Миризма, каквато се надига,
когато побесняла буря
скоростно изсипва дъжд
върху слънчево препечен бял цимент
в края на ожарен летен ден
е несравнима.
Тя надхвърля всяка мисъл за възхвала,
която би могла да се завъди
в моя хладък женски ум.
Миризмата на градското лято
е толкова поетична,
колкото аз не съм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар