понеделник, 26 януари 2009 г.

Не разбира


Много необичайно. Наистина странно. Откакто се помня имам проблем с немския. Когато бях малка и трябваше да избирам в училище дали да уча английски или немски, изпитвах почти панически страх, че някой може да реши и да ме принуди да уча немски. По-късно в живота ми, в други учебни заведения съм попадала пред същия избор и чувствата ми не бяха нито грам променени. По някаква причина дори от звука на немски козината ми настръхва. Това е факт, който ме е съпътствал през целия ми съзнателен живот без конкретна причина. А ето че отскоро ми се случва нещо друго необяснимо - слушам песни на немски. Песни, на които нямам представа дори заглавията какво означават, да не говорим за текста. И ми харесва. Съвсем сериозно и съвсем наистина - този език, които винаги е предизвиквал моята напълно ирационална ненавист, сега ми доставя удоволствие да го слушам. Примери - And One - So klingt liebe, Melotron - Es brennt, Peter Heppner - Alleinesein, Vorbei.
Не обичам такива внезапни промени в самите устои на моята личност. Все едно внезапно да се събудя със сини очи. Дори не съм сигурна дали искам да търся превод на тези текстове. Ако вземе да се окаже, че не ми харесват думичките, съвсем ще изпадна в противоречие със себе си, защото ми харесва да слушам песните, но думите винаги са имали значение за мен. Голямо значение. Ще си тъна в приятно и умишлено избрано неведение.

Няма коментари: