Военна зона

Малко и бяло, невинно на вид
хапче до чашата чака.
Сякаш виновно пред мене мълчи
и погледа ми избягва.

Като че иска да се извини,
задето въобще ми е нужно.
Хапчето даже за мен го боли,
ако и да ми е чуждо.

А моята лична дебела глава
измъчва ме с болки ужасни,
сякаш не съм аз цяла, една,
а сбор от воюващи части.

Хапчето бяло, невинно на вид
дочаква съдбата си ясна.
Аз уморено разтривам очи - 
пак се отлага войната.