Драсканици изровени от дъното на чекмеджето

Очите се разтварят без тъга.

Ръцете кърваво пулсират.

Дните се препъват в своята зора

и с парчета тежък залез

раменети си покриват.

Дъхът свисти в ранените мечти

и вее бледен флаг.

Не искам този ден да свършва.

Не искам да започва пак.

* * *

I'm consistently ignoring my pain.

My pain is frustrated and angry.

Every time I refuse it the right to impose

It reminds me of its constant presence.

My pain is alive and well.

But it's hungry for my attention.

Every time I send it away

It reinstates its presence with vengeance.

My pain boils the blood

And it lacks reason and patience.

It crawls its way through my life

With mindless determination.

My pain decorates my home

And so pictures are hanging crooked.

It aches every last of my bones

To extract my one true pain.

Белото

ЗАЩО!? всички познати на човечеството десерти - например Kinder Bueno, Twix, KitKat, Lion, че даже и вафла мура, доколкото имам спомен от ученическите си години - са по-яки в белите си варианти? Има неква конспирация тука, надушвам просто!

Септември

"But it's a long, long while from May to December
And the days grow short when you reach September
The autumn weather turns the leaves to flame
And I haven't got time for the waiting game"

Бухтички с течен шоколад

Подберете произволна пухкава розова бухтичка от купчината пухкави розови бухтички.
Разчупете бухтичката нежно, но с ентусиазъм.

Потопете парченце бухтичка в шоколада.
Съзерцавайте тънката струйка шоколад, която се спуска от парченцето бухтичка.

Преглътнете си слюнката, най-добре без да се задавяте.
Поднесете бухтичката натопена в шоколад към устата.
Преди да почнете да дъвчете задръжте за няколко секунди върху езика, докато вкусът ви завладее дотолкова, че да не можете да си представите, че други вкусове изобщо съществуват.
Преглътнете, за да направите място за следващите потопени в шоколад бухтички.
Повтаряйте тази последователност докато ви свърши или шоколадът или бухтичките.
Ще знаете, че изпълнявате рецептата правилно, ако си докарате хиперглекимична криза.
Успех!

Животното и столът

Животното рядко ми обръща внимание по поводи различни от хранене или влизане/излизане от стаята. От време на време обаче се качва на стол, който се явява зад гърба ми и се опитва да ме закача през облегалката на стола. И понякога аз спирам, каквото там върша и си играя с него известно време. Ето така.