Ние обичаме кафе Спетема. Открай време вкъщи се пие само това - предимно защото мама нищо друго не кусва, а на мен ми е все тая. Рекламата на кафе Спетема няма нищо общо с избора ни да си го купуваме. Купихме веднъж, на мама й хареса, решихме, че е напълно поносимо за бюджета ни и продължихме да купуваме само него. Дори и в момента посръбвам от въпросното кафе (вярно в чаша от чай Pickwick, ама човек не може да си избира коледните подаръци, а и чашата си е добра).
Та думата ми беше, че рекламната кампания за кафе Спетема не ни е повлияла особено като домакинство, но когато се е случавло да я мярна в списание или на някой билборд, винаги ми се е струвала приятна - интересна идея, приятно изпълнение, привлича вниманието.
Колкото и да е добра дадена идея обаче тя рано или късно изживява полезното си действие. Как създателите на кампанията "Спетема за всички сетива" биха разбрали, че тяхната идея е на края на силите си? Когато в резултат от тази кампания, се ражда ей тва чудо:
Макар да признавам, че аналогията между кафето и човешките сетива изглежда приятно на голям плакат или билборд, далеч не същия ефект постига това магнитче за хладилник, което беше скатано под капака на последната кутия кафе, която си купихме. Не знам на вас как ви изглежда, но на мен ми прилича на кривогледо хлапе, готово да ревне всеки момент. Точно това беше първата ми асоциация при вида на магнитчето.
Изводът от тая тирада е, че ако Спетема вече не беше част от задължителния ни списък с покупки (наред със сапуни и шампоани Dove, прахове Persil, препарати за миене на съдове Pur - лимон!) и трябваше тепърва да си формираме мнение за този продукт, визуални недоразумения като горното нямаше много да помогнат.
Но иначе кафето безспорно е добро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар