даже само кутията им да разклатя той вече е подал нос.
До тук добре, обаче наскоро се натъкнахме на беда. Оказа се, че звукът на костилки от череши, които се изсипват в боклука, е доста подобен като подръкване и структура на описаните котешки гранули. Този факт установихме една вечер докато аз изхвърлях купчина костилки от череши. При звука им животното незабавно дотърча с типичен жив ентусиазъм като едва взе завоя между коридора и кухнята. И, разбира се, остана дълбоко измамено и видимо разочаровано като установи горчивата истина.
За съжаление можем да обобщим, че от онзи първи момент нататък, черешовият сезон се оказа истинско мъчение за звяра. По погледа му разбирам, че, когато не спи, обмисля планове за поголовно усмъртяване на черешовата популация. А когато спи, сънува плановете си в действие.

P.S. Днес животното с настървение изяде две парченца солети с кашкавал. Нещо невиждано в неговия десетгодишен живот. Почвам сериозно да се замислям за съставките на солетите... и котешките гранули.

Хора, пътища... ягоди

Целта на днешното изложение е да разкажа как една торба ягоди ни спести доста пътно-траспортни неприятности.
В Анкара сме с колеги. Четирима сме, пътуваме с кола. Последна вечер, разхождаме се, на следващия ден ще се прибираме. Пътуването е по магистрала - каквато ние тук не вярам да доживеем да видим. Преди да се запътим към границата трябва да се отбием до едно индустриално градче малко преди Истанбул.
Последната вечер, докато се разхождаме в Анкара виждаме най-грамадните, най-червени, както се оказа по-късно най-сладки ягоди на света. И си купуваме едно кило. Обаче сме вечеряли и на никого не му се зоба особено много. Тикваме ягодите в хладилника на хотела и на сутринта ги събираме с все багажа.
Тръгваме. По път по принцип спираме колкото за тоалетна и, който пуши да забие по един пирон. Обаче този път като спираме се сещаме, че има едни ягоди за изяждане дето сигурно вече втасват. Вадим ягодите и се бавим към половин час докато ги опоскаме. Остатъка - на мравките.
Продължаваме и скоро се оказва, че на около километър преди изхода от магистралата, който ни трябва, са се намляли няколко коли. Попадаме в задръстване по всички правила - всичките ленти на магистралата са запълнени. Жега. Пот. Ад. Колегата дето шофира вика "Е тука си осъмнахме".
Обаче - ето какво се наблюдава - в крайната аварийна лента, въпреки гъчканицата НИКОЙ не е нахлул. Хората си чакат, дори не свиркат. НИКОЙ не псува. Ние много се замисляме да си проявим магарията и да нагазим в тази примамлива лента ама бяхме в средата и нямаше пролука в колоната. Но пък и то скоро стана ясно защо си стои празна. Точно за 15 минути от там минаха сума вагонетки - полиция, пътна помощ, линейки. Пък сме на часове от всеки град! И въпреки това, за 15 минути числом и словом катастрофиралите коли бяха изтеглени в тази странична лента, движението беше възстановено, и никой дори не успя да се ядоса. Което навярно е изумително само по себе си, но все пак аз през цялото време си мислех само, че ако не бяхме спряли да ядем ягоди кой знае колко по напред в тая колона щяхме да сме. Можеше - пупу да не чува дявола - нас да извличат в страничното платно.
А вече в българската територия видяхме как една кола пред нас уби едно шмугнало се по пътя коте. Защо на международен път минават котки? Ами може би защото международният път минава насред села и паланки и е широк колкото горска дъбрава.
Такива работи. Един приятел ме съветва да си татуирам ягода - символ на избавлението. Идейно. Ще видим.

De/Vision в София

Незабравимо, приказно, вълшебно!!!

Концертът на De/Vision в София, организиран от dm.org беше всичко това и много повече. Двата дни на събора завинаги ще си останат сред най-щастливите в живота ми, а спомените ще са неизличими.
Браво, момичета и момчета!
Благодаря, Томас и Щефан!!!