* * *

и ето, всеки храст възпламени се
с божията страст и всеки хълм
в небето очерта разпятия.

от онзи миг за всеки следващ ден
намирам по-сериозни оправдания
да го оставя празен.

съдът се пълни бавно със вина.

посипвам сол върху кървящи рани,
разкъсвам дрехите си, за да те превържа,
но ти си тъй неблагодарен.
а ако стане тъй, че твойто тяло
изгуби своите красиви рани,
аз лично те бичувам и в замяна
очаквам само да останеш.

тъче душата ти Арахно тънкопръста,
извива в нея шарки непокорни.

аз вече знам какво ще ми се случи,
но пак те следвам неотклонно.

Гражданинът Кейв

Тия дни съвсем неочаквано и въобще без да съм търсила, взех та намерих един филм, на който Ник Кейв е сценарист.

Сега, не мога да кажа че съм запозната с творчеството на човека Кейв в детайли. Дори не се приближавам до ниво на познаване, което би било препоръчително за подобна голяма творческа личност, но знам достатъчно, за да изпитвам дълбоко уважение към тоя човек. И доза здравословен страх. А ето че сега съм една идея по-близо до опознаването му след като добих представа за част от филмовата му кариера.

Оказва се, че господин Кейв е написал общо три сценария за филми:

Ghosts... of the Civil Dead - от 1988г, където Ник Кейв е не само сценарист, но и актьор.
The Proposition - от 2005, където Ник не играе, но пък се изявява Гай Пиърс - как кой, от Мементо!
Death of a Ladie's man - който предстои да излезе следващата година.

И на трите филма режисьор е Джон Хилкоут, а Ник, разбира се се е погрижил за музиката.
Филмът, на който аз конкретно попаднах и откъдето произтече запознаването ми с горната информация е The proposition.

Няма какво да ви лъжа, филмът не ми хареса. Ама той и не е направен да се хареса. Действието се развива сред един прашен, горещ, препечен, почти мъртъв, напълно безплоден отрязък от Австралийската земя, тъкмо в зората на заселничеството, когато разни упорити глупаци смятат, че ще успеят да я превърнат в подходящо за живеене място. От това, което чувам напоследък, успели са, но в началото борбата е била жестока. И бандитите също. Та може да се каже, че това по всички показатели е уестърн - само дето е пренесен в Австралийската пустиня. Има жестоки, кървави, настръхващи сцени, има и оскъдна нежност, която изпъква на общия грозен фон, както розите в градината на Марта изпъкват на фона на околните пепелища.

И разбире се, има музика, която не може да се пренебрегне. След като гледах филма аз лично незабавно се погрижих да се сдобия със саундтрака. А бисерът в този саундтрак несъмнено е The Rider Song. Търсих дали не може да се намери из youtube, но никой не се е сетил да я качи, което е недопустим пропуск според мен. В Last.fm могат да се чуят оскъдни 30 секунди, но те може да се окажат достатъчни да се влюбите в песента. Защото тя е великолепна. Ето тук поне текстът й, понеже повече не виждам как мога да предоставя.

The Rider Song
Nick Cave & Warren Ellis

'When?' said the moon to the stars in the sky
'Soon' said the wind that followed them all

'Who?' said the cloud that started to cry
'Me' said the rider as dry as a bone

'How?' said the sun that melted the ground
and 'Why?' said the river that refused to run

and 'Where?' said the thunder without a sound
'Here' said the rider and took up his gun

'No' said the stars to the moon in the sky
'No' said the trees that started to moan

'No' said the dust that blunted its eyes
'Yes' said the rider as white as a bone

'No' said the moon that rose from his sleep
'No' said the cry of the dying sun

'No' said the planet as it started to weep
'Yes' said the rider and laid down his gun

Та, както казах, филмът не ми хареса - потресе ме, дори ме отврати, но се радвам, че го видях, а и той си свърши работата - показа ми, че красота, човечност и дори нежност могат да виреят навсякъде, дори сред емоционалната пустош на една разбойническа душа, дори сред дребното злободневие на шепа изплашени и изгубени хора.

Ако попадна на някои от другите филми, споменати по-горе, ще сигнализирам. Иначе за сега ще си се радвам на новата музикална придобивка.

* * *

Мрачните приключения на Били и Манди

Грим прехвърля Били и Манди в страната на приказките. В къщичката на бабата от "Червената шапчица" чака вълкът, преоблечен като баба. От устата му се подава истинската баба и ядосано казва:
- Слушай, въшльо, според договора ми, имам право на почивка на всеки 2 часа. Ако не ме пускаш да ходя до тоалетна, ти ще си носиш последстивията.

*********
*********

Близнаците Крамп

Уейн гледа филм за извънземни и уверено убеждава всички:
- Извънземните идват, от филма всичко става ясно.
Лушън му обяснява, че филмът е измислица. Уейн упорства:
- Един филм може да е измислица, ама цял раздел от видеотеката не може да греши!

*********

Лушън изпуска хамелеон в къщата и майка му го наказва - три дни никакви книги, само телевизия и никакъв витаминен шейк на вечеря.

*********
*********

Джунипър Лий

Джун бъбри и се киска с гаджето си. Рей-Рей ги чува и коментира:
- Ох, щях да повърна, ако вече не бях повърнал шест пъти на панаира - нов панаирен рекорд!
Офелия веднага му заявява, че е ненормалник. Рей-Рей гордо отговаря:
- Ненормалник, но с рекорд по повръщане!

*********

Рей-Рей печели атлетично състезание в училище. Джун е изумена, а брат й обяснява:
- Цяло кило захар дневно трябва да отива все някъде - директно в кръвообръщението, бейби!

*********
*********

Лагер Лазло

Три девойки решават да правят спиритически сеанс с Вселенската спиритическа дъска. Едната от тях възторжено обяснява:
- Няма нищо по-естествено от това да попиташ неудушевен предмет какво да мислиш и чувстваш.

Едната от девойките пита кой е нейният духовен другар. Оказва се, че са двама и са най-големите идиоти в лагера. Тя абсолютно разстроена се развиква, че Вселенската дъска греши. Двамата идиоти дочуват това и еидиният пита:
- Какво й е на Нина?
- Ами счупила си е вселената - отговаря другият.
- О, ми да вземем да й я оправим.

Разни

Опасявам се, че напоследък гледам твърде много филми. Откъде идва това опасение? - когато чета книга и се наложи да я оставя за малко, изпитвам желание да натисна пауза.

------------

Днес видях истински, жив, реален, функциониращ, движещ се (при това не много шумно) Запорожец. Син. Още ме е яд, че нямах фотоапарат с мен. То си е музейна рядкост вече.

------------

"We Carry On" ми е любимата песен от новия на Portishead. И "Machine Gun". И "Small".

------------

Красиви пролетни цветя на кухненската ни маса.

И още една..., хм,... красотичка.


------------

От вчера се разхождам наколо с температура, която ту се покачва до 38, ту пропада до 37,5. Не мога да повярвам - цяла зима да ми се размине и, когато вече е пролет, чак сега да ме хване грип. Всяка костица в тялото ми се надпреварва да боли повече, но главата е безспорният шампион тежка категория по непоносима болка. Уф, дано нещо от всички люкарства с които се наливам да помогне. Гадост!

Стрелките се гонят....

С дълбоко прискърбие трябва да съобщя, че снощи в 11ч, 25 мин и 15 секунди, любимият ми ръчен часовник Fossil, получен като подарък от егоист, спря да тиктака след почти 3 години безупречна работа.
Разбира се, винаги съществува възможността батерията му да бъде сменена, но просто няма да е същото. Аз съм човече, което трудно понася промени и има почти фатална непоносимост към раздяла с любими вещи. Оголялата ми китка горко страда. Както и цялата аз.
Часовникът вече горчиво ни липсва. Хлип-хлип, хлъц.