неделя, 26 май 2013 г.
Here be dragons
Танцуващият в мене мрак
прехвърля дни и разстояния
и бледи мостове тъче
към сродни мрачни измерения.
Като обсебен картограф
аз следвам новите пътеки,
прорязващи невиждан свят
под ниски небеса гротескни.
На всяка крачка древен враг
предрича скръб и катастрофи,
но времето лежи в прахта
и не желае да работи.
В ръцете ми се впиват тръни
като дечица инатливи.
Очите ми се давят в сенки
със лепкави ръце грабливи.
Танцуващата в мене нощ
протяга се към своя извор.
Аз нямам сили да я спра.
А и не искам.
понеделник, 25 март 2013 г.
Безболезнени мисли
Доскоро си мислех, че болката в разнообразните й варианти и степени е едно от най-неприятните неща, които може да се случат на човек. Как ми се ще още да живея с тая заблуда. В последните два месеца от първа ръка научавам колко много по-страшно може да е пълното отсъствие на болка. Аз съм любознателен човек, но това е информация, без която спокойно можех да живея.
Никога не съм имала усещането, че ще доживея до старини, обаче почвам да се замислям до кой ли възрастов завой ще стигна изобщо. Не са особено приятни мисли. Но не е лесно да се избегнат.
понеделник, 4 февруари 2013 г.
Облачно с елементи на депресия
По някое време, след като гледах "Облачният атлас" взе да ме мъчи желание да открия нещо, в което да мога да вярвам. Мислите се завъртяха в главта ми и се просмукаха през цедката във вида, демонстриран по-долу.
Дайте ми да вярвам в нещо.
Нека да не бъде бог -
древен, мъдър и намръщен,
с гневен лик и поглед строг.
Дайте ми да имам вяра
в изумителни неща.
Само да не бъде сляпа,
тиха, плаха, немощна.
Дайте ми да вярвам силно,
без съмнения и страх,
сякаш лично съм видяла
огнения райски праг.
Дайте ми безсмъртна вяра,
пренаписваща съдби
и запалваща в простора
нови бъдещи звезди.
Дайте ми да вярвам даже
със отворени очи,
че светът все пак е плосък,
въпреки че се върти.
Дайте ми фалшива вяра,
за да бъдем искрени.
Друго щом не ни остава,
нека вярваме в лъжи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)