Печалната планета

Тия дни превеждах тая песен за приятел. Сега като чета, забелязвам, че се е получило не зле. Странно, но това не винаги е ясно в момента, когато се пише. Различно звучи след време.
А песента е добра.

В покрайнините на Йерусалим

пристъпвам сам под взора на луната.

И въпреки милионите звезди

сърцето ми блуждае на планета,

описваща печална орбита

около Априлската луна.

Изгубен съм без теб, изгубен съм.

И нека кралството ми да се срине

и да потъне в морските вълни,

аз съм луд по теб, по тебе, луд.

От сенчести дълбоки долини

дочувам скръбни древни вопли.

Но с всяка стъпка виждам теб,

на всяка крачка, само теб.

Звездите, песъчинки същи

по дъното на океан пресъхнал.

Кажи ми още колко? Кажи ми, колко?

В пустинята, говорят, има град,

всуе издигнат от владетел древен.

Но днес съсипан е градът и в руините

вятър вие с писък хищен.

Това са те човешките дела,

събрали наш'та арогантност.

Завинаги ще бъда пленник аз,

ако те вземе друг в дома си за жена.

Затворите са разрушени

и враговете ми на свобода,

но аз съм луд по теб, по тебе, луд.

В живота си не съм изпитвал

такава пълна самота.

Кралството ми необятно

не струва пукната пара.

И в цялата история човешката

победа няма ценна ни една без любовта.

В покрайнините на Йерусалим

пристъпвам сам под взора на луната.

И въпреки милионите звезди

сърцето ми блуждае на планета,

описваща печална орбита

около Априлската луна.

Изгубен съм без теб, изгубен съм.

Макар да имаш силата да сринеш

всичко тук пред моите очи,

а затворите са в руини

и враговете ми на свобода,

и кралството ми разрушено

потъва в морската вода,

аз съм луд по теб. По тебе луд съм аз.