петък, 1 октомври 2010 г.

Ремонт



Тая година лятото беше бурно. В чисто метеорологически смисъл говоря. Бяхме станали като на тропиците - до обед адски жеги, вечер свирепи гръмотевични бури. Въпросната свирепост, освен в оглушителни гръмотевици, се изразяваше и в много злобен и адски нахъсан вятър. Ей тоя вятър привлече вниманието ни към един наболял, преболял и изобщо тежко боледуващ проблем, а именно - като завее е зафучи, нашите прозорци тракат, все едно предават морозов код и от всевъзможни процепи се процежда, просмуква и струи дъждовна вода.

След като цяло лято треперехме в очакване следващата буря да отнесе прозорците с все пантите и аранжираните с вкус саксии по первазите, накрая свикахме извънредно заседание на семейния съвет в лицето на мама, мен и котка с единствена точка в дневния ред: "К'во ще правиме с черчеветата!?".

След кратък анализ на проблемната ситуация и още по-кратко прекъсване, за да напълним паничката на Председателя с котешки гранули (все пак, заседавахме по вечерно време, а паничките не се пълнят от само себе си), стигнахме до следните заключения:

1. Тая дограма няма да изкара още една зима.
2. Трябва да си сменим дограмата.

И се почна то.

Първо, установи се, че съседите ей сега, току що, тия дни са си сменили дограмата в кухнята. Бърз набег до съседското жилище и щателна инспекция на обекта показаха, че "бе, добре се е получило". Така, въоръжен с информацията, предоставена от комшиите (доброволно) и, следвайки заключенията и препоръките от извънредното заседание, семейният съвет влезе в контакт, а скоро след това и в договорни отношения с "Фирмата за прозорците".

Фирмата за прозорците, след като състави договор в два еднообразни екземпляра и ефективно източи съответната сума от семейния бюджет, каза да чакаме. По принцип трябваше да чакаме две седмици, реално чакахме три, но важното е, че накрая у дома се явиха двоица младежи, нарамили шест броя рамки и разнообразни инструменти и пособия, и отривисто се заеха да ни разкъртят фамилното жилище. Ама съвсем буквално. Извадиха едни щанги и чукове и почнаха да млатят старите черчевета с едно настървение, което ни остави с впечатлението, че вероятно започват работния си ден с мотивационни беседи и припяване на мантри, насочени срещу дървената дограма. Особено тридесет годишната дървена дограма.

За щастие веднага щом нацепиха старите дървени рамки на подпалки, младежите със също толкова ентусиазъм и, като едва се удържаха да не пеят победни песни, натикаха на тяхно място новите РVС рамки.

За нещастие се оказа, че поръчаните с дограмата щори още не са готови и ще ги монтират... ами, като станат готови.

За щастие самите щори са безплатен бонус към общата поръчка.

За нещастие, седмица по-късно щори още не сме видели. За сметка на това хората от съседния блок ни виждат нас като на длан. Толкова ясно, че ако разтворим вестник, вероятно биха могли да го четат от собствените си тераси.

Така или иначе, докато чакаме щорите, има още работа. Като начало, младежите от Фирмата за прозорците не замазват новите черчевета. В смисъл, каквито кухини са зейнали в резултат от техните чевръсти действия, те запълват с пяна. Което като временно решение е приемливо, ама мазилката, оказва се, е едно от ония благини на модерното жилище, без които явно не можем. Затова беше призован "Майстора дето преди три години ни прави кухнята". Той се появи, оцени щетите, успокои ни, че сме късметлии и ни увери, че "тука пак добре са работили, не сте видели вие разкъртено!". Мен да пита, и толкова разкъртено ни стига, ама никой не ме пита. При първата си поява (2 дни след монтажа) Майстора замаза грубо три четвърти от едната стая и остави мазилката "да стегне". Втората поява на Майстора (3 дни след първата) все още я чакаме.

При това с трепетно вълнение я чакаме, понеже, наред с другото мама реши, че моментът е подходящ да сменим тапетите в моята стая - за което беше нужно да се одерат четирите натрупани пласта стари тапети; да покрием тавана със стиропорови плоскости - за което се наложи да грундираме тавана преди това; и да си сложим климатик. Обаче от изброените задачи, с изключение на монтирането на климатик (който вече достолепно се извисява на стената в моята стая), другото не може да се довърши преди да е готова мазилката.

Всички описани действия и инициативи се случват в една или друга степен вече към месец и ремонтът бавно и полека добива епични пропорции. Сред целия тоя хаос се дочуват разнообразни фрази и наблюдения, родени от напрежението, като например: "И защо са ни сега три саксии с китайски рози, дето тежат по сто кила?!", "Котко, ако още веднъж оставиш следи от лапи по мазилката, ще те затворя в гардероба!!", "Ей, като падна и последния слой стари тапети, стаята май се разшири!", "Кой остави това тука??!?" (рекордьор по честота на изричане), и не на последно място: "Тоя майстор няма ли да идва вече, че от цепнатината в ъгъла навява есенен бриз.".

Та така. Ремонтираме се. Тоя път, за разлика от последния голям ремонт преди три години, поне имаме функционираща баня. За което благодарим богу горущо, защото само, когато човек изгуби вътрешната си канализация, оценява в пълнота това велико и гениално изобретение на съвременната цивилизация.

Остава да видим кой ще се появи първи - Майстора или щорите; да потърсим психоаналитик, при когото да пратим котката на терапия, защото след толкова промени и нови миризми в жилището забелязваме как Дивото започва бавно, но неумолимо да се настанява в погледа му; и да видим дали ще успеем да срежем лентата на Ремонта преди първия сняг тая година. Стискаме палци! Дано само не се окажат палците на краката.




Няма коментари: