Пак коса

Косата ми расте средно с около сантиметър на месец. Аз имам 90 сантиметра коса на главата си. Сегашните връхчета на косата ми тъкмо са се подавали, около времето, когато племенникът ми се е родил, а в петък племенникът ми стана на седем години. Това означава, че нося последните седем години със себе си. Странно усещане. Косата ми като най-личния календар. Косата ми като струни на времето. 

Къде ли (дали) ще съм, когато израстнат поредните 90 см?

Пир

Вземате лъжица вяра,
щипка търсеща душа,
чаша фино любопитство
и разбърквате сместа.

Слагате на вкус отвара
от напъпили мечти
и за цвят екстракт от зрели,
ярко греещи звезди.

Хвърляте за миг тестото
в огъня на любовта - 
ако парне ви ръцете,
значи много е страстта. 

Няма с таз рецепта проста
да нахраните плътта.
Тя е пир за други гости - 
пиршество на вечността.

Ежедневие

Дните се скъсяват,
мислите летят.
Облаци подхващат
нов небесен път.

Дните се разхлаждат,
мислите горят.
Облаци забулват
слънчевия свят.

Дните се смълчават,
мислите тежат.
Облаци печални
в локви се топят.

Дните преобръщат
мислите ми с бяс.
Облаци подхващат
свой ефирен валс.

Ходещ часовник

От доста време не нося часовник, но не се и налага. Разчитам времето по други признаци:

- предметите се движта около мен, но аз не успявам да асимилирам всичко - 6.30 ч - (тъкмо съм се събудила, още не съм пила кафе, светът на е на фокус);
- в картината почват да се прокрадват цветове и звуци, спомням си коя съм и къде съм - 8.10 ч - (на работа съм, пия първото кафе);
- чашата ми е празна - 10 ч - (време за второто кафе);
- денят внезапно помръква и въздухът натежава - между 10 и 12 (отчетено е шефско присъствие);
- от средата на тялото ми се носи звук като от ненастроено радио - 12 ч - (гладна съм);
- всичко се забавя, цветовете омекват - 14 ч (време ми е за дрямка, с която активно се боря; в много тежките случаи, прибягвам до пакетче 3 в 1);
- настроението ми рязко се повишава и нарства все повече с всяка изминала минута - 16.01 (осъзавам, че до края на работното време остава по-малко от час);
- животът си връща смисъла, сърцето ми пее (в унисон със стомаха) - около 17.00 ч;
- усещам си очите посипани с пясък и вратът ми се е схванал - по някое време след полунощ (време за сън).
 
Това за делничните дни. В почивните... На кого изобщо му трябва часовник в почивен ден?

Плис-пляс

Знаете ли защо не трябва да се заспива на басейн? Защото... опа, извинете ме, разтопи ми се леденият компрес... 

Обаче не, аз хич не разбирам - защо като тръгнат на плаж (или басейн) хората се мацотят с лосиони фактор 50, покриват се с кърпи и се крият под чадъри, а после ходят на солариуми, които имитират (незадоволително) същото слънце, от което са се крили?

Както и да е, за басейна. 

В басейна на малките: 

"Ти на колко години си?"

"На осем"

"И аз. Искаш ли да сме приятели?"

"Искам."

"Може ли да те пръскам с вода?"

"Може."

Някой има ли спомен кога се губи това умение да се общува директно - точно и ясно, без извъртания и заобикалки, без губене на време?

Междувременно в басейна на големите:

"Хайде на конче."

"Искаш ли на раменете ми?"

"Ти се разкрачи, аз ще мина отдолу."

Някой сеща ли се кога всяко нещо започва да звучи цинично и двусмислено?

А съвсем между другото, покрай басейна минава сватба - коли с надути клаксони и прочее. Мисля си: "И тук и там разни хора сега се пекат на един огън..."

На връщане от басейна две неща за отбелязване: 

Повечето промоции на хранителни магазини са за сирене, яйца или пилета. Минах покрай магазин, където изнесените отвън промоции са за няколко вида бира. Познават си мющериите, явно.

И последно, малко момиченце разхожда куче с татко си. На блузката й пише: "Keep calm and live by the sea".

E, като си нямаме море, работим със заместители. Получава се. Като затвориш очи, слънцето е топло, а водата е мокра. Рапорт даден.