Целта на днешното изложение е да разкажа как една торба ягоди ни спести доста пътно-траспортни неприятности.
В Анкара сме с колеги. Четирима сме, пътуваме с кола. Последна вечер, разхождаме се, на следващия ден ще се прибираме. Пътуването е по магистрала - каквато ние тук не вярам да доживеем да видим. Преди да се запътим към границата трябва да се отбием до едно индустриално градче малко преди Истанбул.
Последната вечер, докато се разхождаме в Анкара виждаме най-грамадните, най-червени, както се оказа по-късно най-сладки ягоди на света. И си купуваме едно кило. Обаче сме вечеряли и на никого не му се зоба особено много. Тикваме ягодите в хладилника на хотела и на сутринта ги събираме с все багажа.
Тръгваме. По път по принцип спираме колкото за тоалетна и, който пуши да забие по един пирон. Обаче този път като спираме се сещаме, че има едни ягоди за изяждане дето сигурно вече втасват. Вадим ягодите и се бавим към половин час докато ги опоскаме. Остатъка - на мравките.
Продължаваме и скоро се оказва, че на около километър преди изхода от магистралата, който ни трябва, са се намляли няколко коли. Попадаме в задръстване по всички правила - всичките ленти на магистралата са запълнени. Жега. Пот. Ад. Колегата дето шофира вика "Е тука си осъмнахме".
Обаче - ето какво се наблюдава - в крайната аварийна лента, въпреки гъчканицата НИКОЙ не е нахлул. Хората си чакат, дори не свиркат. НИКОЙ не псува. Ние много се замисляме да си проявим магарията и да нагазим в тази примамлива лента ама бяхме в средата и нямаше пролука в колоната. Но пък и то скоро стана ясно защо си стои празна. Точно за 15 минути от там минаха сума вагонетки - полиция, пътна помощ, линейки. Пък сме на часове от всеки град! И въпреки това, за 15 минути числом и словом катастрофиралите коли бяха изтеглени в тази странична лента, движението беше възстановено, и никой дори не успя да се ядоса. Което навярно е изумително само по себе си, но все пак аз през цялото време си мислех само, че ако не бяхме спряли да ядем ягоди кой знае колко по напред в тая колона щяхме да сме. Можеше - пупу да не чува дявола - нас да извличат в страничното платно.
А вече в българската територия видяхме как една кола пред нас уби едно шмугнало се по пътя коте. Защо на международен път минават котки? Ами може би защото международният път минава насред села и паланки и е широк колкото горска дъбрава.
Такива работи. Един приятел ме съветва да си татуирам ягода - символ на избавлението. Идейно. Ще видим.
