понеделник, 18 август 2008 г.

Дъжд


Миризма, каквато се надига,

когато побесняла буря
скоростно изсипва дъжд

върху слънчево препечен бял цимент
в края на ожарен летен ден
е несравнима.
Тя надхвърля всяка мисъл за възхвала,

която би могла да се завъди
в моя хладък женски ум.


Миризмата на градското лято
е толкова поетична,

колкото аз не съм.

Няма коментари: