Военна зона

Малко и бяло, невинно на вид
хапче до чашата чака.
Сякаш виновно пред мене мълчи
и погледа ми избягва.

Като че иска да се извини,
задето въобще ми е нужно.
Хапчето даже за мен го боли,
ако и да ми е чуждо.

А моята лична дебела глава
измъчва ме с болки ужасни,
сякаш не съм аз цяла, една,
а сбор от воюващи части.

Хапчето бяло, невинно на вид
дочаква съдбата си ясна.
Аз уморено разтривам очи - 
пак се отлага войната.

Космология

Онази нощ, когато ти
погледна ме и тихо каза:
"Звезди са твоите очи
и лунен дъх косата",
аз вече знаех, че за теб
изгрявам само и залязвам.
Комети лутат се край мен, 
но аз не забелязвам.

Онази нощ, когато ти
в очите ми погледна,
аз  вкопчих се в сърцето ти - 
планетата безценна.

Плетки и едно друго

Това малко като "Чудният свят на плетивото" се получи, обаче винаги ми е било интересно как изглежда плетенето отстрани. Защото, когато гледам някой друг да плете, не ми изглежда по същия начин, както когато аз плета. Докато си гледам в ръцете, всичко изглежда се случва много по-бавно. Интересното е, че сега, като гледам тия клипчета, почти не мога да разпозная какво правя - изглежда много по-бързо, отколкото, когато се случва. Дали камерата не го хваща като хората? Така или иначе, забавно е. 

Here be dragons

Танцуващият в мене мрак
прехвърля дни и разстояния
и бледи мостове тъче
към сродни мрачни измерения.

Като обсебен картограф
аз следвам новите пътеки,
прорязващи невиждан свят
под ниски небеса гротескни.

На всяка крачка древен враг
предрича скръб и катастрофи,
но времето лежи в прахта
и не желае да работи.

В ръцете ми се впиват тръни
като дечица инатливи.
Очите ми се давят в сенки
със лепкави ръце грабливи.

Танцуващата в мене нощ
протяга се към своя извор.
Аз нямам сили да я спра.
А и не искам.

Безболезнени мисли

Доскоро си мислех, че болката в разнообразните й варианти и степени е едно от най-неприятните неща, които може да се случат на човек. Как ми се ще още да живея с тая заблуда. В последните два месеца от първа ръка научавам колко много по-страшно може да е пълното отсъствие на болка. Аз съм любознателен човек, но това е информация, без която спокойно можех да живея. 

Никога не съм имала усещането, че ще доживея до старини, обаче почвам да се замислям до кой ли възрастов завой ще стигна изобщо. Не са особено приятни мисли. Но не е лесно да се избегнат.