Досега се бях пробвала да превеждам само стихотворения на Една Сейнт Винсънт Милей. Преди малко докато си оглеждах "архива" - твърде помпозно име за папката събрала, всичко, което някога ми е привлякло вниманието, макар и да не помня точно къде и кога - изнамерих друго едно стихче.
Ето го стихчето, а след него и моят недодялан, но доброжелателен превод.
A Story That Could Be True
William Stafford
If you were exchanged in the cradle and
your real mother died
without ever telling the story
then no one knows your name,
and somewhere in the world
your father is lost and needs you
but you are far away.
He can never find
how true you are, how ready.
When the great wind comes
and the robberies of the rain
you stand on the corner shivering.
The people who go by--
you wonder at their calm.
They miss the whisper that runs
any day in your mind,
"Who are you really, wanderer?"--
and the answer you have to give
no matter how dark and cold
the world around you is:
"Maybe I'm a king."
Възможна история
Уилям Стафорд
Ако в люлката те подменят
и майка ти погине преди
да го е споделила, тогава
името ти е загадка
и някъде в света баща ти
изгубен те очаква,
но ти си надалече.
Той няма да научи
колко си достоен ти и зрял.
Когато вихър се извие
и дъжд краде топлината
ти на ъгъла стоиш треперещ.
На хорския покой
безспирно се дивиш.
Те не чуват шепота, вилнеещ
всеки ден из твоята глава.
„Кой си ти всъщност, страннико?“
А отговорът, който ще дадеш,
ако й мрачен и студен,
на безразличния свят е:
„Може би съм крал?“
