Колегата чете данни от проучвания на киселото мляко и млякото изобщо. Чете и се диви. Данните сочат, че млякото и по-точно консумацията на животинско мляко от хора, е ни повече, ни по-малко чиста отрова: пък не знам какви ензими липсвали в човешките стомаси; пък не знам на колко парчета бекон се равнявала една чаша мляко; пък не знам какви камари холестерол дебнели от привидно невинното мляко... Всичко това го оставя дълбоко замислен.
Малко след това започва обедната почивка и колегата отива да си набави обяд. По някое време се връща с характерна мазна торбичка и заявява:
- Минчева, аз реших! Щом в млякото има толкоз холестерол, не мога да рискувам аз. Ей на - ще похапвам дюнерче, тука убеден съм грам холесторол няма.
И започва с огромно блаженство да се храни. Пет минути по-късно дюнерът е история, а колегата небрежно посяга към същото мазно торбе и замислено отбелязва:
- Две, както знаеш, винаги е повече от едно.
- Да, но дали винаги е по-добре? - решавам да се включа аз с един вид философски коментар.
Колегата, въздъхва дълбоко между две пропити с пикантен сос хапки и заключава:
- Виж сега, каквото и да ми говорят, сигурен съм, че е по-добре човек да умре от преяждане, отколкото от глад. Първото ми се струва, ще е по-приятно.
Завеса.
