сряда, 21 май 2008 г.

"Кълна се никога да не забравям теб...."


Съседката от апартамента над нас е учителка. Винаги съм знаела, че преподава, но нямах представа къде.
Току що научих от първа ръка, че е учителка в Техникума по облекло тук в Русе и е класна на 12ти А клас. А го разбрах, понеже тази вечер целият този клас се изсипа под прозорците на очевидно любимата си учителка, за да и посвети прощална серенада. Размахват балони и цветя, носят си листи с подготвените текстове и пеят с цяло гърло всички задължителни песни от рода на "Клетва", "След десет години" и "Учителко любима".
Не знам дали Госпожа Събева все пак е излязла да си се порадва на серенадата - беше ми неудобно да стоя на терасата, сякаш се натрапвам в нечие чуждо крайно лично изживяване. Но ми стана едно особено такова.
Странно нещо са разделите - хем упорито си повтаряш, че всеки край е ново начало, хем не можеш да съвсем да преодолееш чувството на необратима загуба. Тези деца са избрали хубав начин да си изживеят раздялата. Дано да се случва на повече хора.

Няма коментари: