Отвъд и дори още по нататък

Малко вдъхновени от Кинг размисли.

Прочетох 1408. Не бях го чела преди да гледам филма, което е доста необичайно за мен - активната застъпничка на всичко печатно пред каквито и да било филмирани версии. Но просто така се случи. Разказът ми попадна едва след като гледах филма. Но не това е важното. Важното в случая е, че възелът, Възелът, приятели и съседи, се затяга. Стая 1408 ми напомни едновременно на Черната къща-портал от възрастното приключение на Джак Сойър и злобният хотел-вампир от детското приключение на Дани Торънс. Сега ми хрумна че не бих имала нищо против да прочета някоя история за това какво се е случило с порасналия Дани. Но да не се отклонявам.
Думата ми беше, че колкото повче чета Кинг, толкова повече писанията му се оплитат едно в друго. Всичко, ВСИЧКО изглежда може да бъде свързано с всичко друго. Нищо от това което казвам не е ново, вече дори хората, които имат само най-обща представа за творчеството на Кинг са наясно с тези неща. Ето го новото.

Тия дни четох Кастанеда. Всъщност откак се сдобих с 9 негови книги, май постоянно го чета - върви трудно и постоянно си намирам нещо друго, което да прочета междувременно. Но тия дни се задълбочих в "Сказания за силата" - четвъртата книга от поредицата, и вижте моля ви се на какво пасажче попаднах там:

"Всеки от нас, съществата от светлина, има свой двойник. Всеки! Само че воинът осъзнава неговото съществуване. Това е всичко. Бариерите, които пречат за това осъзнаване, са привидно непреодолими".

Ако вие, които четете, изобщо не сте чували за Териториите, Двойниците и изобщо за Тъмната кула, най-добре си вървете по пътя. Не се наемам да ви обяснявам нещо толкова колосално тук в два реда.
Ако обаче вие сте нагазили достатъчно дълбоко в света на Кинг, при прочитането на горното изречение челюстта ви би трябвало да е увиснала. Моята за малко да се откачи. Защото нали разбирате, момичета и момчета, мъже и жени, Кинг може да е автор на художествена литература, но Кастанеда е антрополог, а книгите му не са художествени. Те са документални! И въпреки това един романист и един учен, пишат ЕДНИ И СЪЩИ НЕЩА!!

Не знам, наистина не знам какво да мисля. Но дори да е само съвпадение, пак е адски странно.

Ин да Хаус

ЙЕСССССССССССС!!!!

Имаме дата за излъчване на първата серия от новия сезон на Хаус!!!!!
Крайно време беше. А сега ако пак ми излъчат две серии в рамките на 3 месеца и оставят останалото за след Нова година, ще викам не е истина колко много. Което едва ли ще помогне особено, та верятно трябва да разработя и план Б, който да включва заплахи, изнудване и терор приложени върху хората, отговарящи за излъчването на сериала. Това е положението - искам си Хаус и си го искам сега!!
Кой е с мен !?!?!!

Дъжд

Миризма, каквато се надига,
когато побесняла буря
скоростно изсипва дъжд
върху слънчево препечен бял цимент
в края на ожарен летен ден
е несравнима.
Тя надхвърля всяка мисъл за възхвала,
която би могла да се завъди
в моя хладък женски ум.

Миризмата на градското лято
е толкова поетична,
колкото аз не съм.

Състезания

При ежедневната проверка на публикуваните обявления за обществени поръчки се натъкнах на интересен израз, който явно цели да замени едновременно думите "тръг" и "дебат": "Състезателен диалог".
Интересно ми е само дали това е официално въведена нова терминология или община Пловдив, в чието обявление забелязах израза, го е използвала самоинициативно. Все пак диалогът включва само две страни, а подобни обявления предполагат поне няколко кандидата и водят не толкова до диалог, колкото до дискусия.
Освен това, като знам по принцип колко е жестока надпреварата при повечето такива търгове, използването на такъв един израз ми звучи по-скоро като евфемизъм. Все пак е интересно. Ще видим дали ще се намери и друг някой да го използва.

Джак на края на пътя

Снощи дочетох "Black House". Стивън Кинг, разбира се, е изумителен разказвач, а господин Строб, слава богу, не е успял особено много да развали обичайния стил на Кинг, с който съм свикнала.
Книгата е великолепна, сюжетът е добър и всичко е безукорно вплетено в историята за Кулата - споменати са Стрелеца и неговият нов Ка-тет, Блейн Моно, господин Бротиган и неговите многобройни опити да избяга от Пурпурния крал и най-важното от всичко - Сестричките от Елурия. Тази история по нищо не отстъпва от всяко друго произведение на Кинг, но тъй като е публикувана отделно, в сборник с допечатки на различни автори, досега някак не можех да я свържа с Цялото. За щастие, на господин Кинг винаги може да се разчита да довърши започнатото. И ето че в "Черният дом" Сестричките са окончателно вписани в историята.
Сега, както винаги, ме гони носталгията, която изпитвам след като довърша някоя книга и знам, че никога повече няма да мога да я прочета за първи път. Все пак, доволна съм, че с Джак се засякохме отново и, независимо от всичко, краят на историята лично мен не ми се струва доста приятен.
Сбогом, Пътешественико! След всичките ти подвизи, почивката е съвсем заслужена.